Отиде си една епоха от българската история. На 79 години внезапно почина Желю Желев – първият демократично избран президент на България след промените на 10 ноември 1989-а. Той бе дисидент, основател и лидер на СДС и държавен глава от 1990 до 1997 година. До последния си дъх Желев беше активен участник в политическите процеси. Само преди дни (в началото на седмицата) той заседава и в Съвета на президентите заедно с Росен Плевнелиев, Петър Стоянов и Георги Първанов.
Д-р Желев е роден на 3 март 1935-а в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" през 1958 година. От 1961-а до 1964-а е редовен аспирант във философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Членува в БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 година. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 година. През 1974 -а защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975-а започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977-1982 -а е завеждащ секция "Култура и личност" в този институт. Защитава докторска дисертация през 1988-а.
През 1982-а излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение от комунистическия режим. Въпреки това бе преведена на десет езика!
По инициатива на д-р Желев през 1988-а бе създаден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството. До 10 ноември 1989-а д-р Желев е един от най-изявените дисиденти в България, заради което е обект на преследвания от властите, а след промените основава Съюза на демократичните сили и става първият председател на неговия координационен съвет. През декември 1989-а е избран за депутат в Седмото Велико народно събрание, а през януари 1992-а д-р Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. В това си качество на 30 август 1992-ра той даде пресконференция на открито – на Боянските ливади, и подложи на остра критика първото правителство на СДС с премиер Филип Димитров. Критиката му беше отправена към политиката на кабинета. Той я определи като война срещу медиите, синдикатите и Българската православна църква.
Това беше причината Движението за права и свободи да оттегли подкрепата си за кабинета, а в парламента бе сглобено ново мнозинство, което излъчи правителство начело с президентския съветник проф. Любен Беров.
След приключването на президентския му мандат през януари 1997-а Желев основава Фондация "Д-р Желю Желев", която си постави за цел да работи за възпитание на младежта в демократичен дух. А през май 2001-ва става основател на Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион. "Почтен човек, обединител на нацията", така лидерът на БСП Михаил Миков определи Желев. Той каза, че страната е загубила "една изключителна личност, силно обществено ангажирана", която искаше добро бъдеще за България.
"Символ на демокрацията, това бе е точно д-р Желев", това бе пък оценката за него на председателя на ДПС Лютви Местан. България загуби един от най-ярките си дисиденти и истински обединител на нацията, допълни още Местан.
Радан Кънев, председател на ДСБ и съпредседател на Парламентарната група на Реформаторския блок заяви: "За всеки човек от моето поколение д-р Желев ще остане символ и на отхвърлянето на комунистическия режим, на дисидентството. Впоследствие първият лидер на опозицията, първият демократично избран български президент, той ще остане в българската история като един от хората, благодарение на които, с всички неудачи по пътя, които сме имали, провали, не сме се отклонили от гражданския мир – неговата роля за това е определяща. Той е символ на това, че промените у нас не се изродиха в напрежение."
А президентът Росен Плевнелиев в писмо до близките на Желю Желев написа: "С живота си и с делото си д-р Желю Желев зададе посоката, която продължаваме да следваме и днес – на държава и народ, които вървят все по-уверено по единствения възможен път на българите – за изграждане на демокрация от европейски тип, за човешки права и свободи. Ще помним д-р Желев с несломимия му и борбен дух в защита на ценностите на демокрацията и хуманизма."
