Като се орежат бюджетните разходи. Сигурно може. Само че някой трябва да каже от кои пера да стане това. Да обоснове предложението си и да поеме политическата отговорност за него.
Тригодишната бюджетна прогноза показва, че по-забележимо растат единствено разходите за социално осигуряване и грижи – с по 250-300 млн. лв. на година. Те са и най-голямото перо в консолидирания бюджет – 13.32 млрд. лв. през 2015-а и 13.95 млрд. лв. в края на периода – през 2017-а. Това са около 41% от всички пари, които хазната харчи. Тях обаче едва ли някой – политик, работодател или общественик, ще настоява да бъдат съкратени.
Друго голямо перо са парите за съфинансиране на европроекти. За тях държавата плаща нетно между 1 млрд. и 1.2 млрд. лв. годишно (в това число по линия на фонд "Земеделие").
Някой ще се нагърби ли да поиска свиване на проектите по европрограми, за да намали разходите на хазната? Със сигурност не.
Остават средствата за отделните министерства и ведомства. В тригодишната бюджетна прогноза не е предвидено те да нарастват. На парите на Министерството на образованието – 417-418 млн. лв., също трудно някой ще посегне. Това се отнася и за разходите на Министерството на труда и социалната политика – около 1.1 млрд. лв. годишно.
При сегашната международна конюнктура не е добре да се пипат и средствата за отбрана – 954 млрд. лева. Другите ведомства с по-големи бюджети са: Министерството на вътрешните работи – около 1.1 млрд. лв., Министерството на финансите – 384 млн. лв., Министерството на регионалното развитие и благоустройството – 334 млн. лв., Министерството на транспорта – 220 млн. лева. Към всички тях ще добавим и парите за Висшия съдебен съвет – 473 млн. лева.
Събирайки субсидиите на всички тези бюджетни структури, се получава средно по около 2.4 млрд. лв. годишно. Ако тази сума се ореже с 30%, ще излезе, че бюджетът ще може да спести по 720 млн. лв. годишно. Но и тези пари не стигат за покриване на планираните дефицити, макар и да е предвидено да намаляват през годините.
Ето тези публични факти и обстоятелства е добре да се коментират в професионалните среди, между финансистите и политиците. Там трябва да се търсят отговорите на въпросите, възникващи около управлението на държавния дълг. А не да се крещи за това, което щели да плащат "бъдещите поколения". Мина ни през ум едно сравнение – докато Чаушеску управляваше Румъния, тя нямаше външен дълг. Но това не го спаси нито от революция, нито от разстрела…
