Само за първите 72 часа от началото на мандата си като министър-председател на Гърция Алексис Ципрас успя да предизвика рекорден срив на борсата в страната, да разгневи инвеститорите с избора си на членове на кабинета и да задълбочи още повече разрива с кредиторите на Гърция.
С исканията си за нова "подстрижка" на гръцкия дълг и обещанието за увеличаване на публичните разходи Ципрас създаде най-голямото предизвикателство досега пред Европейския съюз и стабилността на единната валута. И въпреки че всички, включително и той, твърдят, че искат Гърция да остане в еврозоната, сега съществува реална опасност да се случи точно обратното.
Почти всичко, което Ципрас каза или направи, не показва по никакъв начин, че иска страната му да остане част от валутния блок. Новият премиер на затъналата в дългове държава разполага само с няколко седмици, за да сключи споразумение с "тройката" кредитори на Гърция и да предотврати финансов колапс. Атина се нуждае от следващия финансов транш от 7 млрд. евро по спасителния заем, необходим на страната да изплати дълговете си и да избегне фалит. Но за да получи животоспасяващата финансова инжекция, до края на февруари Ципрас трябва да постигне договореност с тримата големи кредитори на страната – Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка. Досега обаче неговият подход към тях прилича повече на покана за конфронтация, отколкото на готовност за компромис.
Ципрас започна агресивно играта
срещу "тройката" първо с решението си да се коалира с проруската, антиевропейска и крайнодясна партия "Независими гърци", след като изборните резултати показаха, че не му достигат две места за мнозинство в парламента. Назначаването на професора по икономика Янис Варуфакис, познат като отявлен критик на споразуменията за спасяване на Гърция, за финансов министър и отказът на Ципрас да подкрепи усилването на санкциите на ЕС към Русия, допълнително влошиха отношенията с Брюксел.
И съвсем логично, пазарите отчетоха нарастващия риск Гърция да излезе от еврозоната. Доходността по държавните облигации се покачи до 17%, а котировките на акциите на най-големите банки на пазара се понижиха с над 40% за три дни. И докато част от гръцкия народ трупаше надежди, че Ципрас ще изпълни поне част от популистките си обещания, инвеститорите се разтревожиха.
Пореден шамар за тях бе решението на
гръцкия премиер да спре приватизационната програма
договорена в спасителния заем за страната, с което предизвика трети пореден ден на тежки загуби за финансовите пазари. Ципрас обяви, че спира приватизацията на пристанище Пирея и продажбата на дялове от Националната електрическа компания на Гърция, както и на рафинерия Hellenic Petroleum. За момента се замразява и планираната продажба на активи на магистрали, летища и електрическата мрежа.
На първото заседание на кабинета в сряда, 28 януари, Ципрас представи и най-важните
приоритети на правителството
Те включват стимулиране на икономиката, така че може да започне да расте устойчиво, начало на нови преговори с кредиторите, насочени към намирането на взаимноизгодно решение за дълга, създаването на по-справедлива данъчна система и борба с корупцията.
Бързата серия от скандални решения на управляващите дава сигнал, че новото правителство ще отстоява своите обещания за облекчаване на строгите икономии. В същото време обаче европейските партньори категорично заявиха, че няма да предоговорят спасителния пакет за Гърция. Финансовите министри на държавите от еврозоната бяха напълно ясни, че, поне засега, е малко вероятно да удовлетворят исканията на Ципрас за намаляване на огромния дълг на страната.
"Не може да става и дума за отписване на гръцкия дълг. Другите държави в еврозоната няма да приемат това", заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в интервю за френския всекидневник "Фигаро".
Директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард предупреди новия гръцки премиер, че има правила, които просто трябва да бъдат спазени. Според нея Ципрас бърка строгите икономии с основни реформи, необходими за подобряване на гръцката икономика.
"Те трябва да реформират ефективността на държавата и да изградят работеща система за събиране на данъци", казва още Лагард в интервю за Le Monde.
Членът на управителния съвет на Бундесбанк Йоахим Нагел отхвърли категорично възможността централните банки от евросистемата да участват в каквато и да е нова обезценка на притежаваните от тях гръцки държавни облигации. В интервю за германското издание "Ханделсблат" банкерът посочва още, че евентуален край на спасителната програма за Гърция ще има катастрофални последици за финансовата система на страната.
Ако новото правителство вземе решение да прекрати едностранно настоящата спасителна финансова програма, най-страшни ще бъдат последиците за гръцките банки, тъй като при евентуален изход от еврозоната те ще загубят достъпа си до финансиране от Европейската централна банка.
Като отражение на нарастващите рискове "Стандард енд Пуърс" намали прогнозата си за гръцкия държавен дълг от стабилна на отрицателна.
Агенцията за кредитен рейтинг "Муудис" също предупреди, че победата на СИРИЗА повишава риска от понижаване на оценката за Гърция. "Муудис" предупреждава още, че позицията на СИРИЗА е в директна опозиция на "тройката" и ще направи преговорите за подновяване на спасителната програма много трудни. Настоящото споразумение на Атина с Европейската комисия изтича на 28 февруари и дотогава новото гръцко правителство трябва да предоговори условията по спасителния заем.
Още повече че тепърва Гърция трябва да направи някои сериозни плащания, от които зависи бъдещето й. През март страната е задължена да изплати на МВФ заем от 2.5 млрд. евро, а през юли трябва да се разплати с ЕЦБ за милиарди евро. Предвид последните сътресения на борсата в Атина обаче е малко вероятно страната да емитира нов дълг при сегашните обстоятелства.
През лятото Гърция трябва да плати около 460 млн. евро на инвеститори, включително и частни и хедж фондове, които не бяха съгласни да участват в отписването на гръцкия дълг преди три години. Притежаваните от тях облигации са гарантирани от международното право и трябва да бъдат платени, ако Гърция иска да избегне фалит. Европейската централна банка, третият кредитор на страната, държи 25 млрд. евро гръцки дълг, част от който също трябва да бъде погасен.
Правителството на Гърция:
Алексис Ципрас, министър-председател, СИРИЗА
Янис Драгасакис, заместник министър-председател с ресор икономическа политика, СИРИЗА
Янис Варуфакис, министър на финансите, СИРИЗА
Никос Кодзиас, министър на външните работи, СИРИЗА
Никос Вуцис, министър на вътрешните работи и административната реформа , СИРИЗА
Панос Каменос, министър на отбраната, лидер на партията "Независимите гърци"
Панайотис Лафазанис, министър на енергетиката, промишлеността и екологичните въпроси, СИРИЗА
Никос Параскевопулос, министър на правосъдието, СИРИЗА
Панос Скурлетис, министър на труда, СИРИЗА
Йоргос Статакис, министър на икономиката, развитието, туризма, транспорта и корабоплаване, СИРИЗА
Аристидис Балтас, министър на културата и образованието, СИРИЗА
Панайотис Курублис, министър на здравеопазването и социалното застраховане, СИРИЗА
