Китаецът Янус Сун побеждава самотата, болестта и обстоятелствата, основавайки компанията си Sungreat, която днес доставя резервни части за автомобили в 50 държави.
Още като дете Янус научава, че ако не разчита на собствените си сили, ще загине. Полиомиелитът го принуждава да се учи да ходи наново. Две десетилетия по-късно същата сила на волята му помага да намери първите клиенти на фирмата си за продажба на резервни автомобилни части в Тайпе. Днес Sungreat работи с клиенти от Европа, Близкия изток, Азия, Южна Америка и Северна Африка.
"Тези пазари са като колелото на късмета, преживяват възходи и падения, защото богатството там се контролира от шепа хора – разказва 60-годишният Сун. – На подобни места трябва да стъпиш, когато достигнат своя пик, и да се готвиш за рецесия. Принципът никога да не залагам на един-единствен пазар е в основата на моята стратегия. Така предпазвам компанията си от щети при резките скокове."
Бизнесът на Сун е посреднически. Той събира поръчки от различни клиенти и изпраща заявки за необходимата стока в заводите, произвеждащи резервни части за почти всички големи автомобилни марки – от Toyota до Volkswagen. През 2015-а Sungreat очаква приходи от 42 млн. долара и брутна печалба от около 4 милиона. Преди пет години приходите й достигат 60 млн. долара, но след това продажбите в Иран и Аржентина започват да спадат. Сега поръчките от Близкия изток, Северна Африка и Южна Америка (без Бразилия) формират едва една трета от основния доход. Останалото идва от Русия и Бразилия.
Откриването на търговски ниши из целия свят е трудна работа поради езиковите и културните бариери. Но Сун има правило да запазва спокойствие, дори когато стане напечено. Веднъж руски клиент слисал предприемача, посрещайки го на летището с три мерцедеса едновременно. Той обяснил на бъдещия си партньор, че не иска конкурентите му да знаят в кой автомобил пътува. Друг път клиент от Азербайджан организирал обяд в негова чест, като лично заклал коза и предложил на почетния гост очите й, смятани за деликатес. "Най-важното е да запазиш самообладание и да се държиш така, сякаш си напълно наясно със случващото се", обяснява Сун.
Животът на бъдещия милионер е труден от самото начало. Родителите му, преселници от провинция Шандун в Южна Корея, загиват при уличен инцидент. Осиротялото момче е осиновено от собственик на китайски ресторант в град Пусан. Янус и приемният му баща изграждат близки отношения, но той и досега си спомня как мащехата му се разридала, научавайки, че е болен от полиомиелит, защото се страхувала, че може да се превърне в бреме за нея.
През 1960-а семейството емигрира в Тайван. Приемният му баща умира, когато Янус е на 10 години. Той гледа да не досажда на мащехата си и доведената си сестра, но те се отнасят грубо с него и го товарят с тежка работа. „Мислех, че съм роден за страдание и че Бог ме наказва за нещо ужасно, което съм извършил в предишния си живот“, спомня си Сун.
Когато пораства, Сун постъпва в Националния университет "Чжун Син", плащайки обучението с наследството, оставено от осиновителя му. Когато през 1978-а създава компанията си, разполага с по-малко от 7500 долара. Известно време търгува с части за велосипеди, а след това тайвански производители му предлагат да поеме управлението на чуждестранните поръчки за резервни части за автомобили. Така се появява Sungreat. Купувачите от САЩ и Европа обаче отказват да работят с посредник, който няма кредитна линия в банка. "Може би бях прекалено самонадеян, но и за миг не си помислих, че мога да се проваля", казва днес предприемачът. Когато остава с едва 3 хил. долара, се присъединява към търговска делегация на десетдневно пътуване в Обединените арабски емирства, Йордания, Египет и Саудитска Арабия. На търговските изложения много посетители го подминават, виждайки, че е инвалид. Все пак някои му стават клиенти и в резултат на обиколката Сун успява да събере поръчки за над 50 хил. долара.
"Той компенсираше купувачите при всяка грешка, което му създаде добра репутация", изтъква Саламех Алунди, собственик на йорданската Aljundi Group, купуваща части чрез Sungreat от началото на 80-те години на миналия век.
Отначало Сун мъкне сам 35-килограмов куфар с каталози и образци на срещите с клиенти. След това наема мениджъри по продажбите, а самият той се съсредоточава върху договорите с купувачите. В края на 90-те години световният пазар е залят от евтини резервни части китайско производство. Грижливата проверка на стоките преди експортирането им затвърждава репутацията на Sungreat като надежден партньор. Веднъж инспектори на фирмата уличават производител, че се опитва да пробута детайли, бракувани ден по-рано под надзора на Сун и шестима негови служители. Сделката се проваля и Sungreat губи 30-процентен депозит от стойността на поръчката. Но крайният клиент е предоволен, че се е отървал от некачествената доставка.
"Мнозина се опитваха да осъществяват внос чрез други партньори. Те обаче завършиха с неуспех, защото посредниците не разполагаха с квалифицирани инспектори по места", уверява Депак Пенши, главен управляващ на Auto Parts Center в Оман, който вече десет години работи със Sungreat.
Джесика Сун, единственото дете на предприемача, се възхищава от начина, по който баща й общува с бизнесмените и от умението му да създава приятелства. Но тя работи в Sungreat от 2005-а и знае, че той може да е и строг началник. Янус Сун пък се надява наследницата му никога да не забрави неговия девиз: "Прави бизнес с достойнство".
