Войната за земеделска земя и за ренти ще се ожесточи през идващата 2015-а, твърди анализаторът Кольо Генчев. Той се позовава на експерти от бранша, според които зърнопроизводството ще остане атрактивно като бизнес, въпреки намаляването на субсидиите. Средната цена на земеделската земя в България като страна член на Европейския съюз остава най-ниската в общността. Голямата част от собствениците, предимно на парцели до 50 декара, обаче не са запознати с реалната пазарна конюнктура, затова все още нямат идеи какво да правят със земята си. Това в много от случаите води до необмислени и прибързани продажби, смята експертът. А според запознати с тенденциите на този пазар през следващите години земята ще продължи да поскъпва, като в същото време ще осигури доходи и заетост в селските райони, ако собствениците й започнат да я обработват.
Българската земя е много запазена по отношение на своето плодородие и сравнително нискорискова от гледна точка на природните бедствия, каквито все по-често се стоварват върху земеделците от Западна Европа.
През изминалата година Добруджа и Северозападна България бяха основните райони за наемане на земеделски земи. Някои от емблематичните арендатори, появили се по време на прехода, предложиха рекордно висока рента от 80-90 лв. за декар. В надпреварата за придобиване на земя се включиха и някои едри зърнопроизводители от Централна Северна България. В тези случаи наддаването стигна до 60 лв. за декар. В историята на българското зърнопроизводство по-високи ренти са предлагани единствено през 2007-2009-а, когато за едногодишни договори са плащани ренти по 150-160 лв. за дка в региона на Стара Загора и Пловдив. Тези договори не бяха трайни, но целта бе да изтикат чрез тях от пазара дългогодишни играчи, смята Генчев.
Земеделските производители могат да разчитат на сигурни субсидии за единица площ до 2020 година. Субсидиите по Схемата за единно плащане на площ ще са 16 лв. на дка, а освен тях стопанисващите земята могат да получат значително подпомагане по т.нар. "Зелени плащания" (12.93лв. за дка), както и по линия на преразпределителните плащания и по мярка "Млад фермер".
През първото или най-късно през второто тримесечие на 2015-а се очаква да започне приемането на проекти по две от най-атрактивните мерки на Програмата за развитие на селските райони за 2014-2020-а, макар тя все още да не е одобрена от Брюксел. Това са мярка 4.1 – Инвестиции в материални активи и мярка 6.1 – Подпомагане на стопанства на млади фермери.
Допустим разход по мярка 4.1 е закупуването на земеделска земя към стопанствата. Условието е стойността на земеделската земя да бъде до 10% от общия размер на инвестиционния проект. Максималният допустим бюджет по тази мярка за един бенефициент е 3 000 000 евро, макар че на този етап се обсъжда намаление до 1 500 000 евро. Групите от производители могат да разчитат на 4 – 5 млн. евро. Предвид въведения таван от 500 000 евро за земеделската техника в един проект се очаква масово бенефициентите да се възползват от възможността да закупят земеделска земя по линия на Програмата за развитие на селските райони. Ако това се случи, експерти прогнозират, че напрежението и на без това силно конкурентния пазар за земя да нарасне.
Като се има предвид какви са средните цени на земеделската земя в другите страни членки на Евросъюза обаче, земята у нас си остава най-евтина. В Дания и в Швеция например декар земеделска земя струва около 4000 евро. В Германия, където преди 10 години декар земя струваше средно 363 евро, сега се търгува на нива 1500-1750 евро. Най-скъпа обаче е земята в Холандия, където средната цена за декар е близо 5000 евро, а на места достига до 7500 евро. Сравнително по-ниска е цената на земеделската земя във Великобритания – средно 2600-2900 евро за декар. В Шотландия, където преобладават предимно пасища, средната цена на декар е 1330 евро. Относително ниска остава пазарната цена на земеделска земя във Франция – 550-770 евро за декар. Там обаче преобладават почви, които са силно изтощени откъм плодородие.
Очакванията за развитието на пазара на земеделска земя е пряко свързано с глобалните тенденции в аграрния бизнес. В следващите години – до 2050-а, акцентът в земеделието ще се измести силно към производството и търговията с храни, смята анализаторът.
В този контекст земеделската земя се превръща в една от най-добрите инвестиции не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план. Изхранването на увеличаващото се население в Европа, а и в глобален мащаб, нарастването на търсенето на месо, на млечни продукти и високопротеинови зърнени култури е предпоставка за силно развитие на селското стопанство. Силната тенденция за развитие на биопроизводството и за разпространение на фамилното фермерство пък е друга устойчива позитивна тенденция както в Европа, така и в САЩ.
Все повече потребители избират късите доставки на храни от фермери, които им гарантират по-добро качество от конвенционалните хранителни вериги. Това показва, че положителна перспектива има както за едрото земеделие, така и за фамилното фермерство. И за двете земята е основният източник за производство и доходи.
