Колкото и абсурдно да звучи, фирмата, която отговаря за обществения превоз в София и прибира всекидневните постъпления от билетчетата, не може да се разплати с превозвачите "Столичен автотранспорт" и "Столичен електротранспорт", с частните оператори и метрото. Натрупаните дългове на изпадналото в безизходица общинско дружество "Център за градска мобилност" са за над 80 млн. лв. и висят още от 2012 година. За да ги покрие, то се опитва да изтегли кредит, но банките категорично отказват да го финансират.
Решението финансовата дупка да бъде попълнена по този начин бе взето от Столичния общински съвет още на 19 декември 2013-а, след като няколко месеца по-рано бе направен анализ на финансовото състояние на градския транспорт от консултантската компания "Грант Торнтон". Анализът показа, че това е най-целесъобразният начин за стабилизирането на "Центъра за градска мобилност". Първоначално идеята бе да се тегли заем от 100 млн. лв., колкото бе и размерът на отчетените задължения. Впоследствие обаче столичните управници задължиха "Метрополитен", "Електротранспорт" и "Автотранспорт" да обезценят вземанията си до размера на оперативните им задължения към средата на 2013-а и така необходимата сума спадна до 81 млн. лева.
През май 2014-а бе обявен конкурс за избор на банки или обединения от банки, които да предоставят въпросните пари. Според обявлението срокът за усвояването на заема трябваше да е до една година след подписването на договора, а издължаването да стане за не по-малко от шест години плюс една гратисен период. Лихвата пък щеше да се формира от сбора на основния лихвен процент на БНБ плюс предложената от кандидатите надбавка. Ако в наддаването се бяха включили и клонове на банки със седалище в чужбина, минималните изисквания за техническите им възможности можеше да се докажат чрез показателите на банката майка. Взимането на кредита обаче бе възпрепятствано още в самото начало, тъй като процедурата бе атакувана в Комисията за защита на конкуренцията от "БАКР Агенция за кредитен рейтинг". Повод за жалбата беше поставеното ограничително условие от изпълнителния директор на "Центъра за градска мобилност" Симеон Арнаудов участниците в надпреварата да притежават дългосрочен кредитен рейтинг не по-нисък от ВВ-, стабилна перспектива, присъден единствено от Standard & Poor's или Fitch, или Ba3, присъден от Moody's. При очевидната правота на жалбоподателя антимонополният орган отхвърли твърденията му, само че не по същество, а просто защото "БАКР Агенция за кредитен рейтинг" не била финансова институция и следователно не е заинтересовано лице в конкретния случай.
Всъщност, това като че ли се оказа по-малкият проблем пред общинското предприятие. След формалното приключване на спора пред комисията по конкуренция сроковете за участие в търга бяха удължавани поради липсата на кандидати цели шест пъти. Последната корекция в датите бе направена преди две седмици – в края на февруари, и според нея оферти ще се приемат до 31 март. Но и тогава е малко вероятно да се появи банка, готова да предостави 81 млн. лв., независимо от честите оплаквания на кредитните институции,, че разполагат с милиарди левове, които не могат да пласират заради слабото търсене. Обяснението за този парадокс е в предлаганото от общинската фирма обезпечение. Въпреки огромната сума е записано, че за такова ще бъдат предоставени бъдещите вземания на центъра, както и че ще се учреди залог на сметките на дружеството. В сегашната икономическа ситуация у нас това е крайно недостатъчно, а и как да си сигурен в някой, който страда от хроничен недостиг на пари. Според хора от финансовите среди единственият начин да се привлече интересът на банките е, ако се предложи ипотека върху имотите на фирмата. Такава обаче няма.
Откровено казано, дори и да се намери банка, която да осигури финансирането, никак не е сигурно, че проблемите на центъра за градска мобилност ще се решат. В началото на миналата година директорът Арнаудов заяви, че след подписването на новите контракти с транспортните оператори вече нямало да се натрупват задължения. Но в края на 2014-а се установи, че са се формирали дългове от 6.5 млн. лв. към "Столичен автотранспорт" и "Столичен електротранспорт". За да пресече проблема още в зародиш, преди сумите да са набъбнали значително, Столичният общински съвет реши на 18 декември да прехвърли тежестта към Общинска банка чрез цесия. Така до края на 2017-а кметството ще й изплаща сумата разсрочено, като е предвиден шестмесечен гратисен период.
В крайна сметка се формира убеждението, че нещо в модела на управление на обществения превоз в София е сбъркано. Временните мерки само отлагат пълния колапс на "Центъра за градска мобилност", без да променят нищо съществено. Дори да допуснем, че той ще получи необходимия му кредит, след като започне да го изплаща, пак ще има текущ недостиг на средства и ще трупа нови задължения към превозвачите. Получава се един омагьосан кръг, от който може да се излезе само с радикални реформи. А такива не сме чули да се предлагат. Същевременно градският транспорт в другите големи градове не само че не трупа загуби, а реализира и печалба. В Бургас например, след въвеждането на кондуктори в автобусите, заради които не може да се пътува гратис, общинската фирма "Бургасбус" успя да стабилизира финансите си и за няколко години да подмени изцяло своя автопарк.
