"Минск 2" заплашва да последва съдбата на "Минск 1" независимо от отчаяните усилия на членовете на нормандската четворка да спасят договора от 12 февруари. В телефонен разговор, проведен на 19 февруари, германският канцлер Ангела Меркел и президентите на Русия – Владимир Путин, на Франция – Франсоа Оланд, и на Украйна – Петро Порошенко, са се "съгласили да се придържат към споразумението въпреки тежкото нарушаване на прекратяването на огъня в Дебалцево", пише в официално изявление на германското правителство. Четиримата лидери смятат, че "незабавно трябва да се предприемат конкретни стъпки, които да подсигурят повсеместното спиране на престрелките и изтеглянето на тежките оръжия под надзора на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа".
Телефонната връзка се е осъществила, след като украинската армия обяви, че 90% от обкръжените й в Дебалцево войници са се изтеглили и са заели позиции около железопътната линия и магистралата, свързващи бунтовническите райони Донецк и Луганск. Руската агенция "РИА Новости" пък съобщи, че сепаратистите от Донецк са готови да предадат телата на убитите украински военни, като се позова на техния лидер Александър Захарченко.
Примирието като цяло се спазва, но тежките оръжия все още не са изтеглени, както е записано в "Минск 2", съобщават наблюдателите от ОССЕ. Мисията осъжда всеки опит на противниците да завоюват нови територии и по този начин да се промени базата, върху която е договорен последният пакет от мерки в беларуската столица.
Според говорителя на съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна – Андрей Лисенко, най-малко 2745 украински войници са напуснали Дебалцево. Лисенко е преброил 253 нарушения на примирието от страна на проруските сепаратисти. На всичко отгоре бунтовниците продължават да обстрелват правителствените сили близо до пристанищния град на Азовско море – Мариупол.
Положението е сложно и заплашва да взриви всеки момент крехкото примирие. Което накара Порошенко да поиска разполагането на военен контингент от Европейския съюз с мандат на ООН в зоната на конфликта. Руският посланик в ООН Витали Чуркин се противопостави твърдо на подобен вариант и заяви, че той поставя под въпрос договора "Минск 2". Според агенция "Интерфакс" обаче, която се позовава на военния представител на донецките бунтовници Едуард Басурин, самопровъзгласилата се Донецка народна република няма нищо против разполагането на международни мироопазващи сили по линията на примирието.
Шефът на Съвета за национална сигурност на Украйна Александър Турчинов пък се оплака на 18 февруари, че докато украинските войски се изтегляли от епицентъра на бойните действия в Дебалцево, се формирала нова линия на конфронтация и съществувал сериозен риск конфликтът да стане "хроничен". Турчинов смята, че Мариупол вероятно ще е следващият потенциален обект на бунтовническата офанзива, за да се разшири контролираната от сепаратистите територия до Крим. Киев, Брюксел, Вашингтон и най-вече Лондон, който пропусна шанса да стане част от "Минск 2", не спряха да тръбят, че Москва подкрепя бунтовниците с хардуер, пари и войници. Русия отхвърли за пореден път обвиненията и на свой ред упрекна украинското правителство, че води война със собствените си граждани и открито дискриминира рускоговорящото население, което е мнозинство в Донецк и Луганск. А Вашингтон отново заплаши, че ще започне да доставя оръжие на украинците, ако примирието пропадне.
Докато Порошенко преглъщаше поражението на украинската армия в Дебалцево, Путин коментира философски от Будапеща, че "животът си е живот, той просто продължава". Руският лидер се радва на добри приятелства с други силни мъже. Сред тях са египетският президент Абдел Фатах ел-Сиси, държавният лидер на Турция Таип Реджеп Ердоган, премиерът на Израел Бенямин Нетаняху и президентът на Южна Африка Джейкъб Зума – разнолик букет от различни точки на света. Да не забравяме унгарския премиер Виктор Орбан и гръцкия му колега Алексис Ципрас, които решително се противопоставиха на разширяването на санкциите на ЕС срещу Русия, макар че списъкът от "наказани" бе попълнен с нови имена в началото на седмицата. Особено интересна е "химията" между Путин и Нетаняху, за която израелският министър-председател съобщи след посещението си в Москва в края на 2013-а. Тя определено дава плодове, защото Израел не гласува заедно със САЩ и ООН декларацията, осъждаща руските действия в Украйна.
Освен че търси усилено нови пазари, с които да съживи пострадалата си от санкциите икономика, Кремъл иска да се "отвърже" и от един могъщ азиатски приятел – Китай. Просто защото Путин се безпокои, че връзките му с Пекин все повече са в китайска полза. Заради това той предприе пътуването до Индия, подписа ново стратегическо споразумение с Пакистан и се включи в търсенето на останките на катастрофиралия индонезийски самолет. През май Русия ще отбележи 70-та годишнина от края на Втората световна война в Москва. На тържествата по този повод за първи път един до друг ще застанат президентът на Китай Си Дзинпин и лидерът на Северна Корея Ким Чен-ун. Сред поканените са и японският премиер Шинзо Абе, и президентът на Южна Корея Парк Гуен Хи.
