"Какво прави Министерството на образованието"? Този въпрос, зададен "на ухо" от вицепремиера Меглена Кунева на просветния министър проф. Тодор Танев, още чака отговор. Може би има резон в желанието на Кунева да разбере какво се случва вътре в образователното ведомство. За разлика от останалите министри, Танев не се тупа по гърдите за всяка наредбичка, в която са променени две изречения. Той по-скоро предпочита да го играе "ниска топка" и да стои по-далеч от публичните изяви. "Москов и Танев от много работа не намират време да разкажат колко работа са свършили, та трябва да го разказвам вместо тях", каза неотдавна лидерът на реформаторите Радан Кънев. Всъщност, това е частично вярно, тъй като здравният министър е добър приятел с камерите и микрофоните, говори разбираемо и конкретно, има опасен ум и трудно може да бъде затапен.
За разлика от Москов, Танев рядко се изказва, но когато го прави, излизат екстравагантни идеи като тази за университетите "на третата възраст". Следват ексцентрични изрази от типа "ще измъкнем университетите от лапите на висшето образование", или още по-лошо – шумни скандали. Като се започне от "пълните нули" Ломоносов, Асен Златаров и Фредерик-Жолио Кюри, през бягството му от телевизионно студио по време на интервю. Последният казус бе с уж криворазбраната реплика за задължителното изучаване на турски език в етническите региони, която не на шега вбеси Патриотичния фронт.
Танев неведнъж е споменавал, че не се взима насериозно като образователен министър. Но как ли го приемат коалиционните партньори? Засега той може да разчита на твърдата подкрепа на Радан Кънев, който смята, че професорът е
способен да реформира "корумпирания змиярник"
на образованието. "Една лъжа, сто пъти повторена, става истина", заяви неотдавна Танев по повод на информацията, че "неговите" депутати искат оставката му заради забавени реформи в сектора. Но фактът, че министърът отиде да провери в Народното събрание дали не е загубил доверието на парламентарната група на Реформаторския блок, подсказва, че той е изпаднал в някаква форма на политическа изолация, след като "не си говори по телефона" с народните представители.
Бъдещето на Танев като член на кабинета в огромна степен зависи от това дали ще съумее да се активизира и в следващите месец-два да предложи работещи решения за заспалата ни образователна система. Междувременно университетският кадър ще трябва да отбива атаките на двама много силни политически опоненти. Публична тайна е, че министърът е недолюбван от председателя на парламентарната образователна комисия Милена Дамянова. Бившето вице на министър Сергей Игнатов е поело изцяло върху плещите си усилените "довършителни работи" за новия законопроект за предучилищното и училищното образование. И едва ли приема спокойно обстоятелството, че Танев се е дистанцирал от ключовия просветен норматив. Дамянова досега никога не е критикувала Танев, но не пропуска случай индиректно да го "ужили" заради слабата му инициативност. По време на последното си работно посещение във Варна тя бе запитана дали ще има прием в езиковите гимназии от пети клас. Отговорът и бе, че все още се чака становището от Министерството на образованието по този казус. Освен това Дамянова добави, че работа на ресорното ведомство е и да отвори отново дебата за новите учебни програми. По думите й "този процес беше спрян през последната година и половина, но без закон и променени учебни програми няма как да имаме нови учебници".
Да припомним, че още в средата на ноември 2014-а Тодор Танев обеща до месец-два да подготви основите на по-модерна образователна система, като започне от образователните програми. Но досега няма нищо представено "черно на бяло". "Три пъти крой, преди да режеш. Който е правил реформи бързо до момента, както казват, сам пада в капана", отбеляза в свой стил министърът. Въпросът е колко дълго ще го чакат от ГЕРБ?
Напоследък в публичното пространство като
кандидат №1 за креслото на Танев
отново се завъртя името на проф. Даниел Вълчев. В този слух може би има голяма доза истина. Бившият образователен министър и вицепремиер в тройната коалиция бе сред фаворитите да оглави ведомството още по време на пазарлъците за ресори между участниците в кабинета "Борисов-2". Но в последния момент политическите интереси го оставиха зад борда. Въпреки това Вълчев, смятан за "сивия кардинал" в движението на Меглена Кунева "България на гражданите", използва всеки удобен повод да изяви превъзходството си спрямо Танев по отношение на ресорен капацитет. В едно от последните си интервюта в ефира на Bulgaria on air той много целенасочено разви някои от идеите си за реформи в образователната система. Според него хоризонтът на Стратегията за развитие на висшето образование в България 2014-2020 не бил достатъчно голям. "Харесва ми идеята, която лансирах като министър още през 2009-а, в България да има и научноизследователски университети и те да получават различно финансиране. Моделът на субсидии на брой студенти провинциализира вузовете", изтъкна Вълчев. Разбрахме също така, че проектозаконът за предучилищното и училищното образование, внесен от него преди пет години, е много близък до този на ГЕРБ. Безспорните неща за бившия царист са финансирането на училищата по стандарти за издръжка, външното оценяване с матури, включващото образование на децата със специални потребности и новата образователна структура. "Смятам, че частните учебни заведения, особено детските градини, трябва
да се субсидират заради липсата на места
в големите градове. Друго противоречие е колко да са учебниците – един, три или неограничено количество. Аз мисля, че известна конкуренция тук трябва да има. Но проблемът е, че Министерството на образованието няма никакво мнение по този въпрос", коментира експертът, който оставил образованието с бюджет от 4.2% от БВП, а сега парите са паднали под 4 пункта. Той посочи и други системни слабости – липсата на концепция за учене през целия живот, трудният достъп до учителската професия и отпадането от училище, дистанцирайки се на практика от сегашния образователен министър, като нито веднъж не спомена името му.
"Дали ще стане нещо в областта на висшето образование трябва да разберем напролет", бе заявил Вълчев още в края на миналата година. Часовникът продължава да цъка, а нетърпеливите се увеличават.
