Българи се сражават на страната на “Ислямска държава в Ирак и Леванта”, съобщи военният министър Велизар Шаламанов. Ще рече – сензация. Постъпвала информация за това от съюзници и това било много тревожно. Тревожнос, но за кого?
Не само от службите, а отвсякъде тече обилно информация, че в редиците на джихадистите в Сирия и Ирак има хиляди чуждестранни бойци, стекли се от цял свят. Постоянно четем за французи, англичани, немци, американци, канадци, че дори и скандинавци. Знаем и за македонци, албанци, косовари и други комшии на Балканите. И твърдим, че ако в редиците на тази 30-хилядна армия (според изчисленията на западните централи) има и няколко българи, това не е никаква сензация. И не сме съгласни да се тревожим само защото така повелявало членството ни в НАТО.
Не че тероризмът не е смъртна опасност. Но е добре да знаем чий проект е въпросната “Ислямска държава”. И за “Ал-Кайда” чакаме още отговора с оглед разкритията на Едуард Сноудън. В същото време се питаме защо натовското присъствие в Ирак не спря овреме настъплението на ИДИЛ, а сега цяла коалиция не изпраща нито един войник в Кобане. ООН зове обаче всички страни да криминализират участието на свои граждани като бойци в екстремистки групи, както и вербуването и спонсорирането на други лица със същата цел. Много държави вече направиха това, България още не, но ще го направи. Съмняваме се обаче, че ефект ще има, особено по отношение на “спонсорирането”.
И ще кажем защо. Обявеният за световно зло международен тероризъм е просто въздух под налягане. Въздух, който мирише на пари, а знаем кои са най-добре с парите. Никакви “Ислямски държави”, “Ал-Кайди” и “Мюсюлмански братя” не може да ни бъдат набивани в съзнанието като Антихриста. Той е на друго място, по-точно – навсякъде. И противникът му не е нито Христос, нито Мохамед, той е далеч по-земен. Знаем го от времето на Студената война, Афганистан, Чечня, Косово, Грузия, Ирак, Иран, Либия, Сирия, Украйна. Навсякъде изскачат от нищото талибани и джихадисти, срещу които трябва да се проявява “нетърпимост”.
И ние изпълняваме натовските повели с контингенти и бази, нищо че армия и пари за нея нямаме. Но държим да уточним, че за разлика от състава на контингентите, не вярваме представителите ни в ИДИЛ да са българи. И настояваме, че притежаването на паспорт не определя националното самосъзнание.















