Г-жо заместник-министър, как се движат дълговите операции за попълване на финансовите дупки в хазната в края на 2014-а?
– Вече успешно пласирахме трите облигационни емисии. Двете от тях бяха за по 400 млн. евро и една за 55 млн. лева. Интересът към тях бе много голям и получените заявки надхвърляха значително номинала на емитираните облигации. Постигнатите цени също са много изгодни, тъй като доходността на двете емисии в евро е под 1%, а за левовата емисия, която е с падеж след десет години, доходността е 2.9 процента.
А прекият заем, който планирате да вземете от консорциум от банки. Там условията какви ще бъдат?
– Предвид кризисната ситуация, в която работим, преговорите и процедурите по този мостови заем се развиват много добре. Става дума за 1.5 млрд. евро, които ще вземем за шест месеца с опция за удължаване на този срок с още шест месеца. Министерският съвет одобри проекта на договора за кредита, парламентарната Комисия по бюджет и финанси също го прие и очакваме до няколко дни той да бъде ратифициран от парламента.
Както обяви финансовият министър пред парламентарната комисия, ние предлагаме на Народното събрание да ратифицира договор между българското правителство и "Ейч Ес Би Си", "Сосиете Женерал", "Сити Банк" и "Уникредит", които са организаторите на кредита. Лихвата по него ще е шестмесечният Европейски междубанков лихвен процент (ЮРИБОР) плюс надбавка от 0.9 процента. С парите от този заем ще бъдат финансирани бюджетният дефицит за 2014-а и падежиращите плащания по стари дългове.
Защо обаче решихте този голям дълг от 1.5 млрд. евро, или 3 млрд. лв., да е толкова краткосрочен? Питам, тъй като през последните две години се натрупаха доста краткосрочни задължения на държавата, което едва ли е добре с оглед управлението на финансите й?
– Заемът е краткосрочен, за да можем своевременно да отговорим на неотложните нужди за финансиране. През следващата 2015-а ще емитираме дългосрочна облигационна емисия, с парите от която ще изплатим този пряк кредит, както и ще осигурим безпроблемното плащане на всички останали финансови ангажименти на държавата – както по отношение на бюджета, така и на падежиращите дългове.
Като стана дума за 2015-а, през нея сте предвидили да емитирате нов дълг за 8.1 млрд. лева. Можете ли да кажете отсега какви облигации – в каква валута и с какъв срок на погасяване ще пуснете. Както и ще има ли освен тях други форми на финансиране като преки заеми?
– Искате да ви обявя емисионната политика и емисионния календар за 2015-а? Това може да стане едва след приемането на бюджета за съответната година. Преди това не е редно да навлизам в подробности. Мога обаче да кажа, че матуритетите на предстоящите емисии ще бъдат максимално съобразени с погасителния профил на държавния дълг и с интереса на инвеститорите, които участват на този пазар. Обемите на облигациите ще отговарят на нуждите от рефинансиране на дълга в обращение и финансиране на бюджетния дефицит и ще бъдат в съответствие със заложените лимити в Закона за държавния бюджет за 2015 година.
Неслучайно повдигам въпроса за параметрите на предстоящите облигационни емисии, защото през последните две-три години България влезе в една спирала на дългови погасявания, в която през една година падежира голяма по размер облигационна емисия. А това създава постоянно напрежение във финансите. Не мислите ли?
– Наистина догодина трябва да рефинансираме огромно количество дълг. Но искам да подчертая, че въпреки това предизвикателство съотношението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт ще остане в рамките на 30 процента. Освен това след изплащането на глобалните облигации в средата на януари, чиято обща стойност, преизчислена в национална валута, е 1.7 млрд. лв., ние значително ще намалим и валутния риск. Защото тези облигации са деноминирани в долари. Максимално ще удължим сроковете за погасяване на държавния дълг и ще разширим инвеститорската си база.
Какво имате предвид под разширяване на инвеститорската база?
– Имам предвид, че започваме активно да излизаме на международните дългови пазари и няма да разчитаме предимно на вътрешния финансов пазар.
Само че той разчита на вас, защото нали знаете, че и банките, и пенсионните фондове имат много свободни пари, които постоянно търсят къде да пласират?
– Наясно съм. Само че и ние като Министерство на финансите трябва да управляваме ценовите равнища на държавния дълг, така че да можем да получим най-добрите за бюджета условия по това финансиране.
Нещо притеснява ли Ви в това отношение? Защото, ако съдя по думите Ви и това, което се появи като официални съобщения за вътрешните облигационни емисии, цената им е доста добра за Министерството на финансите.
– Така е. Цената е добра. Но не забравяйте, че я получихме, защото играчите на вътрешния пазар предварително знаеха, че няма да разчитаме само на тях за осигуряване на нужното ни финансиране.
Не е тайна, че първите три месеца на всяка календарна година са най-натоварени като разходи, а в същото време приходите са най-малко. В този смисъл осигурено ли е нужното финансиране за поемането на всички разходи през този напрегнат период и през 2015-а?
– Да. Както вече казах, парите за погасяването на глобалните облигации са налице. Фискалният резерв е достатъчно голям, за да посрещне бюджетните плащания. Заделили сме пари – около 1.1 млрд. лв., и за субсидиите за земеделските производители.
Смятате ли, че след всичките големи плащания в края на 2014-а и началото на 2015-а фискалният резерв ще бъде достатъчно голям, за да гарантира фискалната стабилност?
– Категорично да. Държавата демонстрира, че може да се справи с кризисни финансови ситуации и ние ще поддържаме достатъчно голям наличен финансов ресурс, който да гарантира, че можем да посрещнем всякакви предизвикателства.
Като говорим за финансови предизвикателства едно от тях е свързано с парите по еврофондовете. Оказа се, че ако дори част от тях бъдат забавени или спрени, това създава проблем за бюджета…
– Вярно е…
Получава се така, че това еврофинансиране е свързано с рискове?
– Една от причините е, че при нас има пропуски при проектите по различните европейски програми. Другата е, че самата Европейска комисия понякога забавя плащанията заради проблеми с европейския бюджет. Например при възстановяване на плащанията по оперативна програма "Околна среда" получихме още 400 млн. лева. Ние сме подали обаче заявки за плащания и по други оперативни програми, по които очакваме до края на годината още около 200 млн. евро. Мисля обаче, че част от разходите, за които сме подали заявки, може и да не ни бъдат възстановени през тази година заради проблемите в европейския бюджет за 2014-а.
А какви постъпления очакваме по европейските програми през 2015-а? Питам, защото съм наясно, че заложените в консолидирания бюджет разходи по европроекти ние ще ги направим, но е важно според мен каква сума от тях ще ни бъде възстановена?
– През 2015 г. по проекти, свързани с оперативните програми от ЕС, държавата ще похарчи близо 3.59 млрд. лв., а очакваме да ни бъдат възстановени около 2.12 млрд. лева. За оперативните програми от новия програмен период, които ще бъдат одобрени през 2015 г., България ще получи аванси в размер на 2% от бюджета на програмите. Очакваме работата по големите проекти, включени в индикативните годишни работни програми на "Транспорт и транспортна инфраструктура" и "Околна среда 2014-2020 г.", да започне във втората половина на 2015-а. Става дума най-вече за втората фаза на "Рехабилитация на железопътната линия Пловдив-Бургас"; за лот 3 "Благоевград-Сандански" на автомагистрала "Струма" и за "Изграждане на трети метродиаметър на метрото в София". Един от големите проекти по програма "Околна среда" ще бъде изграждането на третата фаза на интегрираната система за третиране на битовите отпадъци на Столичната община.
Всичко това е много хубаво. Само че излиза, че от тези европейски програми държавата е на дефицит от близо 1.5 млрд. лева. И ако бъде забавено някакво плащане от ЕС, рискът за финансите на страната се увеличава. Как се справяме с този риск?
– С правилно планиране. Дефицитът по европейските програми е отразен в консолидирания бюджет и е предвиден в осигуряването на плановете за финансиране. Сами разбирате, че европейските програми са един от източниците за инвестиции в страната и не можем да се откажем от проектите по тях. Напротив, трябва постоянно да увеличаваме средствата, които усвояваме. А още от влизането ни в Европейския съюз е ясно, че това е свързано с разходи за държавата, защото първо ние трябва да платим за реализацията на проектите, а след това ЕС да ни възстановява парите.
На 11 декември Народното събрание гласува Закон за ратифициране на договора за заем между Република България и "Ей Ес Би Си", "Сосиете Женерал", "Сити Банк" (клон Лондон) и "УниКредит Булбанк" – в ролята им на организатори и упълномощени водещи организатори, и "УниКредит Банк АГ (клон Лондон) – в ролята на агент, подписан на 8 декември 2014-а. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
