БНБ е предприела сериозни мерки за оценка на ефективността на банковия надзор, съобщи преди седмица управителят на Централната банка Иван Искров. В случая не става дума за широко пропагандираното най-вече от политиците у нас присъединяване на страната ни към Единния банков съюз и към Единния европейски механизъм за банков надзор. За да се случат тези две неща, правителството трябва да предприеме съответните действия с благословията на Народното събрание. Такива стъпки до момента не са правени. А и никой в ЕС не е подсказал, че тръпне от желание страната ни да влезе в Единния банков съюз или в Единния европейски надзорен механизъм. За участниците в тези две структури – а това са най-вече държавите от еврозоната, България крие сериозен репутационен риск.
Според Искров БНБ все пак е направила няколко неща. "Още през лятото публично обявихме мерки и действия във връзка с извършването на преглед на надзорната рамка и практики. През юли изпратихме официално писмо до ЕБО с покана да извърши независим преглед на качеството, капацитета, практиките и на процедурите, прилагани от управление "Банков надзор" в БНБ. През август изпратихме писмо и до Международния валутен фонд (МВФ) с искане да се организира мисия на МВФ и Световната банка в България по Програмата за оценка на финансовата система (т.нар. FSAP). По препоръка на МВФ, на Световната банка и на ЕБО в управление "Банков надзор" вече се работи по оценка на съответствието на надзорните практики в България с "основните базелски принципи" за ефективен банков надзор като първи етап от провеждането на FSAP", обясни управителят.
В какво се състои тази оценка по FSAP?
БНБ попълва дълги формуляри с въпроси, от отговорите на които МВФ и Световната банка ще преценят дали банковият надзор спазва базелските стандарти. Ако отговорите не са задоволителни, двете международни финансови институции ще организират своя проверка у нас. Много интересно ще стане, ако след всичко изговорено се окаже, че нашият надзор е спазвал в работата си всички необходими стандарти. Тук експертите твърдят, че има един тънък детайл. А той е, че правилата, по които работи надзорът, може да са напълно в съзвучие с европейските и базелските стандарти, но не е изключено да има пороци в прилагането им.
Централната банка обмисля механизъм и за прилагането на т. нар. "Асет Куолити Ревю"
или оценка на банковите активи. През нея минаха всички големи банкови групи в еврозоната, преди да заработи Единният надзорен механизъм. Но този механизъм е твърде скъп, защото по правило се извършва от специализирани в тази област външни фирми, на които трябва да бъде платено. Независимо дали от надзора на БНБ, или от самите проверявани банки. Освен това подобна проверка изисква специална подготовка, която съвсем не е елементарна.
Най-важното обаче е какви действия ще се предприемат, ако вследствие на проверката се окаже, че има банки, които трябва да попълнят капиталите си. За тези, които са собственост на европейски финансови групи, нещата изглеждат ясни – БНБ дава предписания, които съгласува с ЕБО, и майките внасят допълнителния капитал, от който се нуждаят българските им дъщери. Ами какво правят останалите, които нямат такава външна подкрепа, ако се окаже, че акционерите им не могат да внесат нужния допълнителен капитал. При тях ще се стигне до прилагане на схеми за преструктуриране на активите. Но дали това ще е достатъчно? Защото в такива случаи на Запад допълнителната капиталова подкрепа се осигурява от държавата, а съответната банка се ангажира да я върне по определена схема за определен период от време. У нас такъв механизъм все още не съществува. В единствения случай, когато през лятото на 2014-а държавата подкрепи банка, ставаше дума за осигуряване на ликвидност, а не на допълнителен капитал. За да има
работеща схема за капиталова подкрепа
тепърва трябва да се разработи Закон за преструктурирането на банки, който да приложи приетата през април тази година европейска директива. Самата директива е доста сложна като изисквания, при които държавата може да подпомага капиталово нуждаещите се банки.
"Предстои да бъдат взети стратегически решения относно установяването на съответни органи за преструктуриране на банките и инвестиционните посредници, създаването на фондове за преструктуриране, както и изготвянето от поднадзорните лица на адекватни планове за възстановяване или контролирано възвръщане към жизнеспособност посредством преструктуриране", обобщи предизвикателството управителят на БНБ Иван Искров.
В случая става дума за изграждане на специален фонд, който е ще е отделен от Фонда за гарантиране на влоговете и трябва да бъде попълван отново от вноски на кредитните институции. А ако към определен момент парите в него са недостатъчни – какъвто бе случаят с Фонда за гарантиране на влоговете и КТБ, правителството ще има ангажимент да попълва въпросния недостиг. И тук пак опираме до едни пари, с които правителството ще трябва да разполага във всеки един момент, докато банките не понапълнят Фонда за преструктуриране със свои вноски. Не е ясно колко ще са тези средства, а също и кой ще е органът, който ще отговаря за действията на този фонд за преструктуриране. Дали това ще е БНБ, или ще е Министерството на финансите. Най-притеснителното е, че все още не сме видели проектозакон за създаването на такъв фонд за преструктуриране.
Според Иван Искров БНБ вече е разработила и е предложила на народните представители
проект за промени в Закона за БНБ и в Закона за кредитните институции
Чрез тях би трябвало да се отстранят съществуващи слабости в нормативната уредба, които пречат на управителния съвет на БНБ да упражнява по-голям контрол при осъществяване на банковия надзор. Причините, по които се налагат тези промени, отново бяха изложени от Иван Искров. "Управителният съвет на БНБ е органът, приемащ всички банкови регулации (т.е. наредбите, които определят нормативите и изискванията за дейността на банките). Надзорът обаче е предоставен изключително в правомощията на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“ (независимо как се казва той или тя), който действа самостоятелно и независимо.
"Кризата с КТБ, пък и не само тя, ясно ни показа, че такова съсредоточаване на огромни права и отговорности в едно длъжностно лице е грешка на законодателството. И ние искаме неговата промяна. Защото не е възможно да носиш отговорност, без да имаш съответните права", каза Искров. Засега обаче
трите най-важни акта по отношение на една банка
– даването и отнемането на лиценза й и поставянето й под специален надзор, са правомощие на управителния съвет на БНБ, а не индивидуална отговорност на подуправителя и началника на управление "Банков надзор" (чл.16, т.15 и 16 от Закона за БНБ). Интересно, какви други правомощия Иван Искров иска да получи той лично или УС на БНБ? Може би идеята му е управителят на Централната банка или управителният й съвет да получат правото и задължението да одобрява всички надзорни мерки спрямо една кредитна институция, предложени от подуправителя и началника на Управление "Банков надзор". Ако целта е УС да получи правото на такава своеобразна ратификация на действията на надзора, това не е много добра идея, защото по този начин персоналната отговорност на шефа на банковия надзор ще се превърне в колективна отговорност на УС на БНБ. А знаем, че никой не може да търси сметка – административна и наказателна, за колективни решения. Затова често се казва, че колективната отговорност е равна на колективна безотговорност. Само по тази причина съдържанието на законопроектите, за които управителят Искров говори, ще е доста интересно. Не бива да се забравя и едно друго обстоятелство. А именно, че променяйки Закона за БНБ с цел да се разширят правомощията на управителния му съвет или на гуверньора, в този нормативен документ могат да бъдат внесени още куп изменения, които обслужват съвсем други цели.
