Само по делата, заведени срещу държавата в съда в Страсбург, бюджетът е изплатил на пострадали граждани общо 13 749 400 лева от 2001 г. насам, сочи справка от Министерството на правосъдието.
Това обаче далеч не е пълната сума, която държавата е похарчила заради безхаберието на служителите си. В нея не са включени делата по Закона за отговорността на държавата за незаконни действия на съдебните и административните органи, нито пък за нанесените от тях вреди, които се търсят по Закона за задълженията и договорите – тези спорове вървят в нашите съдилища.
Не се включват сумите и от новия механизъм за уреждане на вредите, нанесени от проточилите се с години съдебни процеси – по Закона за съдебната власт. Не са пресметнати и солените обезщетения, които се плащат заради стотиците незаконни уволнения на държавни служители след всяка политическа "метла", която идва неизменно след промените в държавното управление. Нито пък съдебните разноски, които се възстановяват на гражданите при спечелени дела пак с бюджетни средства.
Ако се събере всичко, което се "изтупва" от хазната благодарение на некадърността или откровената корумпираност на различните държавни храненици, сумата със сигурност ще удари поне милиард. Но такава статистика, която да обобщава всички вреди, нанесени на данъкоплатеца от държавните органи, никой не води. При това съвсем неслучайно.
Но да се върнем към числата, които поне са налични.
От 1959 до 2013 г., според статистиката на Съда в Страсбург, са решени 527 дела, заведени от българи срещу държавата им. Сред най-честите нарушения на Конвенцията за правата на човека са нарушеното право на свобода (251 от делата), за проточили се с с години съдебни процеси (179 съдебни акта), за нарушено право на собственост (73 случая), нехуманно отношение най-вече в затворите и арестите и др.
Към момента пред съда в Страсбург "висят" още 643 съдебни дела. Само за 2014 г. съдиите в Европейския съд по правата на човека са приключили 18 дела, по които е било установено поне едно нарушение на конвенцията и съответно – държавата е била осъдена. Пак само през 2014 г. държавата се е изръсила с 281 300 лв., за да изплаща обезщетения на гражданите си, отчитат от правосъдното ведомство.
За тези, които биха казали, че тази сума изглежда твърде мижава и че след като е толкова малка, явно всичко у нас вече е приведено в ред – бихме искали да поясним, че това не е така.
Основната причина за драстичния спад в размера на изплащаните от държавата обезщетения се дължи на рязкото намаляване на броя на делата. А то е резултат от "свиването" на достъпа до съда в Страсбург. Да припомним, че след като Европейският съд бе буквално залят с жалби за безобразно забавено правосъдие, от Страсбург наложиха на държавата да създаде свой, вътрешен механизъм за обезщетяване на пострадалите си граждани. Този нов ред за обезщетяване бе предвиден в чл. 60а на Закона за съдебната власт и на практика заработи точно през 2014 година. А без да са минали през него, гражданите вече нямат право да сезират съда в Страсбург.
Най-общо новата уредба изисква пострадалите да подадат заявление за обезщетение пред Инспектората на ВСС. И ако се прецени, че те действително са претърпели вреди, им се предлага споразумение с правосъдното министерство. Максималното обезщетение, което може да им бъде отпуснато, възлиза на 10 000 лв. – ако искат, иначе им остава другата опция: да съдят държавата, но у нас. Едва като "извъртят" цялата процедура, за която ще им трябват минимум две-три години, могат да сезират и Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Пак от министерството отчитат, че до края на 2014 г. по тази нова уредба са подадени 1184 заявления с искания за обезщетение. И са подписани 302 споразумения на обща стойност 886 384 лева.
Така общата сума на този своеобразен "данък кривосъдие", платена само за година на гражданите, пострадали от безотговорността или некомпетентността на съдии, прокурори и следователи, отново надхвърля 1 млн. лева.
Да, вярно, не изглеждат много на фона на милиардите, които се харчат за издръжката на тези институции. Но в крайна сметка това са общи пари, които можеха да отидат за нещо далеч по-смислено и нужно в държавата. Ако на някого изобщо му пукаше за това, щеше да направи поне една обща статистика на сметката от вредите, които държавата нанася на гражданите си. Но не би. Къде по-лесно е да се ръсят тъпотии пред телевизионните камери, а после да се плаща за тях, но на тъмно…
Стойност на дължимите и изплатени от държавата обезщетения
2001 г. – 40 400 лв.
2002 г. – 113 000 лв.
2003 г. – 21 500 лв.
2004 г. – 210 000 лв.
2005 г. – 412 000 лв.
2006 г. – 325 000 лв.
2007 г. – 638 000 лв.
2008 г. – 1 831 000 лв.
2009 г. – 3 534 000 лв.
2010 г. – 1 379 000 лв.
2011 г. – 2 049 000 лв.
2012 г. – 1 907 500 лв.
2013 г. – 1 066 700 лв.
2014 г. – 281 300 лв.
ОБЩО: 13 749 400 лв.
10 000 евро за ЧНГ
България ще плати 10 000 евро на двама братя, на които просто е отказала да върне 814 000 кв. м реституирани гори в землището на Якоруда. За тези земи са водени в продължение на
15 години съдебни дела. Още през 2000 г. Разложкият съд постановява, че имотът следва да се реституира, но това така и не се случва. Нещо повече – вместо да върне собствеността, през 2003 г. тогавашният областен управител на Благоевград издава акт за държавна собственост за земите от горския фонд, с което държавата показва категоричната си позиция, че те няма да бъдат възстановени на наследниците на истинския собственик.
В резултат България на два пъти е осъдена в Страсбург. Първо, през 2013 г. съдът признава, че държавата е нарушила Конвенцията за защита на правата на човека, отказвайки да изпълни решението на собствения си съд. "Административните органи нямат право на преценка по отношение на влязло в сила съдебно решение, нито могат да откажат да го изпълнят с мотива, че го считат за неправилно или незаконосъобразно. Принципът на правната сигурност изисква наред с другото – когато съдилищата са се произнесли окончателно по даден въпрос, тяхното решение да не се поставя под въпрос, освен поради съображения от съществено и непреодолимо естество. Съдебно решение, в което съдът установява нарушение на конвенцията, налага на държавата ответник правно задължение да сложи край на това нарушение и да поправи последиците по такъв начин, че да възстанови, доколкото е възможно, положението от преди нарушението. Съдът е на мнение, че в конкретния случай най-подходящата компенсация би била цялостно изпълнение на решението на Разложкия районен съд от 14 юли 2000 г., т.е. завършване на процеса по реституция и реално предаване на владението на въпросната земя", решава съдът. И дава четири месеца срок на държавата да изпълни това решение. Но не би, срокът така и не е спазен.
Следва втора жалба до Страсбург, след която властта най-сетне схваща, че няма как да се измъкне. И през юни 2014 г. най-накрая въвежда наследниците във владение на горите. Само че закъснението и неизпълнението в срок на първото решение на съда в Страсбург ще костват на бюджета общо 10 000 евро обезщетения и разноски, направени от собствениците.
Масрафът за вредите, естествено, ще се поеме от обикновените данъкоплатци. Впрочем, за разлика от магистратите, държавните чиновниците не се ползват с имунитет и няма никаква пречка да бъдат осъдени за вредите, нанесени на държавата в резултат на незаконните им действия, и принудени да върнат бадева похарчените пари по съдебните дела. Но у нас, за разлика от нормалния свят, това никога не се случва.
Любопитна подробност е кои са жалбоподателите, завели тези две дела в Страсбург. Това са братята Янко и Димитър Хаджигеоргиеви, третият жалбоподател, чичо им Иван, умира по време на съдебната баталия и така и не дочаква да влезе в наследствените си гори. А още по-любопитно става при проверката в Търговския регистър, според която лице със същите имена на един от жалбоподателите: Янко Крумов Георгиев, е бил съдружник на бившия министър на бедствията Емел Етем във фирмата "Каре 93" ООД, която вече не развива дейност, защото не е пререгистрирана. И най-вероятно е същият човек, който бе назначен за шеф на инспектората към вече несъществуващото "бедствено" министерство по времето, когато то се ръководеше от Етем.
Делото "Хаджигеоргиеви срещу България" всъщност носи първото произнесено осъдително решение срещу държавата ни от съда в Страсбург за 2015 година. Колко още ще има до края можем само да гадаем.
