Докато народът и институциите в Брюксел са се видели в чудо от безобразията в съдебната ни власт, а кабинетът бълва на кило стратегии за съдебна реформа и за борба с корупцията, Висшият съдебен съвет (ВСС) поде скандална инициатива – да се откаже от едно свое ключово правомощие. На заседанието си миналата седмица кадровият орган реши да предприеме промяна в Закона за съдебната власт (ЗСВ), която да го лиши (или да го ограничи) от правото му да отстранява от работа разследвани магистрати. Темата отвори Румен Боев, който обобщи на едро, че временното "отстраняване на колеги" продължавало прекомерно дълго "във времето и пространството", без да води до някакъв резултат. Според него уредбата криела много подводни камъни и съветът бил принуден в много случаи да решава "на тъмно".
"Де факто магистратът може да бъде отстранен до изтичане на абсолютната давност на наказателното производство, защото отстраняването му не е обвързано със срокове. В Холандия срокът, в който един магистрат може да бъде временно отстранен, е три месеца, а тук отстранените съдии, прокурори и следователи оставят без доходи с години", заяви Боев. И в опит да балансира нещата съчета тези доводи с предложението ВСС да прави нещо, което всъщност му е работата: „Когато установим, че бавенето на разследването е преднамерено, да вземем дисциплиниращи мерки спрямо колегите, които движат процесите. Не можем да позволим те да се погасяват по давност“.
Темата очевидно е била обсъждана отдавна, защото Камен Иванов тутакси се присъедини с твърдението, че тази практика противоречала на Европейската конвенция за правата на човека и на конституцията. Юлия Ковачева пък призова да се мисли за мотивите, с които съветът решава да отстрани даден магистрат, и да се реши при преценка на предложенията на главния прокурор какви данни за обоснованост на наказателните производства ще търси съветът. “Трябва да изработим единни стандарти и критерии, за да бъдем последователни в практиката си“, заяви Ковачева.
Всичко това би изглеждало разумно, ако не беше пореден нож в гърба на самата идея за съдебна реформа. Подводните камъни са нетолкова в закона, колкото в главите на съдебните началници, които са програмирани да действат по принципа "Гарван гарвану око не вади". Съгласно чл.230 от съдебния закон, който ВСС иска да променя, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съветът задължително го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Към текста на първа алинея няма претенции. В случая съветът е хвърлил око на втората, според която при образувано наказателно производство от общ характер срещу магистрат ВСС може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство.
Искането за временно отстраняване от длъжност внася главният прокурор или поне 1/5 от членовете на съвета. В случаите, когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение "задържане под стража", той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката. При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда отстраненият магистрат се възстановява на длъжността си и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняването.
Изброените правила са пределно ясни. Твърдейки обратното, ВСС очевидно се огъва под натиска на съдебната олигархия, която е свикнала да мачка безнаказано закона и етичните норми. Намесването на чл.132 от конституцията в случая е абсолютно неадекватно, тъй като той урежда т. нар. функционален имунитет на магистратите. Неговият смисъл е да ги пази от наказателна и гражданска отговорност за служебните им действия и за постановените от тях актове, освен ако те не съставляват умишлено престъпление от общ характер. Неадекватно, защото отстраняването от длъжност не е част нито от наказателното производство, нито представлява търсене на гражданска отговорност, за да се търси противоречие с тази конституционна разпоредба.
Съветът явно си е намислил в какъв период да ограничи отстраняването от длъжност при образувано досъдебно производство. Тримесечният срок в Холандия едва ли ще мине лесно в Народното събрание. Единият вариант е по аналогия да се ползва шестмесечният, предвиден сега за отстраняване на магистрати, срещу които е образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание "дисциплинарно уволнение". В този случай след изтичането му разследваните магистрати ще бъдат връщани на работа и ще раздават правосъдие, докато срещу тях продължава да тече разследване.
Другият вариант е отстраняването да продължава до повдигането на обвинение, след което режимът да бъде продължаван по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. В този случай обаче остава проблемът за продължителността на отстраняването. И неслучайно във ВСС се чуха дори гласове по принцип срещу възможността за отстраняване от длъжност от орган извън наказателното производство, тъй като ставало въпрос за изключение, непознато в други правни режими.
В една цивилизована страна подобна казуистика е обречена, но у нас може и да успее. Определянето на сравнително кратки срокове за отстраняване означава, че в рамките им (евентуално с възможност за удължаване) разследването задължително ще приключи. Обстоятелството, че у нас това често не се случва, не може да е оправдание за гаврички с логиката и със здравия разум. А в случая ВСС си има и друг съучастник наред с прокуратурата. Това е Върховният административен съд (ВАС), който проваля безусловно и целенасочено всеки опит корумпиран магистрат да бъде отстранен от съдебната система.
В старанието си да блокира напълно тези възможности ВАС стигна до извода, че за да наложи мярката "отстраняване от длъжност", съветът трябва задължително да прецени обосноваността на наказателното производство по отношение на магистрата. Към този момент обаче той няма качеството на обвиняем. По правилата на НПК това означава, че прокуратурата не разполага с достатъчно доказателства за участието и вината му. Излиза, че ВСС трябва да изземе правомощие на държавното обвинение, което пък да подлежи на преценка не от наказателен, а от административен съд. Пълен нонсенс, забъркан с участите на всички заинтересовани органи, за да може всичко да се подрежда според случая.
В същото време прокуратурата, която бави разследванията, отказва ревностно да предоставя информация за тях на ВСС. Защото членовете му не разполагат с допуск до класифицирана информация, каквато е следствената тайна. Държавното обвинение е особено ревностно към разследванията срещу магистрати и вече даде силен отпор на съвета при опита му да обобщи досъдебните производства срещу хора от системата. А най-чудното е, че въпреки това съветът не използва правомощията, с които разполага. Странно, като се вземе предвид, че главният прокурор влиза в съвета по право, а негови членове са още петима представители на прокуратурата и следствието.
Ако с тези хора не може да се постигне колегиално съгласие за бързо приключване на разследване срещу магистрат, кой е виновен? И какво пречи, ако производството се бави, съветът да предприеме своевременно дисциплинарни мерки срещу съответния прокурор или прокурорски екип? И ако в рамките на това производство бъде установено, че държавното обвинение бави разследването, ВСС да гласува обратно решение, с което да върне разследвания магистрат на работа по своя преценка, ако междувременно не му е повдигнато обвинение. В този случай пак ще се стигне до ситуацията той да правораздава, но ще го "отнесе" прокуратурата, защото е допуснала такъв абсурд. Колкото до споменаването на чуждия опит, съдебната ни власт явно не се свени да манипулира без задръжки. В страни като Холандия най-малкото съмнение в репутацията на магистрат по правило означава изгонване от системата, и то завинаги.
КАРЕ
Самосъхранение в битката между лобитата
Повдигналият въпроса за временното отстраняване на магистрати член на ВСС Румен Боев можеше за едната бройка да попадне сред пострадалите по тази линия. Името му гръмна в скандала за търговията с влияние покрай изборите за кандидатурите за ВСС от прокурорската квота. В случая имаше аудиозаписи, сочещи ролята на Боев и Емил Христов в обработката на мнението на гилдията под ръководството на Камен Ситнилски. Ако предишният състав на съвета беше отстранил временно Боев, по-късно кандидатурата му за състава на ВСС щеше да пропадне. В същото време го сочат за верен човек на Ситнилски, за чието уволнение съдът още не се е произнесъл окончателно.
Последният шумен случай на отстраняване на магистрат без повдигнато обвинение е председателят на Софийския градски съд Владимира Янева. Тя попадна в тази мелница след скандала с дадените от нея разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства по разработката, назована "Червеи". Както в този, така и в повечето подобни случаи в последно време предложението за отстраняване направи главният прокурор Сотир Цацаров. И, както винаги, членовете на съвета гласуваха за отстраняването, без да са видели материалите по разследването.
