Крайните собственици на фирми ще бъдат публикувани в Централен регистър на всяка от страните членки на Европейския съюз. За това се договориха депутатите от Комисията по икономически и парични въпроси към Европейския парламент във вторник (27 януари).
Промените са част от четвъртото изменение на Директивата срещу изпирането на пари (AMLD) и ще задължат за първи път всички 28 държави от ЕС да поддържат регистри с информация за крайните собствениците на корпорации и други юридически лица, както и тръстове. Освен властите и органите на реда евродепутатите решиха до регистрите да имат достъп и хората с "правен интерес", както и журналистите.
Новата директива има за цел да помогне в борбата с прането на пари, данъчните престъпления и финансирането на тероризма. С измененията се въвеждат и правила за по-лесно проследяване на паричните преводи. Текстът също изисква банки, одитори, адвокати, брокери и казина да бъдат по-бдителни за съмнителни сделки, извършени от техните клиенти.
За крайния собственик на една фирма се приема лицето, което в действителност притежава или контролира една компания и нейните дейности и в крайна сметка разрешава сделки – независимо дали тази собственост се упражнява пряко от него, или чрез пълномощник или подставено лице.
Създаването на подобни централни регистри не бе предвидено в първоначалното предложение на Европейската комисия, но беше включено от депутатите в хода на преговорите.
С въвеждането на мерките се гарантира по-тясно сътрудничество между държавите от ЕС при обмена на разузнавателна информация, свързана с прането на пари, и се въвеждат по-строги закони за замразяване на активите на заподозрените в това лица.
Допълнителен тласък за това дадоха и терористичните атаки във Франция в началото на месеца, при които загинаха 17 души.
"Терористичните атаки в Париж и тези, които бяха осуетени в Брюксел, показват как тези терористични групи се финансират сами, с малки по мащаб механизми и малки парични преводи, обвити в анонимност," заяви френският финансов министър Мишел Сапен на заседанието на финансовите министри от ЕС в Брюксел. Според него най-важното е да се въведат надеждни регулации, чрез които да бъдат проследявани всички тези малки трансфери, които са в основата на финансирането на тероризма.
Разследващите журналисти ще имат достъп до информация, като например името на реалния собственик, месеца и годината му на раждане, националността му, държавата на пребиваване и детайли за притежанията му. Властите ще разполагат с достъп до цялата база данни.
С приетите текстове се въвеждат и специални мерки за лица, които са изложени на по-висок от обичайния риск от корупция, поради политическите постове, които заемат. Такива например са държавните глави, премиерите и членовете на правителството, съдиите от върховните съдилища, както и членовете на парламенти и техните семейства. Когато има информация за бизнес отношения с тези лица, следва да бъдат въведени допълнителни мерки, като например за установяване на произхода на богатството и източника на средствата на замесените.
Споразумението трябва да получи одобрението на Европейския парламент и Съвета на ЕС, което се очаква да се случи до края на април. След това страните членки ще разполагат с две години, за да транспонират директивата срещу изпирането на пари в националното си законодателство.
