След тайната половинчасова среща между премиера Борисов и Иван Искров в понеделник следобед (17 ноември) се заговори, че Искров е посочил „Денят „Х“, в който ще се сбогува с колектива. Но да не бързаме – българската практика изобилства от примери едно да е решено в началото и да стане съвсем обратното накрая. Може да стане и така: парламентът да приеме евентуалната оставка на сегашния управител, а после в тримесечния срок за избор на негов наследник политиците да не могат да се разберат и Искров да остане да управлява до късна пролет.
Междувременно една екзотична идея завладя за малко публичното пространство – да си внесем управител на БНБ от чужбина.Свършиха ли опитните и честни банкери и безпристрастните професионалисти сред финансистите и икономистите в България, та ще ни се наложи да си внесем от чужбина шеф на БНБ? След събитията около КТБ, явно всичко е възможно. Идеята за международен конкурс за управител на централната ни банка лансираха депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, от Реформаторския блок Гроздан Караджов и от БСП Георги Кадиев.
Защо пък не – чужденци да се състезават с българи? Така чрез сравнението нашите кадри могат да видят по-добре кой колко струва, какъв му е професионализма, колко му е честността и отговорността. Е, разбира се, въпросът за заплатата ще се договаря отделно.
Временният триумвират, родил тази нелоша идея, обаче засега отказва да предлага или да споменава имена – както задгранични, така и отвътре. Защото не само Валери Димитров, Калин Христов и Стоян Мавродиев може да се окажат спорни кандидати. Но да излезе, че даже специалистът по България и един от дузината бащи на нашия валутен борд Стив Ханке има трески за дялане. (Тези имена засега се спрягат като потенциални кандидати за креслото на Иван Искров.)
Може би идеята за мениджър чужденец не е лоша и от гледна точка на междупартийния консенсус. Политиката ни направи първа крачка към поевропейчване, като показа нова коалиционна култура при съставяне на сегашното правителство. Изборът на гуверньора може пък да е вторият добър пример. И да стигнем до максимално консенсусно приемливата фигура, която да управлява стабилността на лева в България – както повелява Законът за БНБ.
Ако се втренчим в „кандидатурите“, може да бъдат зададени по един грозд от въпроси за всяка от тях. С какво примерно Калин Христов е по-подходящ от Димитър Костов?
Защо Валери Димитров, когото свалиха от председателското място на друга независима институция – Сметната палата, с обвинения в единоначалие да заеме единоначалната позиция на шеф на БНБ? Подходящ ли е за нея Стоян Мавродиев, който в момента е разследван по две дела и е свидетел по едно от най-шумните – „Брендо“?!
С какво пък би заслужил подобно доверие проф. Ханке, който всяка неделя по националното радио дава указания как да си премахнем банковия надзор и да станем подвасални на Европейския?! Дали и той не си подготвя почвата да ни управлява? Няма да е трудно – БНБ във формата „Валутен борд“ е кастрирана откъм рефинансиращи функции, като я лишим и от надзорни – пей сърце! Ще имаме наистина независима Централна банка, в смисъл че от нея нищо няма да зависи. И тогава защо ни е?
