Години безхаберие, пълен административен хаос и безнаказан чиновнически произвол – тази взривоопасна смес забъркаха по времето на прехода плеяда нашенски „държавници“ . Техните решения или по-скоро НЕ решения поставиха истинска бомба с часовников механизъм пред язовирите в страната и ги доведоха до сегашното им окаяно състояние.
И както най-често се случва у нас , едва след като фитилът и вече гори и може би само дни ни делят от нейното взривяване, купища отговорни фактори у нас се впуснаха с комсомолски план да я „обезвреждат“..
Прокуратурата откри куп нарушения.
Оказа се, че на 2743 водоема, разположени из цялата страна са оставени на пълен произвол.
Държавното обвинение се разбърза и успя да образува четири преписки за длъжностни престъпления и 17 административни производства. Дори вече има издадени и 13 акта. Парадоксалното е, че се оказа, че за повечето от водоемите няма информация за това дори кой ги стопанисва.
В целия този хаос, правителството пък се впусна в спасителни действия. Но това, след като стана ясно, че 78 водоема са в предаварийно състояние и са крайно опасни. Като временна мярка бяха отпуснати половин милион лв., за да могат те да бъдат поне източени, за да не залеят близките населени места и да се повторят трагедиите от Варна и Мизия. Впоследствие опасните язовири ще бъдат ликвидирани, но сега ще минат към "Напоителни системи" ЕАД (собственост на земеделското министерство), които трябва да се справят със задачата по източването им. За други 268 водоема, въобще пък не е ясно чия собственост са. На този етап решението е те минат под контрола на областните управители, докато се намерят документите и се изясни собствеността им.
Докато правителството се опитваше
да намери спасителния бряг,
различните институции, които имат отношение към водоемите в страната се надпреварваха да се оправдават и да си прехвърлят отговорността за състоянието им. Ако се съди по изводите от доклада на държавното обвинение, басейновите дирекции (към министерство на окалната среда и водите) не искали да контролират язовирите, тъй като за голяма част от съоръженията липсвала документация. Ремонтите на язовирните стени били драстично закъснели, или изобщо не се правели. Контролът по безопасността им пък се размивал между дирекции, областни управители и кметове.
В този вече
описан от прокурорите пълен хаос,
най-сетне се роди идеята язовирите да минат под общ контрол и той да се осъществява от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Според министърът на регионалното развитие и благоустройство Лиляна Павлова иде реч за около 2000 водоема. Само останалите 54 язовира, които се управляват от едноличното акционерно дружество "Язовири и каскади"( собственост на Министерството на енергетиката) и деветте, собственост на В и К дружества, били без проблемни, обяви министър Павлова.
Работна група от регионалното и екоминистерството вече пишела промени в Закона за водите, с които водоемите ще минат под контрола на единния орган.
Регионалният министър и ръководството на Министерство на вътрешните работи вече са упълномощили областните управители спешно да издирят документите и да изяснят въпроса със собствеността на язовирите.
Очаква се на съвместно заседание , ръководено от вицепремиера Румяна Бъчварова, управителите да начертаят мерките и сроковете за предотвратяването на рисковете.
Премиерът Бойко Борисов им постави и условие – до края на декември „тази тема да бъде приключена“. В противен случай ще има уволнени, закани се Борисов. До тогава трябва да стане ясно кои язовири ще се събарят, кои ще се ремонтират и ако това не е свършено, кой ще бъде санкциониран.
За сведение на всички забързали се да решават тези безспорно належащи въпроси днес, обаче трябва да кажем, че в. „Банкеръ“ още през 2011-а алармира за предстоящите опасности. Преди повече от три години ние публикувахме подробен анализ, на състоянието на язвирите в страната, в който бяха описани и всички дейности, които трябва да бъдат предприети в най-кратки срокове. Но както е казал Марк Твен: „който не чете добри книги, не е по-добър от неграмотния“…
