Сериозна офанзива предприе българското правителство на газовия фронт през изминалата седмица. Шефът на енергийната комисия Делян Добрев бе команидрован на форума International Petroleum Week 2015 в Лондон да представи българските находища за нефт и газ "Силистар" и "Терес". По същото време министърът на икономиката Божидар Лукарски бе на работно посещение в Азербайджан, а след него в Баку "кацна" и енергийният министър Теменужка Петкова. Основно медийното внимание обаче бе фокусирано в София, където се проведе първата среща на групата на високо равнище за изграждането на газовите връзки в Централна и Югоизточна Европа. В нея участваха представители на Австрия, България, Хърватска, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Словения и Словакия, заместник-председателят на Европейската комисия, отговарящ за енергийния съюз Марош Шефчович, и комисарят за енергетиката и климатичните промени Мигел Ариас Канете.
Голямата част от проявата в столицата бе закрита за журналисти, но дебело бе подчертано, че българският премиер Бойко Борисов за пореден път е лансирал своята идея за изграждането на газов хъб в страната. Освен всичко друго от разпространената от правителствения пресцентър информация се разбира, че междувременно министър-председателят е отбелязал огромен технически прогрес, след като е изнесъл на присъстващите височайши особи презентация за изграждането на "газовото хъбче", както самият той го нарича напоследък. Съоръжението ще се намира край Варна и по план през него на година трябва да минават не само сегашните над 21 млрд. куб. м синьо гориво по старите тръби през Украйна, а и още 63 млрд. куб. м от "Южен поток", 2 млрд. куб. м от местен добив в Черно море, още 2 млрд. куб. м от румънските находища в морския шелф, 3 млрд. куб. м от бъдещия интерконектор с Гърция и още толкова по връзката с Турция. От тях ще пращаме 42.6 млрд. куб. м газ към Централна Европа, 20 млрд. куб. м към Турция, 1.5 млрд. куб. м към Румъния, още 1.8 млрд. куб. м към Сърбия. Ще захранваме също Гърция и Македония.
Проектът ще струва 2.2 млрд. евро, които ще отидат за изграждането на 844 км нови газопроводи, приемен терминал и две компресорни станции с обща инсталирана мощност от 265 мегавата – в градовете Левски и Провадия. Отделно ще бъде модернизирана съществуващата инфраструктура – повишаване на мощността на компресорната станция "Странджа" с 10 мегавата и изграждане на лупинг "Лозенец – Рупча" с дължина 50 километра. Други 140 млн. евро ще са необходими за модернизацията и разширението на магистралните тръбопроводи в Северна България, разширяването на газохранилището в Чирен, както и за изграждане на ново край град Левски.
От наша гледна точка всичко е идеално. Вместо да харчим собствени пари, ще вземем от Европа да си оправим газовата инфраструктура и после, хоп – ставаме бленувания от Борисов газов център на Балканите. Или според собствените му думи в социалната мрежа "Туитър": "Bulgaria has the potential to be a gas distribution center for Southeast Europe". Тоест, България има потенциал да е газов разпределителен център за Югоизточна Европа.
Както казват някои в такива случаи – "Конграчулейшънс!", само че сметките са правени малко без кръчмар. И дори представителите в групата на високо равнище предпочетоха да не коментират българската идея.
"Направихме бърз инвентаризационен преглед на инфраструктурните газови проекти в региона, които ще се съфинансират от Европейската комисия, и нашите експерти пристъпват към незабавни действия, за да се обсъдят те по-конкретно на следващата среща на групата през юни", заяви пестеливо еврокомисарят Шефчович. А за да не остане погрешно впечатление, от представителството на Европейската комисия разпространиха и съобщение до медиите, в което се казва: "Групата на високо равнище прие своите задания, които определят специфичния обхват на дейността и структурата на управление. Дискусиите обхванаха външните и вътрешните аспекти на състоянието на доставките в региона, като специален акцент се постави върху интерконекторните връзки и на по-доброто използване на вече съществуващата инфраструктура." В анонса се посочва още, че експерти ще направят допълнителен анализ на конкретните инфраструктурни коридори, за да идентифицират липсващите връзки и други бариери, възпрепятстващи ефективната интеграция на пазара. След това сложно и неясно изказване по всичко изглежда, че Брюксел отново ще заложи на изпитания номер с тупкането на топката, с който ликвидира газовия проект "Набуко". Нищо, че нашите стремежи са много по-различни.
Другият голям проблем в газовите сметки на България е Русия. Няма как да правиш газов хъб, при положение че основният ти доставчик на синьо гориво публично се е отказал от теб и те е заклеймил като ненадежден партньор. Колкото и Борисов да повтаря за липсата до ден днешен на документ за спирането на "Южен поток", Кремъл трудно ще преглътне торпилирания "Голям шлем". Още повече че преди дни шефът на "Газпром" Алексей Милер и турският министър на енергетиката Танер Йълдъз определиха сухопътния маршрут на "Турски поток". Ето защо всякакви планове за хъб са като приказките в някой пъб или някоя нашенска кръчма – хубави, увличащи и доста нереални.
