Скандалът, отприщен с публичното оплакване на френския посланик Ксавие дьо Кабан във връзка с делото за несъстоятелност на дружествата "Домейн Менада" ЕООД и "Белведере дистрибуция" ЕООД, прозвуча твърде шумно. Тъкмо преди да получим поредния доклад за България, който така и така ще е отчайващ – това признаха вече управляващите. Не е без значение, че става въпрос и за недоволството на чуждестранни инвеститори точно когато бягат от страната.
Случаят обаче привлече вниманието заради участието на съдията в Софийския градски съд (СГС) Румяна Ченалова. Тя натрупа лоша слава със спорното решаване на редица казуси. За пореден път ни бодна в очите пасивността на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на съдебния инспекторат като проверяващи органи. Не на последно място сочат Ченалова като политическа креатура със съответния чадър над нея, даващ й поле за волна изява в търговското правораздаване. А в тези процеси става въпрос преди всичко за пари.
Ченалова може и да не е светлото лице на търговското ни правораздаване, но е в занаята от дълго време и не бива да бъде подценявана. От началото на седмицата тя направи всичко възможно да обоснове твърдението си, че посланикът е дълбоко заблуден, а тя е избрана за удобна мишена за преднамерена атака. Явяването й за изслушване пред етичната комисия на ВСС беше съпроводено с официално изложение на казуса в сайта на СГС и трябваше да постигне ефекта на ответен удар. И макар че беше подготвила подобаващ обем документи по делото, изявата й, която очевидно ангажира и цялото ръководство на съда, доказа, че Дьо Кабан е по-скоро прав, отколкото заблуден.
Да видим разминаванията. Всичко, което френският посланик каза по казуса, може да бъде сведено до един въпрос: защо Ченалова отказва да прекрати делото по несъстоятелност по отношение на двете дружества, след като те са изплатили задълженията си към кредиторите, които ги съдят. Съдията твърди, че е спазила закона и всичките й действия са подчинени на целта да опази имуществото на длъжника, което е и в негова полза, и в полза на кредиторите му. Да, това е смисълът на производството по несъстоятелност, но наистина ли Ченалова действа с чисти подбуди?
Делото за несъстоятелност започва по молба на дружеството кредитор "Таим Арх" ЕООД. Към него се присъединяват още кредитори – "Агротекнолоджи" ЕООД, "Принцес Кар" ЕООД, "Лайвалиа Бизнес" и "Парнас М" ЕООД. На 11.11.2014 г. двете дружества длъжници искат производството да бъде прекратено, тъй като са изплатили задълженията си към "Таим Арх" и "Агротекнолоджи". Доколкото стана ясно от обясненията на Ченалова пред ВСС, молбите на другите трима кредитори или са отхвърлени, или тя още не се е произнесла по тях. А това означава едно – че молбата на "Домейн Менада" и на "Белведере дистрибуция" за прекратяване на производството по несъстоятелност е подадена и отхвърлена в момент, когато кредитори практически няма.
В тази връзка друг детайл е също ключов. Пред ВСС Ченалова заяви, че "Домейн Менада" и "Белведере дистрибуция" дължат съответно 1.552 млн. лв. на НАП. В такъв случай приходната агенция също би трябвало да е присъединен кредитор – такава възможност й дават както Търговският закон, така и Данъчноосигурителният процесуален кодекс. Ченалова обаче никъде не каза НАП да е включена в делото (по своя инициатива или служебно – от съда). Нито изобщо да има претенции към двете дружества. Което ни кара да мислим, че е напълно възможно преди или след откриването на производството френската компания майка "Белведере СА"- Франция, да е превела средства за погасяване на тези задължения, както го е направила за изплащане на дълговете към "Таим Арх" и "Агротекнолоджи".
Така или иначе, в изложеното на сайта на СГС за публичните задължения на "Домейн Менада" и "Белведере дистрибуция" за претенции на НАП изобщо не се споменава. Справка в системата ДАКСИ, отразяваща официалните данни както от Търговския регистър, така и от НАП, показва че нито "Домейн Менада", нито "Белведере дистрибуция", нито дори дружеството, което е техен собственик – "Белведере Кепитъл Мениджмънт" ООД, имат задължения към приходната агенция. А в изложението на СГС изрично е казано, че "само кредиторите "Таим Арх" и "Агротекнолоджи" ЕООД (включително конституираните присъединени кредитори) със своите процесуални действия движат производството по делото". И тук стигаме до най-важното. Ако в производството по несъстоятелност няма кредитори, на които длъжниците не са се издължили, не трябва ли то да бъде прекратено?
Ченалова твърди, че не може, защото нямало такава законова възможност. А френският посланик твърди точно обратното – че е била длъжна да прекрати делото, както биха направили във всяка друга европейска държава. Логиката е проста – ако никой не се оплаква, че си неизправен търговец и платец, може ли съдът принудително да ти налага клеймото "Неплатежоспособен и свръхзадължен", водещо в крайно сметка до обявяване в несъстоятелност? И не противоречи ли това на принципа, цитиран от самата Ченалова и от СГС – че само кредиторите със своите процесуални действия движат производството по делото? Да, но щом няма кредитори, които да са се заявили като такива, а други вече са получили парите си, кой остава да движи делото?! Съдът в лицето на Ченалова ли? Подобно нещо Търговският закон не предвижда.
Тезата на съдийката е, че законът не е предоставил процесуална възможност на длъжника да поиска прекратяване на производството "чрез твърдения, че е изпълнил задълженията си". Съдебната практика била в обратния смисъл – дори търговецът да представи доказателства, че е изпълнил задължението си, делото може да бъде прекратено само ако всички присъединени кредитори са се отказали от молбата си за образуването му. Въпросът дали длъжникът е длъжник можел да се обсъди едва в решението по делото.
Да видим обаче какво казва Търговският закон. Започваме с чл.621 а, за който Ченалова и СГС твърдят, че именно той забранявала прекратяване на делото на друго основание, освен "при изтичане на определения срок и при наличие на молба от кредиторите за отказ или оттегляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност".
Четем обаче и не виждаме такова нещо – чл.621а въвежда някои особени правила в производството по несъстоятелност. Текстовете, засягащи случая, са в две насоки. Едното е оправомощаването на съда по свой почин да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения. Но всъщност съдът може да прави това, докато делото продължава. Но не и да продължава делото извън законовите възможности, за да установява нови факти и да събира още доказателства.
Ченалова обаче вероятно визира най-вече третата алинея, която обаче изобщо не урежда режима и условията за прекратяване на делото. Тъкмо обратното – изхождайки от правилото, че за неуредените в Търговския закон въпроси се прилагат нормите на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), тя изключва тяхното прилагане в три конкретни насоки. Първата е, че ГПК не се прилага за спиране на производството по несъстоятелност по съгласие на страните. Втората е, че ГПК не се прилага при оттегляне на молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност или при отказ от нея, след като то е открито. Третата насока е, че ГПК не се прлага при оттегляне или отказ от иск, предявен от синдик или от кредитор срещу действия, увреждащи масата на несъстоятелността.
Никоя от трите изброени ограничителни разпоредби не урежда позитивно (не ги изброява) предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност. Конкретно втората разпоредба казва, че оттеглянето, или отказът от молбата за откриването му, не предполагат автоматично неговото прекратяване, както е в общия граждански процес. Да, това означава, че съдията по несъстоятелността има разширени правомощия да прецени дали да прекрати или не делото и след оттеглянето или отказа от молбата. Но това разширено правомощие не бива да се изражда в необоснована намеса в дейността на едно работещо и плащащо задълженията си дружество.
На фона на казаното: ако Ченалова е толкова стриктна в прилагането на закона, защо не е ползвала чл.632 от ТЗ по отношение на "Домейн Менада", за което твърди, че не е разполагало с абсолютно никакви средства? Защото в този случай законът я задължава да предприеме конкретни действия: ако наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и ако тези разноските не са предплатени, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване на дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. Това обаче не е направено, което би трябвало да означава, че "Домейн Менада" е имала имущество.
Вместо да изпълни горното, Ченалова назначава по искане на "Тайм Арх" временен синдик. Иначе казано – налага обезпечителна мярка при отпаднала обезпечителна нужда. При това го прави въз основа на своя преценка, а не въз основа на експертиза на вещо лице, каквато е съдебната практика. Юристи твърдят, че в СГС има точно двама съдии, които си позволяват да допускат обезпечителни мерки без предварителна експертиза, основавайки се на данните от годишния финансов отчет. Единият от тях е Ченалова. А практиката на горноинстанционния Софийски апелативен съд е категорична, че такива мерки без експертна оценка не може да бъдат допускани. Освен това длъжникът с действията си трябва да уврежда кредиторите си. Това Ченалова няма как да е знаела още на втория ден, след като делото й е разпределено.
Ченалова е избрала за временен синдик Панайот Велков. Тя излъга ВСС (същото пише и на сайта на СГС), че работела за първи път с него. После се оказа, че само седмица преди това назначение Ченалова е определила Велков за синдик и на ”БДЖ трансимпекс”. Иначе съдията увери, че нямала любими синдици. Избрала Велков (когото уж не познава), понеже работел неформално, бил много активен и буквално живеел в поетите от него дружества. И първото нещо, което свръхактивният Велков установява, е, че дружествата работят и плащат задълженията си.
Те обаче започват да се оплакват, че Велков пречи на дейността им. А той се оплаква на свой ред пред съда, че не му предават исканата от него документация. Но веднъж все пак успял да затвори за няколко часа счетоводния и търговския отдел на двете фирми и открил писма на английски, от които ставало ясно, че се планира "атака срещу съда, синдика и одиторите". И въпреки че дружествата работят, синдикът описва състоянието им в черни краски. Цитира финансовия им отчет за 2013 г., който сочел наличие на отрицателен капитал и коефициенти на ликвидност под единица; твърди още, че извършват разпоредителни действия с финансови активи без негово съгласие; че осъществяват разплащания през други предприятия поради наложения запор върху банковите им сметки (а как иначе да работят?!). Велков обаче признава, че в много случаи са искали съгласието му, но той отказвал, защото исканията били финансово необосновани. Дал обаче съгласието си за заплащане на трудови възнаграждения на общо 48 служители, на обща стойност 62 853 лв., за сметки за ток в размер на 21 425 лв. и задължения към митница – Пловдив, в размер на 10 000 лева.
С други думи, дружествата работят и си плащат, но той упорито се бърка в работата им. Велков установил, че "свързаните дружества от групата "Белведере Кепитъл Мениджмънт" извършват продажби основно в тази група, при което се задължават помежду си, без да изплащат задълженията си". (А дали е чувал за прихващане на насрещни задължения?) По този начин се осчетоводявали "все по-големи задължения, докато се достигне до това те да превишат активите, които фирмите притежават, и да се наложи финансиране от мажоритарния собственик на групата "Белведере СА" – Франция. Въобще тезата на Ченалова и Велков е, че регистрираните у нас дружества опитват да източват френската компания майка, за което говорело и обстоятелството, че управителят им Николаос Смирноф регистрирал ново дружество със сходна дейност – "Белведере България" ЕООД, изглежда необоснована.
Тя всъщност е пълен абсурд – не само заради реакцията на френския посланик, който едва ли ще предприеме такава атака, без да е наясно с интереса на един сериозен френски инвеститор. От Търговския регистър се вижда още, че едноличен собственик на новорегистрираното "Белведере България" ЕООД е вече не "Белведере Кепитъл Мениджмънт", а направо "Белведере СА" – Франция. Може ли някой да си представи, че французите ще поверят отново бизнеса си на човек, когото подозират, че ги краде? Или трябва да решат, че ги краде, само защото така твърдят Ченалова и Велков?!
КАРЕ
Само преди месец медиите съобщиха, че "Белведере СА" прави пълно преструктуриране и рестарт на дейността си у нас. Неговата цел е да си върне позициите на пазара на вино и на високоалкохолни напитки. Обявено беше, че компанията майка ще осигури мощен финансов ресурс и ще разчита именно на Николаос Смирноф. Той пък заяви буквално следното: "Приемайки работата, знаех, че компанията в България има много проблеми – както финансови, така и организационни. Истината е, че в последните години тя е загубила фокус и пазарни дялове. Липсват приоритети, липсва визия, липсва стратегия. Ще започнем от начало!" Преди това Смирноф поема от Цветелина Николова поста изпълнителен директор на "Белведере Кепитъл Мениджмънт" и притежаваните от него у нас общо седем дружества.
Всичко това Ченалов подмина, меко казано, без внимание, вероятно защото не се вмества в схемата за намеса в бизнеса на "Белведере". А докато се чуди какви доводи за продължаване на делото да приведе, тя си вкарва още един автогол. Посочва, че през лятото на миналата година "Белведере Кепитъл Мениджмънт" и "Домейн Менада" са депозирали молби за откриване на производство по несъстоятелност за задължения в размер на 15 млн. лв., включително и към Европейска банка за възстановяване и развитие. Но тези задължения вече са изплатени от мажоритарния собственика на капитала – "Белведере СА", Франция. Това означава, че компанията майка стои твърдо зад бизнеса си в България. И че дори той да е бил управляван зле, това е направено от предишното ръководство.
Докато ВСС и инспекторатът му проверяват Ченалова, а правосъдното министерство проверява синдика Велков, всички те, а и прокуратурата би трябвало най-сетне да се поинтересуват от действията на братята Момчил и Младен Мондешки. Първият беше посочен в медиите като адвокат, но в адвокатските регистри името му не фигурира. Говори се, че е осъждан и е лежал в затвора за измама на застрахователното дружество "Интерамерикан". Момчил Мондешки е познат като "вратата към търговското отделение на СГС", в чиито съдийски кабинети се въртял по всяко време. Подозират го, че е посредник от типа на Красьо Черния, обслужващ чужди интереси срещу солидна комисиона. И че е замесен в съдебния скандал по шумното дело отпреди няколко години в СГС за умишления фалит на троянското дружество "Олимпия" ООД.
Младен Мондешки пък е 28-годишен бизнесмен, едноличен собственик на "Агротекнолоджи" – една от фирмите, поискали несъстоятелността на двете дружества на "Белведере". Двамата братя са широко известни в Троян, където притежават огромна и луксозна хасиенда с конна база и всевъзможни екстри. Според троянци те пътуват всеки ден до София, а коронната им фраза е: "Оправяме несъстоятелности всякакви."
