Странен правен хибрид сътвориха под натиска на премиера Бойко Борисов депутатите от всички парламентарни партии, приемайки в експресен порядък промените в Закона за банковата несъстоятелност. Хибрид, който ще се окаже абсолютно безсмислен, ако до месец Върховният административен съд приключи с делата срещу решението на БНБ да отнеме лиценза на Корпоративна търговска банка. Хибрид, който е почти сигурно, че няма да има положителен финансов ефект върху масата на несъстоятелността на затворената банка – в смисъл че няма да напълни сметките на КТБ с нови средства.
На фона на всеобщата политическа еуфория, че промените в закона ще спрат разграбването, което още никой не е доказал, че съществува, и ще увеличат масата на несъстоятелност, изброените по-горе квалификации може и да изглеждат тежки. Но не са. Защото могат да бъдат подкрепени с аргументи.
На първо място, промените, както вече всички разбраха, въвеждат странната за банковата несъстоятелност
институция на временния синдик
Не че тя е уникат за правния свят. Временен синдик има при търговските дружества, но той се назначава, когато съдът вече е открил процедура по несъстоятелност (Търговски закон чл.630, ал.1, т.2 и 3). Докато при банките той ще бъде назначаван в периода след отнемането на лиценза, но преди откриването на процедура по несъстоятелност.
Доколкото правната фигура на синдика произтича и е неразривно свързана с процедурата по несъстоятелност, разкъсването на тази връзка, така както е направено с промените в Закона за банковата несъстоятелност, е подигравка с основите на правото. Мнозина биха възразили, че тези промени ще доведат до по-голяма прозрачност и по-бързо и ефективно осребряване на активите на Корпоративна банка и възмездяване на кредиторите й.
Ако погледнем правомощията, които временният синдик получава по силата на гласуваните в сряда – 18 март, промени в закона, изглежда, че той ще разполага с всички правни възможности да увеличи масата на несъстоятелността и да събира вземанията й от нейните длъжници. Нарочно избягваме понятието "осребряване на активите", защото то предполага продажба на имоти и на обезпечения в полза на банката, което временните синдици нямат право да правят. Най-важното им правомощие е подаването на
отменителни искове срещу извършените от квесторите прихващания
Според променения закон такива действия ще се извършват срещу сделки, които увреждат масата на несъстоятелността и равнопоставеността на кредиторите. Казано по друг начин, на подобен режим би трябвало да подлежат всички извършени операции, при които от банката се изваждат активи и от които би могъл да се удовлетвори най-големият й кредитор – Фондът за гарантиране на влоговете. А това са всички осчетоводени прихващания. Става дума за около 120 сделки на обща стойност 850 млн. лева. Безпристрастното отношение към тези сделки обаче предполага за всички тях да бъдат подадени отменителни искове – без да се прави разлика дали става дума за финансовите интереси на фирми, близки до депутата Дилян Пеевски, или такива, свързани със Сашо Сталийски, или пък става дума за държавни компании. Ако синдиците не подходят по този начин към вменените им права за отмяна и започнат да действат избирателно, това означава, че промените в закона са направени с репресивна цел.
Дори да приемем, че бъдат подадени искове за отмяна на всички прихващания,
финансов ефект от исковете не може да се очаква
в близко бъдеще. В смисъл изброените мерки няма да доведат до бързи постъпления в Корпоративна банка. Причината е, че заведените искове за отмяна подлежат на обжалване, а съдебните процедури по такива дела продължават с години, без въобще да е сигурно, че ще приключат в полза на синдиците. А ако делата бъдат загубени, Корпоративна банка ще трябва да плаща най-малко съдебните такси. Как ви се струва 4% съдебна такса върху финансов интерес от 100 млн. лева? Ами другите евентуални обезщетения за щети, за които могат да претендират фирмите, срещу чиито прихващания ще бъдат заведени делата? Какви щети ли? Когато обжалват прихващанията, временните синдици със сигурност ще заведат и обезпечителни искове срещу фирмите. Промените в закона им дават такива права. Ще се блокират сметки, имоти, машини и съоръжения – все действия, които ще затормозят дейността на дружествата и ще нанесат загуби на тези, срещу които се водят дела.
Приемаме обаче, че отменителните искове на временните синдици в крайна сметка ще бъдат уважени от съда. Това, разбира се, ще доведе до увеличение на активите на Корпоративна банка с 850 млн. лв. например, но точно с толкова ще увеличи и задълженията й. Тук може да възникне и казус – дали след като едно вземане на кредитор на банката бъде възстановено, той трябва да си получи от Фонда за гарантиране на влоговете гарантирания му размер до 196 хил. лева. Този въпрос въобще не е уреден, а със сигурност ще бъде поставен. Нека обаче засега да го игнорираме.
Да предположим, че вследствие на отмяна на сделка по прихващане дългът на една компания към КТБ от 30 млн. лв. бъде възстановен, като в същото време бъде възстановено и вземането й от банката със същия размер. Според всички процедури по несъстоятелността, която все някога ще започне, тази компания трябва да плати задълженията си веднага и да чака след време – неясно кога, да получи част от вземанията си от банката.
А пък ако междувременно Върховният административен съд уважи жалбата на акционерите срещу решението на БНБ за отнемане на лиценза на Корпоративна банка, правните казуси ще станат кажи-речи неразплитаеми.
В случая с КТБ най-чести са сделките, при които
длъжниците са "купили" вземания на фирми и лица
от затворената банка и са прихванали с тях взетите кредити. Преподавателят по банково право Валери Димитров твърди, че такива сделки са нищожни, защото според Закона за задълженията и договорите прихващанията на кредити могат да станат само с изискуеми депозити, а с поставянето на банката под специален надзор изискуемостта се прекратява. Самият Димитров не скри, че по този въпрос в правните среди има сериозна дискусия и противоречиви тълкувания. Но приемаме в случая, че неговото мнение е меродавно.
Това означава, че вследствие на отменителните искове задълженията и вземанията на фирмите към КТБ ще бъдат възстановени. Само че след като банката бъде обявена в несъстоятелност, компаниите пак имат възможност да извършат прихващания на задълженията си към нея срещу своите вземания (които може и да са купили от трети лица). Право на това им дават текстове в чл.59 от Закона за банковата несъстоятелност. Вярно е, че в края на 2014-а бяха приети нови изисквания, които забраняват прихващанията на кредити с депозити, придобити от длъжниците след поставянето на КТБ под специален надзор. Само че към момента на приемането на тези поправки сделките с цесиите и прихващанията вече бяха факт. Така че спрямо тях приетите в края на 2014-а поправки би трябвало да имат ретроактивен ефект – т. е. да се прилагат със задна дата, което е забранено от конституцията. По този въпрос също ще има много съдебни дела с неизвестен край. И ако синдиците ги загубят, разходите, които ще платят, ще са за сметка на банката и на нейните кредитори.
Идеята за прозрачност
в дейността на временните синдици също се сблъска с непреодолими препятствия. Вярно е, че месечните им отчети ще бъдат качвани на интернет страницата на Фонда за гарантиране на влоговете. Само че в тях ще липсват докладите за конкретните сделки и финансовият ефект от всяка една от тях. Тези подробни доклади няма да бъдат получавани и от депутатите. При гласуването на поправките в Закона за банковата несъстоятелност стана ясно, че те не могат да бъдат пращани дори в секретна секция на Народното събрание. Причината е банковата тайна, която, както обясни в пленарната зала депутатът Йордан Цонев, може да бъде разкривана само с решение на съда. И това правило се отнася дори и за главния прокурор.
Сред уж единните в одобрението на законовите промени депутати съществува
спор около структурата на УС на ФГВБ
(Фонда за гарантиране на влоговете), който ще предлага на съда кандидатите за временни, а след това и за постоянни синдици. От този управителен съвет бъдещите синдици ще искат разрешение за всяко свое действие и ще се отчитат пред него.
Народният представител Мартин Димитров се съгласи да оттегли предложението за промяна в сегашния Закон за банковата несъстоятелност, според което един от членовете на УС на фонда да се избира от парламента. Причината е, че този текст е включен в новия Закон за гарантиране на влоговете, който предстои да бъде гласуван на второ четене. Йордан Цонев пък заяви, че е против въобще Народното събрание да избира член на управителния съвет на фонда. Мая Манолова обаче му опонира с добре познатия аргумент, че след като държавата дава пари на фонда да плаща депозитите, Народното събрание трябва да има контрол върху дейността му и чрез свой човек в неговата управа. Въобще, депутатите напоследък взеха много да кадруват. Пък и Манолова сякаш забравя, че парите отфФонда не са дадени безвъзмездно, а възстановяването им е гарантирано от вноските, които всички банки правят в него. Така че няма никаква логика депутатски избраник да се мотае в ръководството му.
Далеч по-интересно е дали в сегашната ситуация главният директор на управление "Банков надзор" Нели Кордовска трябва да остане в УС на Фонда за гарантиране на влоговете. Предвид публичния скандал с изтеглянето на парите й от КТБ ден преди тя да бъде поставена под специален надзор присъствието на Кордовска в ръководството и на фонда вече предизвика остра публична реакция.
В целия този водовъртеж от правни неясноти доста разумно като решение звучи предложението на Валери Димитров законът да възложи на Фонда за гарантиране на влоговете функциите и на квестор, и на синдик на всяка кредитна институция, която е поставена под специален надзор или е с отнет лиценз и срещу нея има производство по несъстоятелност.
