До две седмици се очаква България най-сетне да има нов главен съдебен инспектор. Избора му предхождат две години парламентарен резил, в който политическите сили така и не успяха да се спогодят за това кого да сложат на поста, овакантен още през януари 2013 година.
Правната комисия на парламента изслуша в сряда (18 март) за втори път и двете кандидатки за поста – съдиите Вера Чочкова и Теодора Точкова. И прецени, че и двете са еднакво подходящи и реши да ги предложи ан блок за гласуване от народните представители – така изборът кой да поеме поста от бившата главна инспекторка Анна Караиванова ще се решава в пленарната зала от целия депутатски състав.
Бедата обаче е, че за избора на новия съдебен инспектор трябва да се събере мнозинство от 160 гласа – т.е. кандидатът трябва да се окаже в достатъчна степен приемлив за политиците от повечето парламентарни групи и цветове. И точно това бе причината изборът да се забави толкова много – подобен консенсус бе очевадно невъзможен в предишното Народно събрание. Предстои да видим дали ще е постижим в сегашното.
Самото определение за някого като "консенсусна" фигура обаче поне по нашите географски ширини поражда тревожност. И навява подозрение за задкулисни договорки с обичайната за тях доза политическа нечистоплътност и зле прикрити икономически и властови интереси. Професионализмът откровено няма никакво значение.
До момента няма видими знаци, от които да се съди, че около Чочкова и Точкова тече оживен политически пазарлък. А това може да е твърде лош знак и да означава, че нито една от двете съдийки, които единствени се навиха да се включат в тази надпревара, не е достатъчно "консенсусна" за политическата върхушка. И че е много възможно изобщо да не се стигне до избор след две седмици.
Всъщност изборът на нов съдебен инспектор ще е знаков и е важен не само заради злобните доклади на Европейската комисия, с които все ни шамаросват заради проблемите в съдебната ни система и заради постоянното напомняне, че България трябва да си избере главен съдебен инспектор. Той ще е показателен за готовността на управляващите, а и на опозицията в парламента да допуснат реформи в тази система. Редно е да поясним защо е важно за главен съдебен инспектор да се назначи наистина читав човек. Най-простичко казано, за да не се допусне Инспекторатът на ВСС да се превръща в бухалка и в инструмент за натиск срещу неудобни съдии или за "реабилитиране" на удобните. Защото Инспекторатът е орган, чиято основна функция е да проверява дейността на органите на съдебната власт. Проверките се извършват служебно, по сигнали на граждани или на държавни органи, включително и на съдии, прокурори и следователи.
Още в първата процедура за избор на шеф на Инспектората съдии предупредиха, че искат "новият главен инспектор да върне вярата, че Инспекторатът е нещо различно от инструмент за натиск". А по време на изслушването си в сряда и двете кандидатки – Чочкова и Точкова, бяха категорични, че ИВСС има потенциал да участва дейно във възстановяването на "ерозиралия авторитет на съдебната система" и че той "може да помогне на ВСС, за да управлява по-добре съдебната власт" и да го подпомага в процеса по атестиране, при назначенията на административни ръководители и в противодействието на корупционните практики в системата.
А дали тези техни заявки се връзват във всеобщия и изглежда вечен политически почин да се "яхне" съдебната власт ще разберем при гласуването след две седмици.
Втори опит
Това е втори опит за избор на главен съдебен инспектор измежду съдиите Чочкова и Точкова. В предишното Народно събрание те бяха изслушани от старата правна комисия, но до гласуване така и не се стигна, защото парламентът беше разпуснат. Затова кандидатурите им се внасят за разглеждане повторно сега.
И двете са съдии от кариерата – Вера Чочкова е наказателен съдия в Софийския градски съд, а Теодора Точкова е председател на административния съд в Хасково.
