Една от първите задачи на Народното събрание през 2015-а ще е писането на изцяло нов Закон за обществените поръчки, заяви за "БАНКЕРЪ" вицепремиерът по икономическата политика и управлението на еврофондовете Томислав Дончев.
"Време е да се спре с промените в този закон. От толкова поправки той вече е заприличал на дреха, която така е кърпена, че нито цветът й личи, нито формата. В него има редица изисквания, които са отговаряли на някакви нужди преди години, но нямаме разпоредби за проблемите от настоящето. А до края на тази година е необходимо да транспонираме и европейската директива за публичните търгове. Поради това мисля, че е дошъл моментът да се направи изцяло нов норматив", отбеляза Дончев.
Плановете са документът да бъде внесен в парламента още през февруари, за да може да започнат дебатите по него. Но работата никак няма да е лека. На първо място депутатите ще срещнат трудности с хармонизирането на евродирективата, защото трябва да намерят начин как да поддържат либералния пазар и свободната конкуренция и успоредно с това да осигурят по-лесен достъп до процедурите на малките и средните предприятия, за което настоява Брюксел. Същото се отнася и с детайлното уреждане на някои права на подизпълнителите.
Друг ключов момент в новия закон ще е електронното възлагане на търговете и типовите формати на различните бланки за тяхното провеждане. Впрочем тези неща бяха заложени и в приетата в края на мандата на кабинета "Орешарски" Национална стратегия за развитие на обществените поръчки до 2020 година. В нея се предвижда още провеждането на публични конкурси чрез специална агенция към Министерството на финансите. Тя ще възлага поръчки за услуги и доставки от името на други ведомства на централната и местна власт, както и на различните държавни или общински предприятия. Мотивите са, че така ще се постигне много по-голяма ефективност, изразходване на по-малко бюджетни ресурси и по-високо качество, включително и по-голяма конкуренция. Намеренията сигурно са добри, но няма как да не сме силно скептични към подобни реформи. Просто защото този филм вече сме го гледали със създаването на Централния орган за обществени поръчки (ЦООП) през 2010-а. Тогава по личната препоръка на министър-председателя Бойко Борисов въпросната структура на пряко подчинение на финансовия министър уж започна да се бори с неразбориите в търговете, но без особен резултат. А иначе плановете пак бяха да се ограничат до минимум възможностите за корупция, да се повиши контролът и най-важното – да се оптимизират разходите. Последното се обясняваше с известния от икономическата теория принцип "икономия от мащаба" (в което определено има логика), само че у нас подобни постулати не важат.
На практика от създаването си досега ЦООП е обявил поръчки за стотици милиони левове – за осигуряване на самолетни билети за чиновниците, за горива за държавните коли, за чистачки на министерствата, както и за канцеларски материали. Вместо обаче те да минават по-гладко, заради концентрацията на огромни средства, всяка от тях изобилства от скандали, жалби и съдебни дела. Сред тях обещанията за прекратяване на порочните практики съвсем се изгубиха. В този смисъл какво по-различно може да ни предложи една нова агенция за централизирано провеждане на публичните конкурси? Дори обратното, не е изключено да стане още по-лошо. Например, ако има обжалване на една обща процедура за доставка на лекарства, може всички лечебни заведения да останат без медикаменти. Освен това с окрупняването на поръчките изискванията към кандидатите се завишават драстично и малките играчи остават извън схемата, за което и сега от Брюксел ни дърпат ушите.
