БНБ иска отстраняване на акционерите

Ангел Калайджиев

Жалбоподателите в качеството им на акционери не са адресати на оспорвания административен акт. И съответно не са страна в административното правоотношение, оформило се между БНБ като специализиран държавен орган и дружеството "Корпоративна търговска банка". Това е водещият аргумент, с който централната банка иска ВАС да отстрани от делото за отнетия лиценз на КТБ собствениците на капитала й. Така, както съдът вече направи с нейните вложители и с изпълнителните й директори. 

Мотивировката е на адвоката на БНБ Ангел Калайджиев и се отнася изключително до пределите на законовото понятие "наличие на правен интерес". Калайджиев се позовава както на теорията, така и на практиката на ВАС, според които интересът трябва да е пряк и личен. Това е така, ако административният акт засяга непосредствено правата и интересите на лицата. Правата на акционерите обаче не били засегнати пряко, а само косвено. БНБ била длъжна да отнеме лиценза заради влошеното финансово състояние на КТБ, което нямало нищо общо с финансовото състояние на акционерите.

Щом те не са титуляри на лиценза и не са участвали пряко в производството по издаване на лиценза, правата им не били засегнати. Те си оставали акционери в банката и имали управителни права от организационен характер, които не били отнети с отнемането на лиценза. Калайджиев напомня, че учредяването на търговско дружество като нов субект на правото, различен от лицата, които го образуват, е основно положение на търговското право. Приемането на обратната теза би означавало да се заличи смисълът от персонификацията на юридическото лице като самостоятелен правен субект. 

Адвокатът на БНБ пита с какво по правното си положение акционерите се отличават от вложителите или от отстранените изпълнителни директори, чиито жалби съдът е отхвърлил като недопустими поради липса на правен интерес. Отношенията на КТБ с всички тях се уреждат от частното, а не от административното право. Тези отношения имат договорен и имуществен, а не властнически характер.  Вложителите имат правото на вземане по договорите си за влог, а акционерите – правото да получат дивидент и ликвидационен дял.

Изброените права обаче не означавали, че вложителите и акционерите понасят пряко и непосредствено последиците от административния акт, с който БНБ регулира лицензираната дейност на дружеството. Според Калайджиев противното би означавало кръгът на заинтересованите лица да се разшири необосновано – в него да влезе всяко лице, което има правоотношения с КТБ от имуществен характер – не само вложителите и акционерите, но и служителите, наети по трудови и по граждански договор, както и контрагентите по търговски сделки. 

Адвокатът на БНБ признава, че съдът в Страсбург допуска изключение от правилото, че акционерите не са пряко засегнати от отнемането на банков лиценз. Това изключение ще е валидно обаче при едновременното наличие на три условия – в случая и трите липсвали.

Първото е банката да има органи за управление, станали такива против волята на акционерите или против волята на избраните от акционерите управителни органи.  Любопитно е, че съдът в Страсбург се е произнесъл за това изключение по повод на делото "Капиталбанк АД срещу България". То е заведено, след като ВАС отказва да допусне за разглеждане жалбите на акционерите на "Капитал банк" срещу отнемането на лиценза й по действащия тогава закон за банките от 1997 година. В своето решение по делото съдът в Страсбург приема, че акционерите на "Капиталбанк" са били в правото си да оспорват отнемането на лиценза, тъй като назначаването на синдици е станало против волята им, а синдиците са зависими от БНБ.

Второто условие е акционерите да не са имали законова възможност за защита. Тук адвокатът на БНБ сочи два сериозни процесуални пропуска на акционерите и шефовете на КТБ – те не са оспорили пред съда засягащите ги пряко последици от решението на БНБ за поставяне на банката под особен надзор. Акционерите не са атакували частта за лишаването им временно от право на глас на акционерите с повече от 10% от акциите, а мениджърите – отнемането на правомощията на управителните й органи. А щом не са оспорили тези решения на БНБ, това означавало, че са съгласни, не са отстранени против волята си и не възразяват управлението да поемат квесторите. 

Третото условие, за да има изключение от правилото, е в производството по несъстоятелност да не може да се преценява законосъобразността на решението за отнемане на лиценза. Законът за банковата несъстоятелност обаче изрично позволява участие в делото на акционерите, притежаващи над 5% участие в капитала. Акционерите с по-малък дял също не били лишени от възможност да участват в делото по несъстоятелност, тъй като гражданският съд можел да упражни косвен контрол и върху акта на централната банка. Това не е предвидено в закон, но е практика, въведена от Върховния касационен съд в делата по несъстоятелност, от която дребните акционери могат да се възползват.

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст