След приятелските кръгове като "Монтерей", "Котараците", "Ловците" и прочее богоугодни съдружия на дневен ред отново дойде и кръгът "Библиотекарите". Завчера бележитият предприемач, философ, журналист, писател, историк, колекционер, общественик, преподавател, научен работник и ексшеф на Шести отдел в бившата Държавна сигурност Димитър Иванов затъна в обяснения като библиотекар сред лавиците прашасала литература. Известният като Митьо Гестапото последен началник на политическата полиция излезе в защита на ръководения от него бивш Библиотекарски институт. Преходът превърна института във ВУЗ, посочен от синия депутат Атанас Атанасов като опора на задкулисието. В прав текст: "Има един задкулисен кадрови център, който иска да разположи на най-важните места в държавата, там където се вземат решенията дори за свободата на хората, удобни, зависими хора. Центърът е някъде между сараите и Библиотекарския университет".
Шефовете на ВУЗ-а отричат. Първо ректорът четвърти мандат Стоян Денчев увери, че привличането на висшето ръководство на секретните служби в академичния му състав било щастлив късмет. Бивши и сегашни шефове на ДАНС като Цветлин Йовчев, Константин Казаков и Владимир Писанчев четели лекции, работели активно със студентите, но дотам. Денчев отрече защитените от тях докторски дисертации да са засекретени, след което призна, че… дисертацията на Писанчев е засекретена, защото съдържала класифицирана информация – състав, численост, служители на ДАНС.
Гръм и мълния! Слушайте сега Иванов, който е нещо като президент на Библиотекарския ВУЗ. И той се прави на Шесто без пет под мотото: "Що му трябва на Атанасов да мъти водата?" Иванов твърди, че няма "концентрация на имена, свързани със службите". Във всеки един университет преподавали много министри и премиери. В библиотекарския са бившата министърка на спорта Мариана Тодорова, ексдепутатката Емилия Масларова, заместник-министърът на отбраната Орхан Исмаилов. И президентската институция не е останала настрана от библиотечното поприще – чрез Маргарита Попова. А Йовчев, Казаков и Писанчев се събрали накуп, защото били "оперативни работници от едно поколение, първата вълна след мен". И когато единият тръгнел в една посока, било нормално и другите да тръгнат след него, обяснява Димитър Иванов.
Връзката на университета с ДПС Димитър Иванов окачестви като "свободни съчинения". Всичко около засекретяването на дисертациите било по закон, макар че можели да си спестят това "неудобство". Да е наред, да е наред, ама колко да е наред? От една страна, докторантите ползват класифицирана информация, възползвайки се от правото си на достъп до нея по служебна линия. От друга страна, придобитата информация не се ползва за служебни нужди, а за лични. Придобиването на научна степен от шефовете на ДАНС не е посочено в устройствения закон на службата нито като нейна цел, нито като нейно правомощие.
Продължаваме нататък. Въпреки че университетът е библиотекарски, всички пишат дисертации за защита на класифицираната информация. Включително и бившата шефка на едноименната държавна комисия Цвета Маркова, също преподавател там. А защитата на дисертациите пък пред кого е правена? Всички ли в комисиите са били с допуск до секретни данни, както изисква законът? И ако са били, за това ли им е даден този допуск? Ако пък не са били, излиза, че докторантите изнасят класифицирана информация, което си е чиста проба престъпление. А фактът, че университетът имал сключен договор с родното ФБР за обучение на неговите кадри, означава ли, че ВУЗ-ът има постоянен и неограничен достъп до държавните тайни?
За научната стойност на секретните дисертации може само да се гадае. Нито можеш да ги прочетеш, нито можеш да се убедиш в научните стремления на техните автори. "Изследователите" просто вървят един след друг по професионална линия и съгласно сключения с университета договор. За разлика от многобройните призиви на работодателските организации образованието и науката да бъдат съобразени с реалните нужди на икономиката, никога не сме чули заявен интерес от страна на бизнеса към библиотекознанието. Не помним и откога не е разкривана нова библиотека, но иначе явно библиотекарската дейност у нас е в разцвет.
И понеже двете обстоятелства са несъпоставими, стигаме до извода, че Библиотекарският университет е съсредоточил научната си дейност в една конкретна част от книжния фонд – досиетата и разработките на службите. Все пак пълното му наименование е Университет по библиотекознание и информационни технологии, а сред преподавателите с научни звания има и кадри на комисията по досиетата. Въобще – полицейска история с властови измерения. Част от която, изглежда, е и въпросът за актуалното състояние на управленско-опозиционния достлук между ДПС и ГЕРБ в светлината на въпроса ще бъде ли махнат Светлозар Лазаров от поста главен секретар на МВР? Ако това се случи, току виж заявката на Атанас Атанасов, че кръгът "Библиотекарите" трябва да бъде разбит до Великден, стане реалност.
