Твърдите бюджети анулират здравноосигурителния модел, ще доведат до трупането на нови дългове за болниците и до рестрикции за пациентите. Около това мнение се обединиха представителите на всички видове лечебници, след като надзорът на здравната каса реши да им плаща точно определена сума за 2015-а и нито стотинка отгоре за надлимитна дейност. Управителите на осигурителния фонд със сигурност сложиха "каруцата пред коня". Нито новите пакети от здравни услуги са готови, нито някой в момента може да каже с точност що е то "спешност" или "листа на чакащите". Големите проблеми в здравната система тепърва предстоят, а пикът на хаоса вероятно ще е в началото на лятото.
Новата методика за финансиране на лечебните заведения обезсмисля изцяло здравното осигуряване и лишава пациентите от избор къде да се лекуват. Това е заключението на д-р Неделчо Тотев, председател на Националното сдружение на общинските болници. Според него не е нормално здравноосигурените автоматично да попадат в листа на чакащите, ако не се лекуват по спешност. "Трябва ли човек да се постарае да боледува в началото на годината, защото в края й не може да бъде приет за лечение заради липса на пари. Тогава за какво съм се осигурявал? Компрометира се солидарният модел с тези твърди лимити. Парадокс е, че се налага да кажа на един добросъвестен платец, че ще го включа в листа на чакащите дори и да имам 10-15 свободни легла. Ако лечебното заведение не работи на предела на възможния оборот, то загива. Все пак сме търговски дружества", казва директорът на МБАЛ – Чирпан. По думите му, при твърд и рестриктивен бюджет колкото повече работиш, толкова повече затъваш. А общинските болници гарантирано ще трупат нови дългове.
"Ние не знаем 95% от медицинските дейности ли ще се плащат и дали ще се покриват само 95% от имплантите и онкомедикаментите. Проблемът е, че здравната каса не е излязла с ясна концепция какво прави, а всеки ден идват нови указания оттам. Самите болници са объркани кое, как и защо да изпълняват. Пълен хаос – просто се сменят методики и към тях се издават допълнителни изисквания. А никой не може точно да каже какво се цели с тях", изтъкна председателят на Асоциацията на университетските болници проф. Валентин Игнатов. Той отбяляза също така, че проблемът със свръххоспитализациите е твърде преекспониран, тъй като например през 2014-а във варненската "Св. Марина" са приети едва 414 пациенти повече спрямо 2013-а, а в Александровска – около 300 души повече.
Бившият председател на Националното сдружение на областните болници д-р Иван Светулков допълни, че въпросните лимити ще затруднят болниците с дългове, тъй като намаляването на приходите означава и по-малки възможности за погасяване на просрочията. Светулков заяви, че дейността на областните лечебници се движи всяка година нагоре с около 5 до 10% и е лесно предвидима. "Ако се стигне до въвеждането на листа на чакащите – смята той – то това трябва да се регламентира в някакъв нормативен документ."
От частните болници също се плашат от твърдите лимити. "Да товарим пациента със задължение да търси по някакви пътища дали има свободно място да се оперира е нереално. Защото той не само се интересува в коя болница ще бъде лекуван, но и кой лекарски екип ще го поеме. В този смисъл на практика лишаваме хората от избор", е становището на директора на частната МБАЛ "Сердика" д-р Методи Янков. А и все още нямало изработени критерии, по които да се формират листи на чакащите. На всичко отгоре болниците могат да бъдат съдени от пациенти, че са отложили лечението им и са предизвикали усложнения.
На този фон здравната каса и ресорното министерство изглеждат напълно неподготвени. Самият управител на здравната каса д-р Румяна Тодорова сподели, че сега е много важно да се дефинират добре понятията "листа на чакащите", "спешност" и "липса на капацитет", от които реално ще зависи финансирането. Според нея листи на чакащите винаги е имало, те дори били задължителен елемент при акредитацията на лечебните заведения. "Това е инструмент и за регулация на финансите и е измислен от доста по-богати държави от нас", посочи Тодорова. В същото време бил дошъл моментът ясно да се разграничи спешната патология от плановата дейност. И по чисто медицински показатели на пациентите да бъде казано, че могат да изчакат известно време или състоянието им налага да влязат спешно в болница.
Още по-интересно ще стане, когато здравното министерство представи пред публика новите пакети за основна и допълнителна дейност, които се заплащат от касата. Здравният министър Петър Москов обеща, че обособените пакети ще се появят до средата на годината в комплект с концепция за преместването на някои групи заболявания от болничната помощ към джипитата. В основния пакет ще влизат предимно социалнозначими заболявания, които водят до смърт, инвалидизация или сериозно влошаване на качеството на живот. Услугите ще варират в широк диапазон – от профилактика до високотехнологично лечение. Заболяванията от допълнителния пакет пък или ще влязат в листите на чакащите, или ще отидат към доброволното здравно застраховане. Хубаво, но тази схема никак не се връзва с твърдите бюджети. Ако една болница към юни 2015-а е надвишила лимита по клиничната пътека за артериална хипертония и впоследствие тази дейност влезе в основния пакет, допълнителни средства ли ще получи? И обратното – ако здравното заведение е приемало твърде много пациенти по дейности, които ще попаднат в допълнителния пакет, ще трябва ли да връща пари? Как изобщо ще стане на практика прехвърлянето на дейност "в движение" от болниците към личните лекари? Логично е такава мащабна промяна във финансовия модел да бъде отразена "на чисто" в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 година.
