Дело №1 на новото време – по жалбите на акционери и вложители срещу решението на БНБ за отнемане на лиценза на Корпоративна търговска банка (КТБ), се превръща в истинско изкушение за юристите. Очакванията процесът да се превърне в атракция още в първото си заседание, проведено в понеделник (15 декември), се оправдаха напълно. Най-същественото е, че Върховният административен съд (ВАС) ще опита да търси баланс при в разглеждането на спора, стараейки се максимално да избегне упреците в предубеденост.
Дали процесът е бил предрешен ще стане ясно по-късно. Но добрата новина за жалбоподателите е, че процес изглежда ще има. Не се оправдаха опасенията им, че съдът ще прекрати бързо и изцяло делото, както преди това прекрати производствата по жалбите на всички вложители. Съдът не само спази законовото изискване да конституира служебно като страна самата КТБ, но направи това и по отношение на акционерите "Бромак", "Бългериън акуизишън къмпани", Орлин Русев (един от отстранените изпълнителни директори) и Вера Ахундова. Защото можеше и да не го направи.
Опасността акционерите да "изпаднат" от делото все пак остава – съдът тепърва ще се произнесе по предварителния спор за допустимост на техните жалби. Това може да стане още в следващото заседание на 9 февруари, за която дата беше отложено делото. Ако тричленният състав на ВАС реши, че жалбите на акционерите са недопустими поради липса на правен интерес, по въпроса ще трябва да се произнесе и петчленен състав на този съд. Такава процедура е вече в ход по инициатива на отстранените вложители и изпълнителни директори. Дори обаче петчленката да потвърди отстраняването на вложители, акционери и отстранени шефове, процесът може да продължи с участието единствено на КТБ като жалбоподател. А мотивите на всички жалбоподатели практически съвпадат.
Тук обаче се стига до един от големите парадокси в ситуацията – кой да представлява КТБ? Дали управителните й органи преди поставянето й под особен надзор? Или квесторите, поели управлението на банката след това – те продължават да я управляват и след отнемането на лиценза. Разумът на закона сочи, че правилно е първото тълкуване, формалният му прочит – че е второто. Квесторите наистина фактически управляват КТБ. Но са назначени от БНБ, чието решение се оспорва. Но те нито са автори на жалбите срещу отнемане на лиценза, нито правата и законните им интереси са нарушени от решението на БНБ. Което означава, че нямат и правен интерес да са субект на оспорването. Акционерите (по-специално "Бългериън акуизишън къмпани") явно се опасяват, че съдът ще реши нещо такова – адвокатите им развиват изрично тезата, че е недопустимо квесторите да представляват КТБ по делото за лиценза. Важно е обаче какво ще реши съдът.
Ситуацията усложни адвокатът на "Бромак" Менко Менков. Той поиска отвод на целия състав и дори на цялото Седмо отделение на ВАС. Поиска и спиране на делото на няколко основания. Защитникът заяви, че квесторите на КТБ Станислав Лютов и Елена Костадинчев са внесли по делото за несъстоятелност в Софийския градски съд (СГС) искане да им разрешат да правят месечни разходи в размер на 2.5 млн. лв., Менков поиска делото във ВАС да бъде спряно до произнасянето на СГС по това искане. Самото дело по несъстоятелност, както е известно, е спряно до произнасянето на ВАС по делото за лиценза.
Менков обоснова искането си с аргумента, че харченето на такива суми ощетява вложители и акционери, но нямаше как той да бъде приет. Законът наистина дава възможност за спиране на делото пред един съд до произнасяне на друг по въпрос от значение за решаване на първото. Но проблемът с размера на поисканите от квесторите разходи не е от такова естество. По него акционерите могат да изложат аргументи пред СГС и да обжалват действията му пред апелативния съд.
ВАС отхвърли и искането на Менков делото за лиценза да бъде спряно, докато петчленен състав на ВАС се произнесе по жалбите на вложителите срещу отстраняването им от делото. Все пак това искане изглежда по-основателно, тъй като "ако голямото жури" отмени отстраняването, вложителите ще се върнат в основното дело. Това обаче едва ли ще се случи, а втората инстанция вероятно ще се произнесе бързо, за да изчисти въпроса.
Третото направление, по което Менков опитва да спре делото, съдът не се произнесе и по него. Става въпрос за дело, образувано по жалба на "Бромак" срещу решението на БНБ за назначаване на Лютов и Костадинчев за квестори. Водещ аргумент в тази жалба е, че те нямат изисквания за такава дейност петгодишен опит на ръководна позиция в банка. Тезата на Менков е, че ако решението за назначаването им бъде отменено, това ще направи нищожно решението на БНБ за отнемането на лиценза. Подтекстът в случая е, че квесторите не са направили необходимото за оздравяване на банката, а с действията си са я довели до отнемане на лиценза.
На този фон съдът попрекали с отказа си да приеме пълномощното на процесуалните представители на БНБ Нина Стоянова и Нели Драгинова. Двете юрисконсултки представиха пълномощно, подписано от гуверньора Иван Искров, но представителите на "Бромак" и "Бългериън акуизишън къмпани" възразиха, че страна в производството е не той, а управителният съвет на централната банка. Стоянова и Драгинова останаха изненадани, тъй като винаги представлявали БНБ с такива пълномощни и съдът ги приемал. Като юридическо лице централната банка се представлява от своя управителен орган, който пък се представлява от своя председател.
Далеч по-интересно е защо се е стигнало до това в залата да се явят юрисконсултките, след като БНБ беше ангажирала за целта трима адвокати начело с преподавателя от Софийския университет проф. Ангел Калайджиев. Според Менко Менков централната банка е оттеглила пълномощното си в негова полза ден преди заседанието по делото.
Негативи продължава да трупа единствено прокуратурата. В делото задължително трябва да участва прокурор, макар и не в качеството му на държавен обвинител. Ролята му е да дава становища, съдът се съобразява с тях, но не е длъжен да ги приема. Прокурор Емилия Маскръчка зае еднозначно позиция срещу жалбоподателите и в полза на БНБ. Тя се противопостави да бъдат допуснати жалбите на акционерите, а също и искането им за назначаване на съдебно-счетоводна, съдебно-оценителска и съдебно-икономическа експертизи с участието на специалисти от чужбина. А в началото на месеца главният прокурор Сотир Цацаров се похвали с обратното, което определи и като прецедент – че ще последва "назначаване на банково-счетоводна експертиза на международни експерти от одитна компания, която няма седалище у нас".
