Полша смятала, че е намерила начин да купи венецуелски петрол, заобикаляйки режима на санкции, който затрудняваше извършването на стандартни плащания. Вместо това, подкрепяна от държавата енергийна компания превела 230 милиона долара на посредник, без да получи почти нищо от договорения петрол, и се оказала замесена в един от най-фрапантните случаи на провал в корпоративното управление, засягали европейска енергийна група през последните години.
Сделката включвала Orlen Trading Switzerland (OTS) – швейцарското търговско подразделение на полската държавна енергийна компания Orlen. В края на 2023 г. OTS се споразумяла да купи приблизително шест милиона барела венецуелски петрол на стойност около 345 милиона долара чрез посредници, сред които и базираната в Дубай фирма за търговия на суровини Hannon International. Трансакцията се осъществила в период на временно смекчаване на американските санкции срещу петролния сектор на Венецуела, което създало кратка възможност европейските компании отново да се опитат да получат достъп до венецуелски суров петрол.
Проблемът обаче бил в начина, по който се движели средствата. Според информация за разследването, OTS е превела около 230 милиона долара на Hannon, докато други 100 милиона долара са били насочени към друг базиран в Дубай посредник – Horizon Global. Венецуелският държавен петролен гигант PDVSA не е получил очакваните плащания, а обещаният суров петрол така и не е пристигнал.
Полските разследващи органи сега смятат, че при превода на поне част от сумите са използвани трансакции с криптовалути, като stablecoins от типа на USDT са осигурили възможност за движение на средства извън традиционните банкови канали.
Това разграничение е от значение. Тук не става дума просто за компания, сключила неизгодна сделка с петрол. Това е опит за дейност на един от най-сложните от политическа гледна точка пазари на суровини, при който се e използвала платежна структура, значително по-трудна за наблюдение от традиционните банкови системи. Венецуела вече се беше насочила към USDT като алтернативно средство за разплащане по международни сделки с петрол, тъй като санкциите ограничаваха достъпа до конвенционалните финансови канали. Към 2024 г. PDVSA изискваше от някои нови клиенти за петрол да използват дигитални портфейли и USDT за спот сделки.
Предимствата са очевидни. Stablecoins позволяват дигитално и бързо трансгранично прехвърляне на долари, без да се разчита на същата инфраструктура от банки-кореспонденти, използвана за конвенционалните международни плащания. Именно затова те придобиват все по-голямо значение на пазари, където достъпът до банковата система, оперираща с долари, е ограничен.
Случаят с Orlen илюстрира и другата страна на въпроса: същата инфраструктура, която може да направи легитимните плащания по-евтини и по-бързи, същевременно създава много по-сложна среда за извършване на корпоративна комплексна проверка (due diligence) и спазване на изискванията, свързани със санкциите.
За Orlen последиците са надхвърлили значително загубата на въпросните средства. Въпреки че са били наети танкери за превоз на венецуелския товар, те останали да чакат без да бъдат натоварени, което довело до сериозни разходи за престой. Според информация на агенция „Ройтерс“, дневните разходи са достигали около 600 хиляди долара, а в крайна сметка Orlen се отказал от договорите с наближаването на крайния срок (април 2024 г.) на временното изключение от американските санкции. Впоследствие компанията отчела загуби в размер на стотици милиони долари.
Тук историята се превръща в казус за корпоративното управление. Извършени са плащания за стотици милиони долари към непознати посредници – по данни без обезпеченията и предпазните механизми, които обикновено се изискват при мащабни сделки с петрол. Компанията OTS е създадена едва през 2022 г., първоначално отчасти с цел да се справи със сътресенията на европейския пазар за търговия с енергийни ресурси, породени от санкциите срещу руския петрол. Сделката с Венецуела показва колко бързо една търговска дейност, структурирана за работа в условия на строги санкции, може да се окаже изложена на съвсем различен и потенциално още по-опасен набор от рискове.
Политическите последици в Полша са също толкова сериозни. Новото правителство, дошло на власт след изборите през 2023 г., започна да проверява управлението на държавните дружества и дейността на ръководителите, назначени от предишната администрация. Впоследствие няколко бивши ръководители на OTS станаха обект на разследване или им бяха повдигнати обвинения във връзка със сделките, макар че твърденията подлежат на разглеждане по съдебен ред. През 2024 г. „Ройтерс“ съобщи, че бивш ръководител на OTS е бил задържан в рамките на разследването на загубата в размер на близо 400 милиона долара.
Сумата от 230 милиона долара обаче не бива да се бърка с пълните разходи за Orlen. Общите загуби на компанията от сделките във Венецуела се оценяват на над 400 милиона долара, след като се включат допълнителните плащания, обезценките и другите разходи. Така целият случай се оказва значително по-скъп, отколкото първоначално обявената сума предполага.
По-големият урок за европейския бизнес не е изкушението на криптовалутите, а че европейска държавно подкрепяна компания е влязла в необичайно сложна петролна сделка, включваща санкции, непознати посредници и неконвенционални механизми за плащане без адекватна защита срещу неблагоприятните последици. Което би трябвало да тревожи европейските компании далеч отвъд енергийния сектор.
Тъй като санкциите стават все по-сложни и stablecoins се вграждат все повече в международните плащания, разделителната линия между финансовите иновации и финансовия риск става все по-трудна за виждане.
Следователно аферата „Орлен“ е по-малко предупреждение, че криптовалутите не могат да се използват за международна търговия, отколкото предупреждение за това какво се случва, когато сложността на платежната система стане по-голяма от качеството на корпоративния контрол около нея. В търговията с петрол, където отделните транзакции могат да достигнат стотици милиони долари, това е разлика на стойност милиарди.
