Новият шеф на ВКС Лозан Панов е безспорно интелигентен, амбициозен и възпитан човек. При други обстоятелства във всяка друга битка за ръководен пост в съдебната система той можеше лесно да се превърне в неоспорим фаворит.
В избора на нов председател на Върховния касационен съд обаче това бе невъзможно да се случи. Защото в случая Лозан Панов имаше един проблем, при това твърде съществен. И този проблем бяха хората, които го избраха и чиито имена съвсем открито се свързват с интереси, диаметрално противоположни на желанието за реформи в съдебната власт и изчистването й от всякакви икономически, политически, кастови, семейни или каквито се сетите още обвързаности.
Мачът в четвъртък (29 януари) във ВСС съвсем не беше между Кличко и Пулев или между Панова и Панов. Мачът беше друг: това беше битка на лобита, в която всъщност професионалните и човешките качества на кандидатите очевидно нямаха никакво значение. Изходът от тази битка беше предварително известен. Че Лозан Панов ще събере нужните 17 гласа, можеше да се подозира още в мига, в който кандидатурата му беше внесена от прекия му досегашен началник във ВАС – председателя Георги Колев и членовете на ВСС Димитър Узунов, Галя Георгиева, Милка Итова и Светла Петкова. А подозрението се превърна в убеждение, когато съветът взе безпрецедентното решение процедурата по избора да бъде удължена, за да се изчака решаването на здравословните проблеми на Панов след катастрофата, в която стана жертва. И да му се даде възможност (забележете) да преосмисли писмения си отказ от участие в нея.
Щрих към съмненията добави и внезапното "обръщане на палачинката" в четвъртък по въпроса дали гласуването да става с бюлетини, или електронно. Буквално в последните минути преди края на процедурата бюлетините бяха поискани от членове на съвета, които винаги са били против тях. Причината за този обрат се оказа твърде простичка и я изказа председателят на ВАС Георги Колев: у някои членове на ВСС се появили съмнения, че ако изборът се проведе по електронен път, ще има двойно гласуване и опит по този начин да се дискредитира вотът. А от това изказване може да се прочете само едно: че "пилците" вече са били преброени и самото гласуване вече е било само "технически въпрос", който трябва да бъде изчистен от евентуални гафове – нарочни или неволни.
Всъщност изборът на новия председател на ВКС действително беше максимално публичен, но напълно непрозрачен. По стар обичай ВСС така и не даде обяснение защо предпочете Панов пред Панова, след като нейното представяне бе безспорно по-силно откъм конкретика, познаване на проблематиката при правораздаването в най-висшия съд и предлагането на обмислени решения за подобрение на работата му. Но пък и каквото да бяха обяснили, то надали щеше да е истината.
Що се отнася до аргументите "против Панова"- те също липсваха. А обвинението на Светла Петкова (една от вносителките на кандидатурата на Панов), че Павлина Панова е "част от статуквото" и едва ли не съдиите от Наказателната колегия на ВКС са се обединили зад нея, за да се защитят от обвиненията на Европа в бавно правораздаване и ширеща се корупция, прозвучаха просто смешно.
Впрочем за всичките тези месеци, в които се точеше процедурата по избор на шеф на ВКС, това бе едничкият аргумент, хвърлен срещу Панова – така и не се намериха икономически, политически или други зависимости, с които тя да бъде "отстреляна" в медиите още преди да се стигне до гласуването. Факт, който сам по себе си говори достатъчно. Но се оказа крайно недостатъчен за това тя да бъде "харесана" от мнозинството във ВСС.
Така, "в шеги и закачки", изборът за шеф на ВКС отмина. Резултатът е ясен: Панов спечели във ВСС. Остава да се види дали президентът ще подпише указа за назначаването му, или не. Макар че формално Росен Плевнелиев няма основания да откаже да положи този подпис. Така че мачът приключи.
Новият председател на ВКС обаче влиза в новата си игра съвсем не като обединителя, за който се представяше. Защото победата му разедини, както никога, преди съдийската общност. Не защото Панов е лош кандидат. Не и защото няма качествата за съдия или ръководител. А заради начина, по който беше избран.
Но най-лошото е, че на Панов тепърва му предстои през всичките следващи седем години да се обяснява какво го свързва с хората от "клуба", към който вече се числи. Във всяко негово действие ще се търсят връзките, обещанията, ангажиментите, които обикновено гарантират подкрепа за постове. Защото за пореден път стана до болка ясно, че по тези висини в съдебната власт не се достига само върху крилата на едничкия гол професионализъм, нито пък честността и гражданската позиция имат решаващо значение.
По ирония на съдбата, вместо да чисти съдът от "имиджовата криза", каквито намерения показа по време на избора Лозан Панов, самият той попадна в такава криза. И може да се окаже, че ще му бъде по-трудно да очисти сам себе си.