През последните четири години Европейският съюз въведе десетки нови регулации, за да направи европейските банки по-здрави, по-устойчиви и по-сигурни. Но не всеки нов закон винаги е за по-добро и понякога може да окаже сериозни нарушения в работата на финансовите институции. И много често различните регулации дават противоречиви ефекти.
Дори Европейският банков орган (ЕБО) признава, че въведените от ЕС правила могат да имат както положителни, така и негативни ефекти върху европейските банки. В свой анализ банковият регулатор посочва, че по-високите изисквания за капитал ще подобрят като цяло платежоспособността на банковата система и институциите ще бъдат по-сигурни. В същото време обаче се изтъква, че въвеждането на определени ограничения върху дейността им може да повлияе отрицателно и да принуди банките да променят своите модели на работа. Това се отнася най-вече за инвестиционните банки, чиято дейност е свързана с по-голям риск. Те са подложени и на по-строги изисквания, като например да поддържат определени буфери за по-рисковите активи.
Като друг негативен елемент от банковите закони ЕБО посочва коефициента на задлъжнялост (т.нар. ливъридж). Това до голяма степен засяга банките, които са фокусирани в по-малко рисково, но голямо по обем кредитиране. Въвеждането на този коефициент може да принуди финансовите институции да увеличат своя капитал, да се пренасочат към инвестиции в по-рискови активи или да свият бизнеса си.
Новите по-високи изисквания за ликвидност вероятно ще доведат до привличането на повече депозити и ще намалят зависимостта от краткосрочно финансиране на междубанковия пазар.
По отношение на подготвяните структурни реформи, които включват т.нар. обособяване на по-рисковите дейности на банката, регулаторът очаква това да има неблагоприятно влияние върху рентабилността на инвестиционното банкиране и търговията за собствена сметка.
Не е ясно как точно новите механизми за оздравяване и преструктуриране ще се отразят върху европейските банки. Според ЕБО те могат да предизвикат увеличаване на разходите за финансиране. Причината е, че съгласно новата рамка банките се насърчават да поддържат по-големи обеми облигации, които могат да бъдат трансформирани в капитал при спасяване на кредитната институция – или т.нар. bail-in (механизъм за рекапитализация чрез вътрешни източници). Те обаче по правило са по-скъпи от другите инструменти за привличане на средства и ще увеличат разходите.
Анализът на Европейския банков орган показва, че съществуват силно противоречиви ефекти от новите правила за работа на банките.
Експертите на базирания в Лондон регулатор са категорични, че съществуват общи потенциални последици, които ще засегнат бизнес модела на банките. Сред тях са намаляването на инвестиционните банкови дейности и задбалансовите вземания. Очаква се новата регулаторна рамка да измени източниците на финансиране за банките и да ги направи по-добре капитализирани. Предполагаемите негативни ефекти се изразяват в увеличение на разходите и по-ниската възвръщаемост на собствения капитал. Европейският банков орган обръща внимание и на това, че въведените правила ще доведат до рационализиране на банковите структури и ще накарат финансовите институции да се фокусират върху вътрешното управление.
