Държавният солидарен пенсионен осигурител НОИ прибира всички вноски за пенсия на хората, които след Нова година са започнали работа за първи път.
Това е вратичката, която оставиха законодателите, за да се стигне дотук. Дни преди Коледа миналата година промените в пенсионната реформа минаха в парламента, а след това бяха обнародвани в "Държавен вестник". След това реформата беше замразена, след като партньорите от Тристранката се договориха да ги усъвършенстват до края на март. Оказа се, че е замразена само за хората, които са родени след 31 декември 1959 г. и вече работят, а не са започнали да се трудят в България за пръв път от 1 януари тази година.
Според закона "редът и начинът за потвърждение къде да се осигуряват лицата, започващи работа за пръв път от 1 януари 2015 г. насетне, се уреждат с указ на Министерския съвет" – т.е. с наредба.
Такава наредба обаче още не е издадена, защото текат разговори както между парламентарно представените партии, така и със синдикатите, работодателите, пенсионните фондове, а и Комисията за финансов надзор отправи предложение. Осигуровките на стъпилите за пръв път на българския трудов пазар от 1 януари тази година вече се внасят изцяло в НОИ.
От НОИ отказват информация колко пари, които трябваше да влизат в частните пенсионни фондове, са прилапали. Вестник "БАНКЕРЪ" обаче с помощта на актюери от пенсионните фондове направи сметка с претенции за точност. Статистиката показва, че годишно на пазара на труда влизат за първи път около 100 хил. "новобранци". Това прави грубо около 8 хил. заети за първи път в живота си на месец. Според актюерите средният доход на един новак е около 500 лева. Пет процента от тази сума, колкото е вноската в задължителния допълнителен втори пенсионен стълб, е около 25 лв. на месец. Като умножим тези 25 лв. по 8 хил. души на месец, получаваме 200 хил. лева. Това е сумата, която месечно са изгубили пенсионните фондове, а и осигурените, защото в НОИ не им се начислява доходност, както в частните пенсионни схеми, и съответно – тези пари са обогатили държавния солидарен осигурител. За два месеца и половина – от нова година насам, общата сума, която НОИ прибира, е около половин милион лева.
Досега, за родените от 1960 г. насам, 5% от осигуровките отиваха в универсални пенсионни фондове (УПФ). Това все още се случва, но с по-горе описаното изключение. Не е ясно дали младите работещи ще могат да си прехвърлят парите от НОИ в УПФ, ако желаят, след като пенсионната реформа бъде окончателно приета. Зависи какво ще се приеме, но е редно да се даде опция част от парите, които сега отиват в НОИ, да могат да бъдат прехвърлени към УПФ. Механизъм това да се направи и да се изчисли точната сума има – тя минава през НАП, преди да отиде в НОИ, и с текст в преходните и заключителните разпоредби на Закона за пенсионната реформа това може да бъде уредено.
На семинар преди дни от Института за пазарна икономика заявиха, че "в момента текат опити хората да бъдат прилъгани да се откажат от спестяванията си и парите да отидат в НОИ или Сребърния фонд. Веднъж случило се, осигуреният ще загуби право на следващите вноски и парите си като цяло. Средствата отиват в общия солидарен фонд." Според експерта на ИПИ Петър Ганев "парите от Сребърния фонд не са ваши и не сте защитени от конституцията".
Добрата новина е, че досега е блокиран другият процес – на прехвърлянето на средства от личните партиди в солидарния фонд. Преди дни вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин отговори на въпрос на депутатите Мартин Димитров и Петър Славов за броя на лицата, натрупаните суми по партидите им и универсалните пенсионни фондове, в които са се осигурявали за втора пенсия и които са прехвърлени към НОИ през януари 2015 година.
"Към момента МС не е уредил със свое решение как да се прехвърлят парите от универсалните фондове към НОИ. Освен това Министерството на финансите излезе с нова законодателна промяна, която предстои да се обсъжда", посочи Калфин.
Проф. Йордан Христосков от Института за икономически изследвания при БАН коментира, че чрез идеята си управляващите на практика целят "противопоставяне на две взаимнодопълващи се части от едно цяло“, като така се сменя изцяло пенсионният модел – от тристълбов става двустълбов. Той допълни, че ако дадено лице участва и в трите стълба на системата, то след пенсионирането си ще получава пенсия, равняваща се на 70-80% от дохода, получаван преди това. Според Христосков истинският избор трябва да бъде изборът на добър фонд, на предпочитан инвестиционен портфейл, на пенсионен продукт, на право на гъвкаво пенсиониране, а не предлаганият от управляващите. Професорът изтъкна, че зад прокламираното право на избор между НОИ и УПФ "стоят определени интереси и неизпълними ангажименти". Сред тях са опитите на правителството да привлече ресурси от индивидуалните партиди на осигурените в УПФ, за да покрие растящите бюджетни дефицити. Христосков смята, че губещата страна е НОИ, защото се натоварва по линията на моралния риск с трудноизпълними задължения.
"Дори да остане правото на избор, и ако той наистина е информиран, решение за това ще вземат само хора, които имат много малко спестявания и на които, прехвърляйки ги, НОИ ще им гарантира само минимална пенсия. Но в дългосрочен план моделът едва ли ще сработи", заяви в тази връзка професорът от БАН.
По темата за доходността Христосков посочи, че доходността в Сребърния фонд е почти нулева, а реалната доходност на пенсионните фондове е положителна. Той определи като "опит за спасяване на честта" идеята на управляващите средствата от втори стълб да не отиват в НОИ, а в Сребърния фонд. Но при обратно прехвърляне на средствата – от Сребърния фонд в УПФ – те да се възстановяват без допълнителен доход.
"Правото на многократен избор е нещо трудноизпълнимо с негативни последици за капиталовия пазар и бюджета на НОИ", продължи коментара си Христосков.
Промени в пенсионната система безспорно са необходими, но дори измененията, които сега се предлагат от КФН, са отпреди три-четири години.
Те поставиха и следните въпроси – защо не е направена оценка на въздействието, преди да се предложат промените в КСО, ще бъде ли в състояние държавата да плаща по-високи пенсии при намаляващо младо население и дали се отчита ефектът от инвестирането на активите в УПФ в икономиката, финансирането на държавния дълг, приносът за развитието на капиталовия пазар, инфраструктурата и други?
Йордан Христосков недоумява и защо хората, които вземат решения, не разбират, че плащането на пенсии от втория стълб намалява публичните разходи, a намаляването на публичните разходи освобождава резерви в бюджета. "Да се намали делът на средствата за пенсии, които се преразпределят чрез бюджета, за да има повече средства за образование и здравеопазване например", каза той.
Според главния изпълнителен директор на "ДСК -Родина" Николай Марев за 2015 г. се предвижда разходите за пенсии да бъдат в размер на 8.4 млрд. лв., като 4.4 млрд. лв. от тях ще се финансират чрез осигурителни вноски, а при очаквани общи бюджетни приходи от около 18 млрд. лв. 5 млрд. лв. от тях ще бъде трансферът от бюджета към ДОО. С други думи – 28% от приходите в бюджета са трансфер към ДОО, а разходите за пенсии в размер на 8.4 млрд. лв. възлизат на 10.6% от брутния вътрешен продукт. По думите на Марев съотношенията са едни от най-високите в Европа.
