Законът пази рецидивистите

Проф. Георги Петров

Масовите дребни кражби са национално бедствие.   Жителите на много населени места в България са подложени на истински терор – обикновено от  един или двама известни крадци рецидивисти. Те влизат в домовете и грабят постоянно. Не секват и през месеците  и годините, докато ги разследват и съдят. Продължават и веднага след като получат поредната “условна” присъда. Няма кой да ги спре.  Оставането им на свобода е гарантирано от действащия Наказателен кодекс, който определя дребните кражби като “маловажни” и не “обществено опасни”. Дори когато на едно лице се водят десетки грабежи, които заедно с незаявените са стотици.  

Обезверени и отчаяни от липсата на защита срещу грабителите, повечето граждани престават да подават жалби до охранителните органи.  Някои търсят начин сами да се спасят, други напускат  селището, изоставяйки дом и имущество. Разруха и запустение обхващат цели райони.

Рецидивистите  могат да бъдат неутрализирани.   Но само при условие, че повтарящите се “дребни” кражби и грабежи от едно лице бъдат определени в  Наказателния кодекс (чл. 23-30 и 194-199)   като “обществено опасни” и наказанията за тях се увеличават според броя и тежестта им. А същевременно с промени в НПК се наложи изискването за ускорени съдебни процеси и присъди срещу рецидивистите. Като се изключат възможностите за отлагане и безкрайно протакането на делата срещу тях по формални причини.

Основанията за такава строгост на закона към повтарящите се престъпления са неоспорими:

  • Утежнените и неотвратими наказания срещу рецидивистите ще доведат до няколкократно намаляване на “дребната”, “битова” престъпност и прекратяване на техния терор над гражданите.
  • Държавата ще спестява  стотици милиони лева, които сега  се изразходват за търсене, задържане, разследване и съдене на рецидивистите, оставяни досега на свобода въпреки продължаващите престъпления.
  • Част от спестените пари при същественото намаление на масовата дребна престъпност могат да се използват за  постоянна охрана  в малките населени места.
  • Освободени от терора на рецидивистите, хората ще започнат да се завръщат по домовете си и да активизират стопанската си дейност. С възстановяване на сигурността и при наличието на транспортни връзки малките населени места ще станат привлекателни за инвеститорите и за заселване от български и чужди граждани в пенсионна възраст.  
  • Трайната изолация на доказаните рецидивисти може да накара някои от тях да преосмислят своето поведение и евентуално да променят начина си  на живот. Най вече под въздействието на задължителния труд, образованието и възпитанието в местата за изтърпяване на наказанието.

Всеки от милионите граждани, станали жертва на повтарящите се безнаказани дребни кражби  с основание може да попита председателя на Народното събрание, депутатите и министъра на правосъдието защо досега  не са извършили абсолютно наложителните промени в НК и НПК, за да може рецидивистите да получават бързо, адекватно и неотвратимо наказание? Тъй както е в цивилизованите държави.

Ако управляващите не решат този болезнен за милиони граждани въпрос,  те фактически  ще се окажат защитници на рецидивистите, оставени на свобода от сегашния закон. И би трябвало да понесат цялата морална и политическа отговорност за своето бездействие, граничещо с престъпление към народа.

    

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

След "пренареждането" на мандатите и влизането на "Величие" в 51-ото Народно събрание, смятате ли, че има риск за кабинета?

Подкаст