Имигрантската истерия на Нетаняху

Израелският премиер Бенямин Нетаняху нарече "исторически повратна точка" смъртта на Насрала

Месец преди предсрочните парламентарни избори в Израел, насрочени за 17 март, премиерът Бенямин Нетаняху нажежава предизборната реторика. В това няма нищо чудно, като се имат предвид публикуваните на 10 февруари поредни сондажи на общественото мнение. Те посочват за победител коалиция от партии вдясно от центъра, респ. преизбиране на Нетаняху за министър-председател. Неговата партия "Ликут" обаче губи два мандата (от 25 пада на 23) в сравнение с предишната анкета – резултат, който все още е далеч от получените 27 места в Кнесета на вота през 2009-а. Неясен остава и балансът на силите, въпреки че десните са в по-добро положение спрямо левия блок. 

В тази сложна обстановка израелският премиер "свири на две струни" – опасността, която дебне сънародниците му в Европа, и преговорите за ядрената програма на Иран.  

Нетаняху периодично приканва юдеите от Стария континент да се местят в Израел. Последният му призив бе след стрелбата в кафене и срещу синагога в датската столица Копенхаген на 14 февруари, отнела живота на трима души, включително и на стрелеца и на един еврейски охранител на храма. Застреляният в ранното утро на следващия ден 22-годишен нападател – роденият в Дания от родители палестинци Омар Абдел Хамид ел-Хюсеин, бе определен от датския външен министър Мартин Лидегаард като "самотен вълк". Лидегаард коментира също, че "в цивилизованото общество е много трудно да се защитиш от подобна заплаха".

По нещастно стечение на обстоятелствата на 15 февруари се разбра, че тийнейджъри са осквернили еврейски гробове в провинция Елзас близо до германската граница, като са изпочупили 250 паметни плочи. Всъщност вандалският акт е станал още на 12 февруари и местният прокурор Филип Вание смята, че петимата извършители на възраст от 15 до 17 години са осъществили посегателството не защото гробището е еврейско, а защото са решили, че то е изоставено. Във всички случаи обаче деянието е обезпокоително, особено след убийството на четирима евреи в супермаркет на 9 януари в Париж.

Покушенията бяха използвани умело като повод за официално изявление на Нетаняху. От канцеларията си в Йерусалим на 15 февруари той заяви патетично: "Евреите заслужават защита във всяка държава, но ние казваме на юдеите, на нашите братя и сестри: Израел е вашият дом." Премиерът поиска от кабинета да задели 180 млн. шекела (46 млн. щ. долара) в подкрепа на правителствен план за поемане на нови имигранти от Франция и Белгия, както и от разкъсваната от война Украйна.

Френският президент Франсоа Оланд реагира незабавно с "контраизявление", че няма да позволи думите на Нетаняху да оставят впечатление, че за евреите вече няма място в Европа – и в частност във Франция, и посети на 17 февруари поруганото гробище в Елзас. Премиерът Манюел Валс пък отправи емоционален призив към френските евреи да останат в страната, защото "всеки от тях, който напусне, ще откъсне частица от Франция". Самият Валс бе обвинен на 16 февруари от бившия френски външен министър Ролан Дюма, че е под "еврейско влияние", защото съпругата му е еврейка.

Германският канцлер Ангела Меркел изказа съболезнования по телефона на колежката си Торнинг-Шмид по повод на стрелбите в Копенхаген и също обеща да защити местната европейска общност и да гарантира сигурността й. Думите на Меркел бяха реакция на призива на Нетаняху към европейските евреи да емигрират в Израел.

Масово брожение предизвиква и предстоящото обръщение на израелския премиер пред щатския Конгрес на 3 март по повод на преговорите за ядрената програма на Иран. Той бе поканен от председателя на Долната камара – републиканеца Джон Байнър, без знанието на Белия дом. Мотивът беше да се чуе мнението на Тел Авив за хода на разговорите с Техеран, след като израелският "Канал 2" обвини Вашингтон, че е престанал да информира Израел за развоя на преговорите.

Щатският президент Барак Обама предупреди на 17 февруари Нетаняху да не усложнява ядрената сделка с Иран с планираното си обръщение пред Конгреса. Обама каза, че няма да приеме израелския премиер, за да не повлияе на изборните резултати на 17 март, а повечето депутати демократи възнамеряват да пропуснат сесията с него.

Петима бивши посланици на Израел в Щатите пък призоваха Нетаняху да се откаже от речта си на 3 март, защото се опасяват, че тя ще донесе повече вреда, отколкото полза. Мнението им обобщава един от тях – професор Итамар Рабинович: "Израел като държава и нейният премиер не могат да си позволят да влязат в битка с американския президент. Нещо повече, той (Нетаняху) ще загуби повече, отколкото ще спечели – не само защото няма да промени американската политика, но ще изложи на опасност и границите на властта си. Израел винаги е имал подкрепата и на двете щатски партии и не бива да бъде въвличан в партийна битка."

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

След "пренареждането" на мандатите и влизането на "Величие" в 51-ото Народно събрание, смятате ли, че има риск за кабинета?

Подкаст