Премиерът Бойко Борисов за пореден път разцепи мрака и в сряда – 11 март, осветли народните представители, че продължава разграбването на Корпоративна банка. Разтърсвайки депутатския флегматизъм по тази така съществена за стабилността на националната икономика тема, министър- председателят заяви: "Към момента на собствениците на гарантирани влогове в Корпоративна банка са изплатени 3.5 млрд. лева. За тази цел Фондът за гарантиране на влоговете изразходва набраните средства от вноски на банките и ползва заем, предоставен от държавния бюджет в размер на 1.650 млрд. лв. досега. Банката е с отнет от БНБ лиценз и в съда е внесено искане за обявяването й в несъстоятелност. На 24 ноември 2014-а делото по това искане е спряно до приключване на съдебните спорове във Върховния административен съд по жалби от клиенти и акционери срещу решението за отнемане на лиценза й. Окончателни решения по тези спорове все още няма. Действията на квесторите продължават до назначаването на синдици, което може да стане след обявяването на банката в несъстоятелност. През това време, видно от последните публикувани отчети на КТБ, активите на банката са намалени до 1.834 млрд. лева. Съответно намаляват средствата, които ще бъдат възстановени на фонда и на другите кредитори. Преди обявяването на банката в несъстоятелност не могат да започнат действия по опазването на имуществото и по попълване на масата на несъстоятелност чрез осребряване на активите й и удовлетворяването на кредиторите й. А най-големият кредитор е държавата. Милиарди дадохме там всички ние и в един момент ще се окаже, че другите кредитори са се овъзмездили, а когато отиде държавата, там няма да има нищо. А ние очакваме поне 1.5 млрд. лв. да си върнем от банката", каза Борисов. След което помоли депутатите с консенсус да приемат писмо до Висшия съдебен съвет, в което да го помолят да предприеме нужните действия и да призове ВАС по-бързо да гледа делата по отнемането на лиценза на КТБ.
Освен това Борисов призова народните представители в съкратени срокове – за седмица, да разгледат и приемат внесените от правителството предложения за нови промени в Закона за банковата несъстоятелност (каквито дотогава нямаше). Те въвеждали статута на служебен синдик, който да поеме управлението на закъсала банка в периода от отнемане на лиценза й до обявяването й в несъстоятелност.
След пленарното заседание в сряда депутати от Реформаторския блок заявиха, че току-що са получили предложението за промени в Закона за банковата несъстоятелност и тепърва ще се запознават с него. Два часа по-късно се оказа, че в него има сериозни правни пробойни, защото при министъра на финансите Владислав Горанов се събраха представители на почти всички парламентарни групи, за да обсъдят нови текстове за промяна в Закона за банковата несъстоятелност. Горанов заяви, че липсват единствено представители на "Атака" и на Български демократичен център, които били поканени твърде късно и затова не дошли. За това закъснение Горанов изрично се извини на парламентарните групи.
По време на срещата министърът и депутатите се разбрали да бъдат подготвени нови промени в Закона за банковата несъстоятелност, които да създадат статута на временен синдик, какъвто съществува в Търговския закон. Неговата задача щяла да бъде опазване на активите и имуществото на банката и завеждането на отменителни искове по сключени по време на специалния надзор сделки, които увреждат масата на несъстоятелността. Тук интересното е, че квесторите по закон също са задължени да опазват активите на банката. Само че при разговорите с депутатите се е стигнало до заключението, че сега действащият закон не им дава достатъчно правомощия, за да изпълняват ефективно тези свои задължения. Освен това квесторите са назначени от БНБ и са на пряко нейно подчинение, което не е по вкуса на политиците. А временният синдик ще е на директно подчинение на Фонда за гарантиране на влоговете, чиято управа ще бъде доминирана от хора, избрани от Министерския съвет и от Народното събрание. С други думи, политиците ще имат пряк контрол върху несъстоятелността на банката.
В четвъртък депутати от Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ и ДПС заявиха пред репортер на "БАНКЕРЪ", че не са получили предложения за промени в Закона за банковата несъстоятелност, които да са в завършен вид. Според тях в парламента е внесен един
законопроект, по който предстои много работа
"Истината е, че на срещата при министър Горанов набелязахме пакет от мерки, върху който да се търси политическият консенсус. Този пакет от мерки предвижда възможността в Закона за банковата несъстоятелност да се въведе фигурата на временния синдик, с ясно разписани правомощия, засягащи опазването на имуществото на банката.
Какво ще стане с квесторите на банката, назначени от БНБ, и как те ще си кореспондират с този временен синдик – са въпроси, на които все още няма ясен отговор. "И докато няма ясен отговор, излиза, че банката с отнет лиценз ще има и квестори и временен синдик и няма да е ясно кой носи отговорност", коментира за "БАНКЕРЪ" депутатът от Реформаторския блок Петър Славов.
На 12 март след обяд се оказа, че всички неясноти и противоречия по промените в закона са преодолени, дори между управляващи и опозиция. За постигнатото единство оповести лично премиерът Бойко Борисов на специален брифинг в Министерството на финансите в четвъртък следобед, на който присъстваха министър Горанов и представители на всички парламентарни партии. Премиерът обяви, че по съвет на лидера на БСП Михаил Миков Фондът за гарантиране на влоговете е поискал от съда да назначи временен синдик. Но е получил отказ. След което се е стигнало до единното политическо решение за промени в Закона за банковата несъстоятелност. "За да се спре разграбването на банката, всички политически сили се обединиха около решението да бъдат направени законодателни промени, които да ни позволят да възстановим по-голямата част от онези милиарди, които бяха дадени за изплащане на депозитите в банката", каза Борисов.
"БСП Лява България" подкрепя предложените промени в Закона за банковата несъстоятелност, чиято цел е да се спре разграбването на Корпоративна банка и да се защитят интересите на кредиторите й. Ние ще настояваме да има по-голям контрол върху управлението на банката чрез въвеждането на фигурата на временния синдик. Защото има сериозни въпросителни около дейността на назначените от БНБ квестори на КТБ", заяви Мая Манолова.
"Реформаторският блок застава зад законовите промени, защото те ще осигурят по-висока защита на интересите на кредиторите на КТБ и по-голяма отчетност", обяви Петър Славов. Емил Димитров от Патриотичния фронт пък обяви, че ще гласува за измененията в Закона за банковата несъстоятелност, за да може след време, когато гражданите го попитат какво е направила неговата партия, за да защити интересите им в Корпоративна банка, той да отговори "всичко". В този дух бяха изявленията и на представителите на "Атака" и на АБВ.
Всъщност последният вариант за промени в Закона за банковата несъстоятелност, около който бе постигнат консенсус, се различава от първоначалния. В него вече не се предвижда временният синдик да надзирава квесторите, а двама временни синдици, посочени от Фонда за гарантиране на влоговете, директно да сменят действащите в момента квестори, които са назначени от БНБ.
Какво обаче е предизвикало драматичното изявление на Борисов в сряда и последвалите го събития? Първо, някой е обърнал внимание на премиера, че от септември 2014-а до края на годината балансовата стойност на активите на Корпоративна банка е намаляла от около 6 млрд. лв. на 1.834 млрд. лева. Излиза, че 4.2 млрд. лв. са изчезнали някъде. И министър-председателят логично нададе вой за помощ
Само че нещата не стоят точно по този начин. Ако Борисов бе прочел внимателно доклада на квесторите на КТБ, в който се съдържа тази информация, щеше да разбере, че стойността на активите е намаляла от 6 млрд. на 1.8 млрд. лв. не защото някой е изнесъл от банката 4.2 млрд. лв., а
защото по заповед на БНБ
в баланса на КТБ са осчетоводени отчетените от трите одиторски компании "Ърнст енд Янг", "Делойт Одит" и "АФА" допълнителни провизии от 4.2 млрд. лв. по кредитния портфейл на банката. Това е чисто счетоводна операция, която се извършва в следната последователност. Първо, допълнителните провизии се начисляват като разход. Този разход участва във формирането на крайния финансов резултат на КТБ, формирайки загуба. С тази загуба се намалява капиталът на банката, чиято отрицателна стойност се отразява в дясната страна на баланса – при пасивите. И за да бъде балансът наистина според счетоводните изисквания, с размера на провизиите се намалява размерът на активите в лявата му част. Това не означава, че някой нещо е отмъкнал, а че стойността на вземанията е обезценена. И тази операция щеше да бъде извършена независимо дали банката се управлява от квестори, или от синдици, след като консултантският доклад на трите компании е приет от БНБ като одитен и по него се извършват осчетоводявания.
Воплите, че ВАС се бави
с вземането на решения по въпроса за отнемането на лиценза и спира обявяването на КТБ в несъстоятелност, също са доста странни на фона на установената съдебна практика по подобни процедури. Само ще припомним, че от отнемането на лиценза на ПЧБ през 1996-а до обявяването й в несъстоятелност през 1998-а минаха две години. Същият бе и случаят с държавната Стопанска банка. Така че е трудно ВАС да бъде обвиняван в мудност, когато става дума за делото по КТБ. Но нищо не пречи депутатите да вкарат в законите задължителни срокове за разглеждане на жалби по отнемане на банков лиценз и да изключат квесторите от тази възможност, тъй като по същество те са назначени от отнемащия лиценза. И също така да предвидят специални наказания за нарушаването на тези срокове.
Надеждите за събиране на поне 1.5 млрд. лева
от активите на Корпоративна банка също изглеждат нереални. Особено на фона на онези 1.834 млрд. лв., които според баланса на банката могат да бъдат отчетени като доходоносни активи. Вярно е, че като нейна собственост се водят и обявените за лоши кредити за 4.2 млрд. лв., но тъй като те са сто процента обезценени и са отразени в баланса със стойност нула, презумпцията е, че събраните от тях пари ще са минимални. Не е ясно на какво разчита премиерът Борисов, като казва, че се надява от Корпоративна банка да бъдат събрани 1.5 млрд. лева. От опита, който познаваме при процедурите по осребряване на активи на други банки, ще кажем, че ще бъде истински подвиг, ако в рамките на една година след обявяването на КТБ в несъстоятелност синдиците й съберат повече от 800 млн. лева. За по-дълъг период от време – и пророк да е човек, не може да прави прогнози, защото процедурата по несъстоятелност е свързана и с немалко разходи.
