Заблуждаващи маневри в разследването “КТБ”

До­ка­то бан­ко­ви­те и фи­нан­со­ви­те ек­с­пер­ти не спи­рат да се ди­вят на обя­ве­на­та от БНБ че­ти­ри­ми­ли­ар­ден не­дос­тиг в ка­пи­та­ла на Кор­по­ра­тив­на тър­гов­с­ка бан­ка (КТБ), про­ку­ра­ту­ра­та про­дъл­жа­ва ком­п­ро­ме­ти­ра­но­то ве­че раз­с­лед­ва­не за из­чез­ва­не­то на 206 млн. лв. от тре­зо­ра й в не­из­вес­т­на по­со­ка. След опо­вес­те­ни­те от Цен­т­рал­на­та бан­ка на шо­ки­ра­щи дан­ни от одит­на­та оцен­ка на пос­та­ве­на­та под осо­бен над­зор час­т­на фи­нан­со­ва ин­с­ти­ту­ция дър­жав­но­то об­ви­не­ние из­пад­на в още-по неп­ри­ят­на­та си­ту­а­ция да го пи­тат у ко­го е греш­ка­та. За­що­то ако при­е­мем, че дуп­ка­та в КТБ въз­ли­за на стряс­ка­щи­те 4.22 млрд. лв., въз­ник­ва въп­ро­сът: за­що про­ку­ра­ту­ра­та во­ди де­ло са­мо за 206 ми­ли­о­на? И не са ли по­пад­на­ли до­се­га про­ку­ро­ри­те на дан­ни, ко­и­то им да­ват ос­но­ва­ние да раз­ши­рят раз­с­лед­ва­не­то – по-бли­зо до ис­тин­с­кия раз­мер на лип­си­те?

Във втор­ник (28 ок­том­в­ри) дър­жав­но­то об­ви­не­ние на­пом­ни с дейс­т­ви­я­та си за пре­дуп­реж­де­ни­е­то на своя шеф Со­тир Ца­ца­ров от ми­на­лия ме­сец, че е въз­мож­но да има още об­ви­не­ни длъж­нос­т­ни ли­ца от уп­рав­ле­ние “Бан­ков над­зор” на БНБ. Бя­ха из­ви­ка­ни на раз­пит ду­зи­на слу­жи­те­ли на над­зор­но­то зве­но в Цен­т­рал­на­та бан­ка, ко­и­то бя­ха до­ка­ра­ни в сто­лич­но­то след­с­т­вие с мик­ро­бус. Те от­ка­за­ха ка­те­го­рич­но да го­во­рят пред ме­ди­и­те, но ако се след­ва ло­ги­ка­та на про­ку­рор­с­ки­те дейс­т­вия, сред тях би тряб­ва­ло да има и по­тен­ци­ал­ни об­ви­ня­е­ми. Не е яс­но оба­че за­що ви­кат слу­жи­те­ли­те на над­зо­ра на раз­пит ед­ва се­га, и то ка­то сви­де­те­ли?

По­ка­за­ния по то­ва де­ло ве­че да­до­ха уп­ра­ви­те­лят на БНБ Иван Ис­к­ров и вре­мен­ни­ят по­дуп­ра­ви­тел на цен­т­рал­на­та бан­ка Не­ли Кор­дов­с­ка. За­се­га един­с­т­ве­ни­ят об­ви­ня­ем от БНБ ос­та­ва по­дуп­ра­ви­те­лят Цве­тан Гу­нев. Той е об­ви­нен в прес­тъп­ле­ние по служ­ба, за­що­то не е уп­раж­нил кон­т­рол при от­пус­ка­не­то на кре­ди­ти в КТБ.

Дру­га стран­ност се на­би­ва в очи. Ако се стиг­не до пов­ди­га­не на об­ви­не­ния сре­щу слу­жи­те­ли на бан­ко­вия над­зор, по-ло­гич­но би би­ло то­ва да ста­не в кон­тек­с­та на раз­с­лед­ва­не­то сре­щу не­го­вия шеф и по­дуп­ра­ви­тел на БНБ Цве­тан Гу­нев, а не по то­ва за из­точ­ва­не­то на 206-те ми­ли­о­на, ма­кар че две­те са свър­за­ни. Гу­нев бе­ше об­ви­нен още в сре­да­та на юни за прес­тъп­ле­ние по служ­ба, из­ра­зя­ва­що се в не­уп­раж­нен над­зор вър­ху от­пус­ка­не­то на 19 ло­ши кре­ди­та от КТБ, с ко­е­то бан­ка­та би­ла из­то­че­на. И е ре­зон­но, ако под­чи­не­ни­те му евен­ту­ал­но са сга­зи­ли за­ко­на, то­ва да се из­ра­зя­ва пак в про­пус­ки в над­зо­ра. А не в дейс­т­вия по из­точ­ва­не­то, за как­ви­то ни­кой до­се­га не е на­мек­нал. Те би­ха оз­на­ча­ва­ли, че над­зор­ни­ци­те са дейс­т­ва­ли в съ­у­час­тие с шес­ти­ма­та об­ви­не­ни за из­точ­ва­не­то на КТБ ней­ни слу­жи­те­ли, ко­е­то ос­вен всич­ко дру­го е и труд­но за до­каз­ва­не.

Как­то и да го гле­да чо­век, ос­та­ва не­до­у­ме­ни­е­то за­що слу­жи­те­ли­те на над­зо­ра не са раз­пи­та­ни до­се­га? По вся­ка ве­ро­ят­ност за­ми­съ­лът на дър­жав­но­то об­ви­не­ние е съв­сем раз­ли­чен. Ца­ца­ров ед­ва ли има на­ме­ре­ние да си нав­ли­ча до­пъл­ни­тел­ни уп­ре­ци с пов­ди­га­не на куп но­ви об­ви­не­ния, ако те кри­ят риск да се про­ва­лят в съ­да. Но, от дру­га стра­на, тряб­ва да под­дър­жа огъ­ня и да съз­да­ва впе­чат­ле­ние за пос­ле­до­ва­тел­ност в пред­п­ри­е­ти­те дейс­т­вия. А до­кол­ко­то ад­ре­са­тът им е ма­жо­ри­тар­ни­ят соб­с­т­ве­ник на КТБ Цве­тан Ва­си­лев, “нап­ре­дъ­кът” тряб­ва да бъ­де от­че­тен имен­но по де­ло­то за из­точ­ва­не, в рам­ки­те на ко­е­то тряб­ва да бъ­де до­ка­за­но, че 206-те ми­ли­о­на са отиш­ли у не­го. Та­зи так­ти­ка ли­чи и в об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че раз­пи­та­ни­те до­се­га уп­ра­ви­те­лят на БНБ Иван Ис­к­ров и по­е­ла­та фун­к­ци­и­те на Гу­нев – Не­ли Кор­дов­с­ка, да­до­ха по­ка­за­ния по съ­що­то де­ло­то.

Че раз­пи­ти­те на слу­жи­те­ли­те от бан­ко­вия над­зор са са­мо удоб­на пу­шил­ка ли­чи и от лип­са­та на как­во­то и да би­ло дви­же­ние по раз­с­лед­ва­не­то сре­щу на­чал­ни­ка им Цве­тан Гу­нев. След ка­то то из­пъл­ни ро­ля­та си да от­п­ри­щи па­ни­ка­та сред вло­жи­те­ли­те в КТБ, ос­та­ва впе­чат­ле­ни­е­то, че по не­го ни­що не се пра­ви. Гу­нев си ос­та­ва об­ви­ня­ем, но съ­дът на два пъ­ти от­ка­за да го от­с­т­ра­ни от пос­та му. По­дуп­ра­ви­те­лят из­ле­зе в от­пуск още ко­га­то го об­ви­ни­ха, за да не пре­чи на  раз­с­лед­ва­не­то. В на­ча­ло­то про­ку­ра­ту­ра­та изоб­що не ка­за, че смя­та да ис­ка не­го­во­то от­с­т­ра­ня­ва­не. А Ца­ца­ров до­ри за­я­ви из­рич­но, че то не се на­ла­га. Пос­ле пък дър­жав­но­то об­ви­не­ние по­ис­ка от­с­т­ра­ня­ва­не­то му са­мо за­що­то му из­ти­чал от­пус­кът. Съ­дът бе­ше оба­че ка­те­го­ри­чен, че не са пре­дос­та­ве­ни ни­как­ви до­ка­за­тел­с­т­ва за опас­ност­та Гу­нев да  въз­дейс­т­ва на сви­де­те­ли, ако ос­та­не на за­е­ма­на­та длъж­ност.

Явя­ва­не­то на Гу­нев пред вре­мен­на­та пар­ла­мен­тар­на бю­джет­на ко­ми­сия в сря­да (29 ок­том­в­ри) пък под­с­каз­ва дос­та­тъч­но крас­но­ре­чи­во как ще прик­лю­чи де­ло­то сре­щу не­го. Ше­фът на бан­ко­вия над­зор обяс­ни на де­пу­та­ти­те, че от съз­да­ва­не­то на КТБ през 1999 г. са й нап­ра­ве­ни по­ве­че от 10 про­вер­ки, а в пос­лед­ни­те пет го­ди­ни те са об­що че­ти­ри. За пос­лед­ни­те две го­ди­ни е нап­ра­ве­на ед­на ця­лос­т­на про­вер­ка на бан­ка­та, а е би­ла пла­ни­ра­на и про­вер­ка през сеп­тем­в­ри та­зи го­ди­на. При ин­с­пек­ци­я­та през 2013 г. са прег­ле­да­ни всич­ки кре­дит­ни до­ку­мен­ти и не са ус­та­но­ве­ни лип­си, а зак­лю­че­ни­е­то от ре­ви­зи­я­та е, че бан­ка­та е в мно­го доб­ро със­то­я­ние. До­ку­мен­ти за обез­пе­че­ни­я­та из­чез­ват по-къс­но. Но то­ва не е ус­та­но­ве­но от бан­ко­вия над­зор, а от про­ку­ра­ту­ра­та въз ос­но­ва на по­лу­че­на­та от нея ин­фор­ма­ция, след ка­то квес­то­ри­те вля­зо­ха в бан­ка­та. Все об­с­то­я­тел­с­т­ва, ко­и­то пра­вят за­щит­на­та вер­сия на по­дуп­ра­ви­те­ля прак­ти­чес­ки неп­ро­би­ва­е­ма.

При то­ва Гу­нев не е учас­т­вал лич­но в пос­лед­на­та про­вер­ка на КТБ, ко­е­то оз­на­ча­ва, че ако над­зор­ни­ят ор­ган си е зат­во­рил очи­те за не­що, то е ста­на­ло по друг на­чин, фал­ши­фи­ци­ра­не на дан­ни­те е има­ло впос­лед­с­т­вие от ня­кои от про­ве­ря­ва­щи­те. Мо­жем ли оба­че да се съм­ня­ва­ме, че дър­жав­но­то об­ви­не­ние не е изяс­ни­ло до­се­га кои са учас­т­ва­ли пря­ко в про­вер­ка­та, за да пов­диг­не и на тях об­ви­не­ние? Не, раз­би­ра се, но от те­зи хо­ра не са се ин­те­ре­су­ва­ли це­ли че­ти­ри ме­се­ца, кол­ко­то за­ле­жа­ва и раз­с­лед­ва­не­то сре­щу тех­ния шеф. И един­с­т­ве­но­то обяс­не­ние на та­зи па­сив­ност е, че на­ме­ре­ния за раз­нищ­ва­не на слу­чая съг­лас­но цел­та на за­ко­на изоб­що не е има­ло.

“Наблюдаващите прокурори по делото за КТБ АД разследват абсолютно всички данни за физически лица, които имат отношение към случая, без никакви изключения.” С това странно съобщение излезе прокуратурата в четвъртък (30 октомври). Оказа се, че държавното обвинение се засегнало от публикация, в която го уличават, че прикрива информация за кредитни карти от КТБ, ползвани от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган и бившата министърка по бедствията и авариите Емел Етем.  Доколкото става ясно от съобщението, такива карти явно има, защото прокуратурата не отрича съществуването им, но те не са декларирани пред Сметната палата. И заявява, че няма специално отношение към Доган и Етем, за разлика от изпадналия в немилост Христо Бисеров, разследването срещу когото се бавело заради неизпълнение на съдебни поръчки за разкриване на банковите му сметки в Швейцария.

В петък(31 октомври) в следствието се явиха и отстранените изпълнителни директори на КТБ Илиан Зафиров, Георги Христов и Александър Пантелеев. Те били за сравнителен анализ на подписите си, за да стане ясно има ли фалшифицирани документи. "Няма от какво да се срамувам и страхувам. Не съм подписал документи, които да са уличаващи. Просрочията са 12% или 600 млн. лева. Тази дупка от 4 млрд. лева не зная от къде я изкопаха", каза Зафиров пред медиите.