БТК – отново продаена

Едно от най-спорните решения на държавата по кризата с погрома над "Корпоративна търговска банка" (КТБ) е на път да бъде напълно дискредитирано. Точно когато управляващи и опозиция трябваше да отварят шампанското послучай скоростното въвеждане на постигнатите с подозрително единство промени в Закона за банковата несъстоятелност, схемата се обърка. Вместо да вдигнат чашите за бъдещите успехи на правната небивалица "временен банков синдик", авторите на тази идея си глътнаха езиците. Оказа се, че още с влизането си в затворената КТБ двамата бъдещи временни синдици, които ще заменят сегашните квестори в търсене на активи и вземания, може да получат гаранции че в масата на несъстоятелността ще постъпят близо 1 млрд. евро. Пари, зад чието връщане в КТБ изглежда стои мажоритарният й собственик Цветан Василев.     

Огромната сума е заявена като поемане на задълженията на БТК към банката отстрана на новосъздадената инвестиционна компания LIC33 (вероятно съкращение на "Louvrier investment company"). На преден план в нея е белгиецът с френски и руски паспорти Пиер Луврие (виж профилът му), който преди това пое контрола като физическо лице и върху русенското оръжейно предприятие "Дунарит". В четвъртък (18 март) ръководеното от Луврие инвестиционно дружество обяви съвсем сериозно, че ще придобие мажоритарния дял от "Българската телекомуникационна компания" (с търговско наименование "Виваком") и други водещи фирми в страната от военната промишленост (б.а. "Дунарит"), медийния бранш (ТВ7) и сектора на недвижимите имоти. Ден по-късно (на 19 март) от LIC33 поясниха, че "предишният собственик окончателно е продал активите срещу ангажимента на инвеститора да рефинансира всички дългове към различни банки". А първоначалната оценка на задълженията, които трябва да бъдат поети, е 900 млн. евро.

Ако тази бомбастична заявка се окаже истина, някои отговорни и не толкова фактори в страната ще трябва да дадат трудни обяснения. Като например щеше ли да се стигне до съсипване и обезценка на КТБ, ако Цветан Василев не беше брутално изгонен от България. Щяха ли да се задъхват цели индустриални сектори и държавния бюджет, ако банката работеше? И как така нароченият за крадец № 1 в държавата изпълнява онова, в което винаги е уверявал – че продължава да работи за възстановяване на КТБ? И още – ако само продажбата на КТБ може да осигури 1 млрд. лв. постъпления, какво пречеше да се намерят 500 млн. лева ликвидна подкрепа от БНБ, които според бившия й шеф-надзорник Цветан Гунев биха били достатъчни банката да оцелее?

Новият инвеститор може и да е създаден наскоро, но говори солидно и зад него явно стоят сериозни капитали. Компанията на Пиер Луврие посочва, че ще разчита на силна подкрепа от българското правителство и гаранции за върховенството на закона. "Намерението ни е да работим с всички заинтересовани страни, за да може да се рефинансират и изплатят дълговете към Корпоративна търговска банка. Това ще спаси хиляди работни места в България и ще даде възможност за допълнителни инвестиции в придобитите компании", се казва в официалното съобщение на LIC33. Което пък ясно показва, че целта не е да се ограбят активите на затворената финансова институция както представиха нещата някои медии. 

Но нека най-напред видим

кои са LIC33?

На официалния си сайт (б.а. създаден на 26 февруари тази година) дружеството е представено като инвестиционна компания с частен капитал, която търси партньори с развиващи се бизнеси в Европа и е фокусирана върху изкупуването и оздравяването на изпаднали в затруднено положение фирми. Адресът му е на ул. "Камбон" №20 в Париж, а според публичната информация LIC 33 се контролира и управлява от Пиер Луврие. В ръководния й състав обаче има още четирима души. Това са лондонският инвеститор Брус Боуер, който е представен като съветник на московският хедж фонд "Верно Капитал", Анатоли Кайро, който е бил финансов директор на "Рольф" – най-големия дилър на автомобили в Русия, бившият френският генерал Бертран Кавалие, който се занимава с финансова сигурност, както и Жан Жакобе, за който се казва, че е работил в Investcorp International Ltd., Лондон и "Проктър и Гембъл".   

В секцията "Текущи проекти" в интернет страницата на компанията пък има информация единствено за "специалната ситуация в България". Посочва се, че компанията е в процес на придобиване на контролни дялове в голям телекомуникационен оператор и телекомуникационна инфраструктура, дружества в сферата на отбраната и авиацията, както и други активи в медии и агенции за недвижими имоти.

 

Кой е мистинчият инвеститор?

Пиер Луврие е свързан от две десетилетия с бизнес на руските пазари. Член е на съвета на директорите на “Русгрейн Холдинг” ОАО, има бакалавърска степен по право и магистърска степен по икономически, социални и политически науки от католическия университет в Лувен, Белгия, и диплома от Бизнес скуул. “Русгрейн Холдинг” не е свързан с оръжейната индустрия, но е сериозно публично дружество, листвано на руската фондова борса и притежаващо няколко предприятия и имоти. В директорския му борд наред с Луврие са четирима руснаци, един от които – Иван Тиришкин е бил член на бордовете на Санктпетербургската и Московската фондови борси.

Преди да поеме "Русгрейн Холдинг" Луврие има повече от десетилетие стаж в инвестиционната и консултантска компания "CFG Capital" със седалище в кипърската столица Никозия. За нейната дейност изрично е посочено, че е фокусирана върху Русия и свързаната с нея  Общност на независимите държави. В биографията си Луврие има и повече от две години на ръководни позиции в една от големите руски авторитейл компании АSC Holding, дистрибутираща продукцията на водещи автомобилни компании. Работил е още като консултант в "KPMG",  "M&A International", "Accenture", "Arthur D. Little". Въобще профилът му е на човек, който умее да управлява чужди капитали и да ги насочва с инвестиционни цели.

 

Конкретно за

сделката с БТК

е пояснено, че предишният собственик на телекома окончателно е продал активите си срещу ангажимента на инвеститора да рефинансира всички дългове към различни банки. Първоначалната оценка на консолидираните задължения, които ще се рефинансират, е 900 милиона евро. Транзакцията обаче трябва да бъде одобрена от регулаторните власти. 

И тук именно възникват редица въпроси, за това как точно се е случила сделката. Известно е, че сега собственици на "Виваком" през верига от междинни фирми са Цветан Василев (43.3%) лондонското инвестиционно поделение на руската ВТБ банк – VTB Capital (33.3%) и бившите кредитори на БТК – с 23.43 на сто. От съобщението на LIC33 обаче не става ясно дали всички акционери са продали дяловете си. Също така не е известно кое точно дружество по веригата – "Вива телеком България", неговия пряк притежател InterV Investment (Люксембург) или крайното V Telecom Investment General Partner S. A.(Люксембург) е било обект на сделката. Вестник "БАНКЕРЪ" се свърза с оперативното ръководство на "Виваком", но оттам ни обясниха, че нямат официална информация за смяната на собствеността и не могат да коментира нищо. Потърсихме за коментар и бившия финансов министър Милен Велчев, който от януари тази година е управител на прекия притежател на БТК – "Вива телеком България", но той не пожела да говори. Още през януари пък банкера Цветан Василев каза в интервю за "БАНКЕРЪ", че търси купувач на телекомуникационната компания като води преговори с различни инвеститори. Така че нищо чудно това да е резултатът от усилията му да покрие пасивите на КТБ. Вероятно обаче повече подробности ще разберем на 24 март, за когато в София е насрочена специалната пресконференция на LIC33 и нейният председател Пиер Луврие.

Другото интересно е, че Комисията за защита на конкуренцията официално съобщи, че не е уведомена за въпросната продажба. Това обаче не е проблем, тъй като казусът може да е отнесен директно към Европейската комисия. В средата на януари антимонополната комисия започна задълбочена проверка за евентуална смяна в собствеността на "Българската телекомуникационна компания", след сигнал на изпълнителния директор на "Технологичен център – Институт по микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ) Теодора Танева. В него се изказваше предположение за осъществена концентрация чрез придобиване на контрол върху БТК от страна на SHCO 79 S.a.r.l, Люксембург, без издадено надлежно разрешение по реда на Закона за защита на конкуренцията. На 20 февруари КЗК препрати случая към Брюксел. Като причината бяха посочени големите приходи на БТК (над 415 млн. евро), покриващи праговете на чл. 1, ал. 2 от Регламент № 139/2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия, поради което КЗК няма правомощия да разглежда евентуално извършената сделка по същество. А същото важи и за сегашната продажба и не прави чест на оглавявания от Петко Николов орган, че не разяснява публично фактическото положение.

 

Схемата  "кон за кокошка"

Първата продажба на БТК стана на 20 февруари 2004-а от кабинета на Симеон Сакскобургготски. Тогава 65% от телекома бяха продадени на никому неизвестната "Вива Венчърс" за 230 млн. евро, при все че по доклади на оценители компанията струваше над 1 млрд. лева. Като бонус по сделката новите собственици получиха и GSM лиценз без търг и конкурс на една четвърт от цената – едва 54 млн. лева си прибра 46.5 млн. евро дивидент за 2003-а, въпреки че по онова време телекомът все още беше изцяло държавен. Година по-късно останалите 35% от акциите на дружеството бяха продадени за малко над 650 млн. лева. Достигнатата тогава цена на акция от 1320 лв. надхвърли над десет пъти онези 102.12 лв. за ценна книга, платени от "Вива Венчърс". Посредник по сделката бе "Булброкърс" на Иво Прокопиев. Впоследствие, след поредица от междинни сделки, включително и чрез фондовата борса, при които 90% от компанията премина в ръцете на исландския милиардер Тор Бьорголфсон, БТК се озова в инвестиционното дружество на американския застраховател AIG за 2.77 млрд. лева. Така само за три години си осигури 469% печалба.

Наред с цената обаче неимоверно нарастнаха и дълговете на телекома – до колосалните 1.65 млн. евро. След няколко неуспешни опита за продажба, през миналата година AIG или по-скоро кредиторите се споразумяха с обединението между Кoрпоративна търговска банка и руската VTB Capital.

 

 

 

Последното развитие по

случая "Дунарит" 

също е свързано с Пиер Луврие. В центъра на битките около дружествата, държащи капитала на русенското предприятие е овладяването на контрола върху "Хедж Инвестмънт България" АД, което е собственик на "Кемира" ЕООД, а то на свой ред притежава 92.012% от капитала на "Дунарит". След продължила няколко месеца борба от ръководството на "Хедж Инвестмънт" беше отстранен основният прокурорски свидетел по разследването за източване на КТБ Бисер Лазов. Като управител на “Кемира” и прокурист на "Хедж Инвестмънт", "Дунарит" и свързания с тях друг оръжеен завод, "Авионамс" на 6 март беше вписан споменатия вече Луврие.

После стана ясно, че за прокурист на "Хедж Инвестмънт" за вписване в Търговския регистър е заявено ново лице – пенсионираният полковник от френската армия полк. Владимир Микулински (вероятно свързан по някакъв начин с генерал Бертран Кавалие от LIC33). За Микулински се знае, че е с българско-руски корени и че е бил военен аташе на Франция у нас. Решението за назначаването му е взето от съвета на директорите на "Хедж Инвестмънт" на 5 март. С него на Микулински се дават широки правомощия – да заема постове като управител, прокурист, член (включително изпълнителен такъв) на съвета на директорите, надзорен или управителен съвет на други търговски дружества, както и да извършва от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на трети лица търговски сделки, като представлява дружеството самостоятелно. По това заявление на 18 март бе постановен отказ за вписване на формално основание, което ще бъде коригирано – представителството на дружеството от прокурист не съответствало на устава му, според който то се представлява от изпълнителния му директор.

Тези промени в ръководствата на дружествата, държащи капитала на работещи ключови индустриални предприятия, вероятно са залегнали в доклада на ДАНС и мотивите за спиране лиценза на "Дунарит". Случайно или не обаче държавата изглежда вече дава заден ход по този въпрос. Тази седмица донесе индикации, че Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет може да не обжалва първия съдебен акт след по спора след спирането на лиценза. С него Софийският административен съд спря по искане на "Дунарит" предварителното изпълнение на решението, с което съветът лиши дружеството от лиценза му за оръжейна търговия. Така до окончателното произнасяне на съда по съществото на делото – законосъобразно ли е решението на междуведомствения съвет, предприятието би могло да работи. 

Дали ще стане така е рано да се каже. Икономическият министър Божидар Лукарски, който е съпредседател на съвета, не каза ясно отказва ли се държавата от обжалване. А само че "след като съдът е спрял решението за прекратяване на лиценза, то значи към настоящия момент предприятието може да продължи да изнася продукцията си". 

Ако изпълнителната власт даде заден ход, това ще обезсмисли досегашните й действия. Делото по същество едва ли може да приключи преди края на 4-месечния срок, за който съветът спря лиценза. Той съвпада с изтичането на 3-годишния срок на самия лиценз, след което ще трябва да бъде издаван нов. Тогава отново ще бъде преценявано дали "Дунарит" застрашава финансовата стабилност на държавата, както каза Лукарски.

Въпросът е дали в този период важните въпроси ще получат отговори или стремежът ще е всичко да бъде заметено. За това ще чакаме отговор и от депутатите от парламентарната комисия за контрол на спецслужбите, които обявиха че ще изслушат временния шеф на ДАНС Недялко Недялков. 

"Дребната" подробност е кой ще покрие загубите от проваленото изпълнение на няколко сделки, възлизащи на няколко милиона лева според директора на "Дунарит" инж. Кръстю Кръстев. Оставката на Лукарски беше вече поискана от работниците, но не тя е най-важната в случая.  

 

Всичко това е, разбира се, интересно и държавните органи са в правомощията си да събират и анализират подобна информацията. Но не бива евентуалната свързаност на тези процеси с определени лица, станали внезапно неудобни за други, да вреди на интересите на държавата и гражданите й. Само в страни изгубили чувство за държавност, законност и инстинкт за самосъхранение битките за разпределение на националния капитал може да доведат до погубване на работещи сектори в икономиката.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст