Европейският парламент се поддаде на натиска да одобри до края на годината предизвикващата сериозни противоречия система за споделяне на данните на пътуващите със самолети, известна като "Регистър на имената на пътниците" (PNR). На съвещание в Страсбург на 11 февруари социалистите и либералите намекнаха, че биха подкрепили пакета при определени условия и оставиха единствено зелените в опозиция. В съвместна резолюция евродепутатите призоваха мерките за борба с тероризма да не нарушават фундаментални човешки права..
Документът бе приет в навечерието на започналата на 12 февруари двудневна неформална среща на върха на лидерите на Европейския съюз, на която те поискаха за спешно гласуване на пътническия регистър след януарската стрелба в Париж, взела живота на 17 души. Въпреки че въпросната резолюция няма задължителен характер, тя показва недвусмисленото желание на депутатите да се справят с казуса до края на 2015-а. Същевременно Европейската комисия и Европейският съвет са притискани да работят по-бързо за изготвянето и на Директива за защита на данните, която да бъде приета едновременно с PNR. Законодателите настояват също Брюксел да потърси мнението на независими експерти за "необходимостта и пропорционалността" на предложения регистър.
Всъщност именно тази паралелна директива удовлетвори претенциите на либералите и успокои съвестта им, че двата свързани документа ще гарантират конфиденциалността на личните данни. Ръководителят на групата им (ALDE) – Ги Ферховстад, подчерта, че "борбата с тероризма и защитата на личната свобода на гражданите вървят ръка за ръка". Той добави, че ЕП е готов "да работи бързо, но само ако предложението за PNR е подкрепено от силна правна система с необходимите защитни клаузи".
Призивите на Франция и на Испания да се пренапише Шенгенският кодекс обаче завършиха с неуспех. Лидерите на Евросъюза се съгласиха на 12 февруари единствено на "систематични" проверки на пътниците, които влизат в шенгенската зона. Докато Париж и Мадрид предложиха споразумението за 26-членната общност да бъде допълнено с изискване за повече гранични проверки на хора, заподозрени във връзки с терористи. Според държавните глави на ЕС подобен засилен контрол на лицата, които влизат и излизат от шенгенската зона, може да се осъществи и при съществуващите правила, без да се променя споразуменията или да се ограничава правото на хората на свободно движение в нея. Постигната бе и договореност за по-засилен обмен на данни като част от прекроената стратегия за борба с тероризма. В момента едва 30% от паспортите, представяни от влизащите или излизащите от шенгенското пространство, се проверяват електронно, за да се установи дали не са загубени, откраднати или фалшифицирани. Проверките са на случаен принцип, за да се види дали въпросните пътници не са включени в полицейските бази от данни, защото са издирвани или са заподозрени във връзки с терористи. Целта е те да се доближат до 100 процента. Държавните и правителствените лидери призоваха и за по-тясно сътрудничество между службите за сигурност на страните членки и в борбата срещу трафика на оръжие. Подчертана бе необходимостта от бързо прилагане на по-стриктни правила за предотвратяване на прането на пари и на финансирането на терористите, както и за ефективно замразяване на активите, използвани за тези цели.
Участниците в срещата настояха също така да се вземат "адекватни мерки в съответствие с националните конституции, за откриване и премахване от интернет на текстове, призоваващи към тероризъм или екстремизъм. В приетата на 11 февруари резолюция на ЕП пък се иска "многопластов" подход за борба с фундаментализма, включително и инвестиции в образователни схеми за изкореняване на радикализацията на обществата.