“Казусът КТБ” ще стигне до международен съд

Менков

Менко Менков е адвокат с 21-годишна практика и е един от най-известните защитници в София. Той влетя силно в полезрението на медиите в последните две години главно покрай делата на "знаковите" си клиенти, между които е и бившият вътрешен министър от ГЕРБ Цветан Цветанов. А сега се оказва с ключова роля и в защитата на банкера Цветан Василев.

 

Г-н Менков, каква е Вашата роля в защитата на Цветан Василев и на бизнеса, свързван с него? Колко станаха адвокатите, които се занимават със сложния казус около Корпоративна търговска банка?

– Не мога да кажа точен брой, защото са ангажирани наистина много колеги както у нас, така и в чужбина. Вижте, нашата работа в случая не е само да се явяваме в съда. По едно такова дело работят цели екипи от юристи, такъв казус не е по силите на сам човек. Аз се заех със защитата едва от началото на ноември, дотогава изобщо не познавах Цветан Василев и семейството му. На практика аз съм ангажиран за цялостната координация по защитата, включително и в международен план, занимавам се с координацията на адвокатите по всичките тези дела.

През последните дни политически фигури като Бойко Борисов и финансовият му министър Владислав Горанов изразиха твърде отчетливи съмнения, че протакането на фалита на Корпоративна търговска банка ще ощети държавата. Цветан Василев има ли интерес от стопирането на делото за несъстоятелност на банката?

– Първо да уточним, че изразът "протакане" съвсем не е точен. Ако е имало протакане, това бяха четирите месеца, през които в БНБ се чудеха какво да правят с КТБ. Ситуацията, повярвайте ми, съвсем не работи в интерес на Цветан Василев. Но не можем да стоим безучастни и да не обжалваме едно такова решение, каквото е отнемането на лиценза на банката. Оттам натататък законът е ясен: съдът е длъжен да спре делото за несъстоятелност, той няма право на преценка. А що се отнася до загубите за държавата – да, тя наистина губи. Но не от обжалването, а от това, че не беше оздравена банката.

Държавата вече загуби пари – преди няколко дни бе посочено, че над 2.5 млрд. лв. вече са изплатени на вложителите. При положение че Цветан Гунев и пред вашето издание го заяви – че 500 млн. лв. са били достатъчни, за да не се стигне дотук. Да ги сложим не 500 млн., а 800, 1 млрд. лв. да сложим – колко са те на фона на всички загуби, преки и косвени, които ще претърпи цялата икономика, военните заводи, държавните фирми, общините? Държавата сега раздава безлихвени заеми, после ще ги опрощава, но косвените загуби на практика са напълно неизчислими. А трябваха едни смешни на този фон 500 милиона…

Що се отнася до притесненията на премиера и на финансовия министър, аз също четох техните изявления. Но поне така, както аз ги разбрах, те като че ли са притеснени от действията на квесторите, които ще продължат да управляват банката, докато траят съдебните спорове за отнемането на лиценза. Какво правят в банката, какво работят, как управляват – ние не знаем, нас те не ни уведомяват за действията си. Като премиер на държавата Бойко Борисов със сигурност има много повече информация от мен, затова не бих могъл да гадая дали това негово притеснение е основателно, или не.

Аз мога само да ви покажа един документ от делото за несъстоятелността на банката. В деня, в който това дело бе спряно, квесторите са пуснали до съда искане да им се разрешат разходи по управление на банката. Съдът обаче им написа, че трябва да представят подробна прогнозна справка на разходите, които искат да направят – по пера и за какъв срок. Ето ви справката: само за един месец са поискани 2 589 400 лева. В справката има предвидени например 90 000 лв. за месец за разходи по договори с адвокатски кантори. Питам се какви са тези договори и за какви услуги се плащат сега, когато делото по несъстоятелността е спряно и практически няма какви действия да бъдат предприемани?

Предвидено е и още едно перо, в което се искат още 100 000 лв. за месец – записано е като "непредвидени 5% от 2 млн. лв." и изобщо не мога да ви обясня какво е това. Само искам да подчертая, че това са пари, които излизат от патримониума на банката, това са пари на вложителите. Има записани и общо 1 380 000 лв. на месец за заплати, само че никъде не е описано за кого са тези заплати, за колко хора, какво работят те. И преди да ме попитате, да ви отговоря: не знам каква е заплатата на квесторите. Знам само, че преди няколко дни съдът е отказал да разреши тези разходи.

Извинете, но ми изглежда адски нелогично вложителите, чиито пари са в банката, и акционерите, които са инвестирали в нея, да не знаят каква е заплатата на квесторите и за какво се харчат парите на дружеството им? Та нали те плащаха и досега, а и в бъдеще ще изплащат тези разноски?

– Такива са фактите.

А може ли да обясните с прости думи защо съдът реши, че вложителите, чиито пари всъщност "изгарят" в производството по несъстоятелност на банката, нямат интерес да водят дела и да си търсят правата? Не трябва ли да не е чак толкова голяма разликата между житейския и прословутия "правен интерес", с липсата на който Върховният административен съд мотивира отказа си да приеме за разглеждане техните жалби?

– Не мога аз да обясня това, първо трябва да го обясни съдът. Съдът използва няколко аргумента, с които отказа да допусне до разглеждане на жалбите на вложителите. Един от тях беше, че те нямат правен интерес да оспорват отнемането на лиценза на банката, тъй като не са адресати на този административен акт, т.е. не са страна в отношението между банката и БНБ. А освен това техните отношения с КТБ са на друга плоскост, те са гражданскоправни, между равнопоставени субекти, а не са отношения на власт и подчинение…

В това, което казвате, вероятно има изобилие от юридическа логика. Но в крайна сметка тези хора губят съвсем реални пари. А практически се оказват без никакво правно средство, с което да ги защитят. Какво ще правят след този отказ на ВАС, имат ли изобщо друг път за защита?

– Имат – да се оплачат пред съда в Страсбург. Преди това обаче предстои да се произнесе петчленен състав на ВАС, пред който всички тези откази са обжалвани както от вложителите, така и от изпълнителните директори, чиито жалби също не бяха приети – отново поради липса на правен интерес. Едва след това ще могат да съдят държавата за нарушаване на правата им. Но това все пак са 255 000 души и не мога да кажа дали всички ще го направят. Но те действително нямат никакъв друг избор, защото ако съдът потвърди решението за отнемане на лиценза, делото за несъстоятелност ще се развива по специален закон – за банковата несъстоятелност. А той, както казах, е специален и няма нищо общо с търговската несъстоятелност. Там главните правомощия са дадени на синдика и на Фонда за гарантиране на влоговете, те имат най-съществената роля в производството. Реално те ще вземат решенията, а не кредиторите.

Колко станаха всъщност делата по казуса "Корпоративна търговска банка", защото те като че ли се превръщат в някаква лавина?

– Не бих се наел да ги броя, защото от ден на ден стават все повече и повече. Нашата кантора представлява не само акционери в банката, но и множество вложители, но има дела и при други колеги, а и доста хора сами си пускат жалбите в съда. Не знам колко са. Засега очакваме произнасянето на петчленен състав на ВАС по отказите да се допуснат за разглеждане жалбите на вложителите и изпълнителните директори на КТБ срещу отнемането на лиценза й. През февруари ще продължи и процесът, заведен по жалби на акционерите. Отделно сме подали и още една жалба, по която обаче все още няма образувано дело във ВАС, защото БНБ се бави с предоставянето на административната преписка.

За какво по-точно става дума?
– В събота (13 декември) поискахме да бъде прогласена нищожността на решението на УС на БНБ от 25 юни, с което са били назначени сегашните квестори. Според нас и двамата нямат изискуемия от закона стаж за заемане на тези длъжности. Редът е такъв, че такива жалби се подават чрез органа, издал акта. И затова сме я изпратили чрез БНБ, откъдето трябва само да приложат цялата преписка и да я препратят в съда. До този момент обаче това така и не се е случило. Все още чакаме да бъде образувано това дело.

Само преди няколко дни в едно прессъобщение от БНБ бе разяснено, че квесторите отговарят на всички изисквания, поставени в закона, и необходимите документи за доказване на това, се намират в БНБ…

– И аз видях това прессъобщение. Само че въпросът ми е защо тези документи си стоят в БНБ, а не се представят в съда. След като БНБ счита, че нашите аргументи са неверни, нека да представят наистина писмените доказателства в съда и да оборят тезата ни, че тези квестори нямат нужния петгодишен стаж. Защото ние сме поискали тези документи и по другото дело – за отнемането на лиценза на КТБ. Това е един от мотивите, с които оспорваме законосъобразността на отнемането на този лиценз – че квесторите не отговарят на условията, за да бъдат назначени като такива. Другите ни мотиви са, че решението на управителния съвет на БНБ е взето в отсъствието на Цветан Гунев – подуправителят на БНБ, отговорен за банковия надзор. А основният ни аргумент е, че липсва материалноправна законосъобразност. Простичко казано, това означава, че не е ясно защо точно е отнет лицензът на банката, и това е същността на спора.

По всички тези наши възражения сме направили доказателствени искания. Но не само документите за квесторите не са представени по делото, искали сме и други документи, които също не се дават. Например от БНБ твърдят, пак в прессъобщения до медиите, че имат три доклада на три консултантски компании, с които квесторите са сключили договори за консултантски, подчертавам: консултантски услуги, защото те нямат правна и счетоводна стойност. За тези услуги са платени между 2.3 и 2.5 млн. лв. от парите на Корпоративна търговска банка на вложителите й. Докладите на консултантските компании обаче ги няма в административната преписка, до ден днешен не сме ги виждали. Нито ние, нито вложителите в банката – никой не ги е виждал. А не са предоставени и на съда. От БНБ само с едно прессъобщение обясниха, че има "дупка" в размер на 4.2 млрд. лв. и че информацията за тази дупка излиза от тези доклади.

Смятате ли, че ще бъде допусната международна експертиза, която да установи действителното състояние на банката?

– Надявам се да бъде допусната. Освен това не само ние, главният прокурор също заговори за международна експертиза, само че по наказателното дело. Ние поддържаме тезата, че в административното производство такава експертиза трябва да бъде допусната, защото за нас най-важният въпрос, който следва да се изясни, е дали е имало основание да бъде отнет лицензът на банката. И след като БНБ не представя доказателствата, въз основа на които е взето това решение, ние как да се защитим по друг начин?

Вие самият изяснихте ли за себе си защо се случи всичко това и чий беше интересът, който "събори" Корпоративна търговска банка?

– Лично за себе си нямам отговор, защото не разполагам с пълната информация за отношенията на Цветан Василев с различни хора и институции и за дейността му, преди да му стана защитник. Не мога да кажа какво се е случвало, как се е случвало и чий е замисълът. Но според мен идеята е била още от самото начало, че тази банка трябва да бъде погребана. Вижте, случаят с КТБ е коренно различен от това, което се случи с банките през 90-те, няма нищо общо, подобно нещо никога досега не е имало. На мен това ми прилича на покушение, може би на някакво лично отмъщение, защото иначе няма никаква правна или икономическа логика да не се приеме предложението на едни чуждестранни инвеститори с големи възможности да укрепят банката. А такова предложение имаше, нещо повече – акционерите и сега са готови да възстановят банката, ако им бъде дадена такава възможност. Но тя не им беше дадена. Във всички случаи обаче последиците за всички нас ще са много по-големи, отколкото ще бъдат за самия Цветан Василев. Защото дори и той да загуби банката си, дори ако атаката е била насочена срещу него, не плаща само той – ще плащаме всички.

Със сигурност някой ще спечели от това покушение, както го наричате. Ще разберем ли някога кой е той?
– Вероятно ще има спечелили. И това ще стане ясно, но след като приключат процедурите, когато се осребри имуществото, когато се види кой ще получи контролираните чрез кредитите посоки на влияние. Но това няма да е държавата. Държавата е най-големият губещ в тази ситуация.

Смятате ли, че цялата тази сложна съдебна плетеница около КТБ оттук нататък изобщо ще може да намери справедливо разрешение?

– Надявам се да стане така. Но мисля, че каквото и да реши нашият съд, този случай няма да остане тук, той ще бъде финализиран в европейски и международни съдилища.

Това е сериозно предупреждение…

– Така е. Просто няма как да лишиш някого да отстоява правата си докрай.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст