Най-големите и най-рисковите банки в Европейския съюз ще плащат най-много във новите фондове за преструктуриране. Това е предложението на Европейската комисия, което беше представено във вторник (21 октомври). Целта на правилата е да предпазят данъкоплатците от необходимостта да плащат разходите за бъдещи банкови фалити.
От началото на следващата година, банките във всяка една страна членка на ЕС (включително и в България) ще плащат годишна вноска в специално създадените национални фондове за преструктуриране или т. нар. resolution funds. Целевото равнище, което трябва да достигнат към края на 2024 г. е най-малко 1% от сумата на гарантираните депозити във всички банки на територията на една страна. По данни на ЕК застрахованите влогове в 28-те страни членки на ЕС към края а 2012 г. възлизат на близо 7 трлн. евро, а това означава всички фондове за преструктуриране трябва да надхвърлят 70 млрд. евро в края на преходния период.
Изискването е заложено в Директивата за банковото възстановяване и преструктуриране ( BRRD ), която бе приета през април тази година и регламентира правилата, които трябва да се спазват, при справяне с проблемни банки. Средствата в националните фондове ще гарантират наличието на средносрочна финансова подкрепа, така че дадена банка да може да продължи да работи през периода на преструктуриране или ако изпита необходимост от ликвидност. От 2016 г. фондовете на страните от еврозоната ще бъдат постепенно обединени в общоевропейски фонд с целево равнище на капитала от 55 млрд. евро. Всички тези елементи са част от банковия съюз – новата централизирана система в ЕС за надзор и контрол на банковите институции. През следващата година ще влезе в сила и надзорен съвет, който ще взима решенията за съдбата на най-големите банки в Европа.
Формулата за изчисляване на индивидуалната такса за всяка банка в спасителния фонд беше гореща тема по време на дебатите за регулацията, тъй като много от финансовите институции лобираха за по-ниски разходи. Съгласно разработената от Брюксел методология, вноската на всеки кредитор зависи от неговия размер и рисков профил. Таксите са базирани на пасивите на банката, като от тях се изважда собствения капитал и размера на гарантираните депозити до 100 хил. евро (196 хил. лева), а получената цифра се коригира спрямо риска. Така например по-малките банки, чийто размер на пасивите (минус капитала и гарантираните влогове), се равнява на 50 млн. евро или по-малко и размерът на активите им е по-малко 1 млрд. евро ще плащат годишна такса от 1000 евро във фонда. Вноска от 50 хил. евро ще плащат кредитните институции, чиито пасиви (минус капитала и гарантираните влогове) възлизат на 300 млн. евро или по-малко и имат активи за по-малко от милиард евро. Компетентните национални органи обаче разполагат с правомощия да вдигнат тавана на активите до 3 млрд. евро по време на преходния период.
Най-големите банки, които държат 85% от активите в еврозоната , ще трябва да платят близо 90% от общите вноски, става ясно от плановете на Брюксел. Европейската комисия мотивира решението си да принуди най-големите трезори да плащат огромни такси с аргумента, че най-вероятно именно те ще имат необходимост от спасяване с пари от фонда в случай на криза. А освен това те носят най-висок риск за банковата система на континента.
"Избраният подход е справедлив, тъй като вноската на всяка банка ще зависи от нейния размер и рисков профил. Също така той е пропорционален, тъй като най-малките банки имат свой собствен адаптиран режим на плащане", заяви европейският комисар по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние , който от 1 ноември ще напусне поста. "Тези нови правила откриват и пътя към работещ Единен фонд за преструктуриране – ключов елемент на банковия съюз", допълни Барние , който през последните пет години работи активно за изграждането на ефективни банкови регулации.
За да се реши колко трябва да плати всяка банка, регулаторните органи ще вземат предвид разнообразие от фактори, включително равнището на капитал, ливъридж и значението на банката за стабилността на финансовата система или на икономиката. В някои случаи, ако банката се класифицира на като малка, но има много висок рисков профил, тя може да бъде принудена да плати такса като за по-голяма банка.
И все пак, някои от най-зрелищните банкови фалити по време на кризата в еврозоната – като този на ирландската "Англо Айриш Банк", испанската "Банкиа" и кипърската "Лайки банк" са в банки, които се смятат за малки или средни големи.
Държави като Холандия и Франция ще бъдат в непривилегировано положение от новите правила, тъй като на техните пазари доминират шепа големи банки и те ще плащат повече. В същото време Германия и Испания, и двете с банкови системи, които включват много регионални спестовни банки, ще бъде сред тези, които ще плащат по-малко.
"Работихме усилено, за да подобрим финансовата система, така че банките да плащат сами за себе си, ако имат проблеми, а не да товарят данъкоплатците", коментира още комисар Барние .
Някои банкови експерти обаче предупреждават, че средствата в националните фондове ще бъдат прекалено недостатъчни, за да спрат криза в една голяма банка със системно значение. Интересна подробност е, че фондовете няма да могат да отпускат средства на кредитни институции, които се провалят на стрес -тестовете на Европейската централна банка.
Предложението на ЕК ще бъде разгледано от Европейския парламент и националните правителства, които могат да го отхвърлят или приемат. Актът ще трябва да бъде обсъден и приет от Съвета на ЕС до края на годината.
Силвия Сотирова
Снимка в СилвияСотирова /
