Денят "Х"- 4 декември, който бе чакан едва ли не като датата на апокалипсиса премина спокойно, като съвсем обикновен делничен ден. Напук на прогнозите за километрични опашки пред банките, припаднали хора по улиците и истерични служители в офисите на трезорите, нищо подобно не се случи.
Вярно, имаше някои дребни административни неуредици, като проблеми със сменени лични карти и подобни, но пък нямаше да сме в България, ако всичко бе минало съвсем по вода. Като цяло банките се справиха с работата, а държавата показа, че когато има добра организация, плащането на над 3 млрд. лв. през 21-ви век не е никакъв проблем.
Оттук-нататък вложителите гарантирани депозити лека-полека ще получат парите си и банковата истерия, надяваме се, постепенно ще отшуми. Въпросът е кому бе нужно всичко това да се случи почти шест месеца след поставянето на КТБ под особен надзор. И, разбира се, дали въобще трябваше да се случва. Можем само да си представим колко нерви и неприятности можеха да бъдат спестени на хората, заделили по някой лев в затворената банка.
Първо, цялата тази сага можеше да бъде предотвратена много лесно, с предоставянето на неособено голяма държавна помощ за изпадналата в затруднение банка още по време на критичните дни през юни. Казаха го редица икономисти и финансисти, включително и подуправителят на БНБ. Тогава днешният ден "Х" щеше да се състои още през юни, хората щяха да си вземат или да не си вземат парите от КТБ и проблемът да остане за банката, без да има последици за обикновените хора.
Второ, дори да приемем, че е било наложително банката да бъде затворена, защо не бяха предприети светкавични мерки, с които трезорът да бъде оздравен или поне вложителите максимално бързо да си получат парите. По същото време имаше подобен случай в Португалия с банка "Ешпириту Санту", но правителството и институциите се намесиха своевременно и към днешна дата вложителите отдавна са забравили за проблемите на трезора.
У нас сагата се проточи шест месеца, тъй като "съвсем случайно" съвпадна с период на отиващо си правителство, служебен кабинет и избори. Въпреки това, съществуваха лостове за въздействие над ситуацията, но отговорните институции просто констатираха случващото се, почти като наблюдатели на ООН. Дори непрекъснатите предупреждения от Европа не промениха нищо.
И така, 4 декември дойде и поне вложителите с гарантирани депозити получиха парите си. Остава обаче въпросът: КОЙ имаше интерес целият този абсурден театър да продължи половин година?
