Уважаеми читатели,
реших да изчакам една седмица, за да разминем изявите си в публичното пространство с президента Плевнелиев.
Сега, след като завършиха кварталните ми консултации с Пацо, Цоцко, Гурдьо и Печката, е моментът да ви запозная с 63-те приоритета, които виждам като предизвикателство пред страната ми. Ще го кажа като Цв. Цв.: „Това, което виждам, е, сами разбирате, следното“: В габровското село Торбалъжи* да се организира пилотен проект „Изпълнение на предизборните обещания“ с участие на депутати от всички парламентарни групи от цялата страна.
Затова: Чучурът на чешмата насред мегдана в село Сърбогъзи да се смъкне с 20 сантиметра по-надолу, за да стане достъпен и за по-ниските селяни и да се изкорени този алергичен мор за подгръбното им пространство.
В тревненското село Пържиграх да се изпрати корпус на Световната организация по прехраната, за да се преодолее това канцерогенно кулинарно третиране на бобовата култура.
За махала Пръдлевци да се завишат изискванията за шум и замърсявания на въздуха.
В дряновското село Дупините да се проведе фестивал на достиженията на Гражданското общество в България.
В Бърборци да се организира показен Ден на парламентарния контрол.
В Цинга да гостува Бат Сали, в Шишня – „Кой?“, в Чуйпетлово – Мая Манолова.
И така нататък.
Забелязахте ли, че приоритетите ми нямат срок и отговорник. Така е и с 63-те най-важни задачи пред нацията, които постави президентът Плевнелиев в словото си по случай приключилите пролетни консултации с парламентарно представените партии.
Да оставим настрана броя на приоритетите, които по моите представи не трябва да надвишават броя на пръстите на едната ръка. Защото иначе се превръщат в палиатети, т.е. неважни неща.
Да оставим настрана, че за Плевнелиев безработицата, ниските доходи, демографският срив, битовата престъпност, ако са важни, най-вероятно се броят от 64 нагоре.
Да оставим настрана и опозицията, която като чу президента, вдигна вежди, защото той определял като консенсусни неща, по които те не били съгласни.
Да оставим настрана и това, че загубите на обществена енергия за времето на седенките на „Дондуков" 2 в името на консенсуса трябва да се одитират от Гражданското общество по достойнство. И наред със съмненията дали не е по-добре да имаме президентска република да се запитаме дали пък да не махнем тази фасадна длъжност.
Най-вероятно не защото тя е част от фасадната ни демокрация и фасадното ни пазарно стопанство. Част е от фасадния ни живот.
Най-добре го каза Цв. Цв.: „Дали ни харесва президентът или не, трябва да се съобразим с това, което имаме…”.
P.S.
Абе, то и на българина не може да му се уйдиса. Или къщата му е малка, или жена му е грозна. Ама този президент не само че евтинее, ами няма и спиране с гафотворчеството си.
*Имената на селата са истински.
Бат' Чаво
