Видният столичен следовате Петьо Петров, известен с прякора си Пепи Еврото, няма да бъде разследван за провокация към подкуп. по всичко изглежда, че няма да получи и дисциплинарно наказание, защото според част от членовете на ВСС тази възможност е покрита с давност. Оттук нататък остава само едно: бившият министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и бизнесмена Тенчо Попов да осъдят държавата, дори по няколко пъти. Всички ние ще им изплатим обезщетенията. А керванът ще продължи да си върви по старому – без виновни, без наказани и без никаква промяна. Ситуацията е sans shangement, както казват французите.
Новината, че Софийска градска прокуратура е отказала да повдигне обвинение на Петьо Петров, защото нямало доказателства за доказване на "субективната страна" на престъплението, дойде от медиите, които пък цитираха свои източници в СГП. Официално обаче от ведомството, ръководено от Христо Динев, ни вопъл, ни стон – мълчат, като партизан на разпит. И чакат да мине време, пък дано интересът на журналистите да отшуми, а срамът от шамара, който ВКС нанесе на прокуратурата – да се позабрави. Само че резилът е толкова голям, че това трудно ще стане.
Да припомним за какво всъщност става дума. През февруари т.г., след близо 5 години размотаване по инстанциите, Върховният касационен съд окончателно оправда бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и бизнесмена Тенчо Попов. Те бяха обвинени, че са предлагали подкуп точно на следователя Петьо Петров, за да "смачка" едно разследване. Само че от мотивите на оправдателните им присъди стана ясно, че според ВКС не само няма доказателства тримата да са извършили такова престъпление, а дори нещо повече: случаят бе посочен като "емблематичен пример на полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение"…
Малцина си дадоха сметка, че в случая съдът говори за престъпление, извършено организирано, от група лица на различни властови нива в държавата, хора с влияние и "подходящ" инструментариум за действие. И че такова престъпление със сигурност не би било по силиците на един-единствен следовател, пък бил той и Пепи Еврото – дори само заради факта, че всяко негово действие е ставало под "зоркия поглед" да наблюдаващ прокурор.
Въпреки страшната констатация на ВКС обаче до грандиозен скандал във всички служби, посочени в мотивите на съда, така и не се стигна. Имаше една-единствена реакция: на Петьо Петров, който напусна началническия си пост в следствието веднага. Веднага бе образувана и проверката, която трябваше да установи дали не само Петьо Петров, но и всички останали длъжностни лица, участвали в разследването, не са извършили престъплението "провокация към подкуп". И ако е вярно, че за няма и месец тази проверка спрямо всички лица, замесени в скандала, вече е приключила – очевидно се очаква да надуем фанфарите в чест на прокуратурата, която толкова бързо и яростно си е свършила работата.
Само че няма да го направим. Не за друго, а защото още преди месец, когато тази проверка започна, бяхме категорични, че от нея нищо не може да се очаква. Освен едно: да позволи на държавното обвинение просто да си измие ръцете.
Да поясним, че недоказаната "субективна страна" на нормален език означава, че липсват достатъчно данни Петьо Петров да е действал умишлено. А освен това законът изисква извършителят на такова престъпление трябва да е имал и специална цел: "с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа", пише в чл. 307 от НК. Пита се в задачата как да докаже прокуратурата тази специална цел? Пък и дали тя е била налице изобщо? Или работилите по случая следователи, прокурори и служители на ДАНС или МВР са имали съвсем друго на ум: примерно да угодят на шефа, да си видят имената във вестниците, да спечелят си запишат червени точки в биографиите, да направят кариера? Кой да ти каже… Всъщност, никой няма интерес да рови твърде надълбоко в случая, защото би станало страшно – неоцапан няма да остане. Затова и скорострелното "претупване" на проверката за действията на Петьо Петров, а покрай него и на всички останали, посочени в мотивите на ВКС, беше повече от логично.
Какво ще стане сега ли? Ами нищо, филмът свърши. Остава да се види само съдбата на главния герой: Петьо Петров. Преди няколко седмици той сам подаде молба и поиска да напусне изобщо съдебната власт, но за почуда на всички ВСС отказа да го пусне – за да не станело така, че да си тръгне с куп заплати под мишница, а после да не може да му се потърси дисциплинарна отговорност.
Броени дни по-късно обаче, във вторник (24 март) стана известно, че комисията по дисциплинарни производства към Висшия съдебен съвет е отхвърлила предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу Петьо Петров. Защо? Защото давността за търсене на такава отговорност вече била изтекла. Според комисията, дисциплинарка срещу Петров е трябвало да се образува не след решението на ВКС, в което бе записано черно на бяло, че службите на реда и правосъдието са нарушили закона. А още през 2010 година, когато е тръгнало самото дело срещу Цонев, Сантиров и Попов. Впрочем, твърде спорна теза, защото такава логика води до пълен абсурд: означава да се образува профилактично дисциплинарка срещу всеки прокурор и всеки следовател, че и за всеки сдъдия, при това по всяко дело, по което работят – ей така, за всеки случай, защото не се знае какво ще стане след 5 години във ВКС.
Сега е твърде интересно какво ще направи следователят Петров: ще си оттегли ли молбата за напускане на системата или не? Ще поиска ли да си остане следовател, при това чист като сълза, без наказателни или дисциплинарни прегрешения, при все одумките на главния прокурор Сотир Цацаров, че вече не го ще при себе си?
Впрочем, Цацаров вече сложи нов началник на следствената служба в София, на мястото на Пепи Еврото. И също никой не се изненада, когато се разбра, че това е Иван Иванов – единият от прокурорите по делото за присвояване от КТБ, образувано срещу банкера Цветан Василев, бившият шеф на на надзора в БНБ Цветан Гунев и куп още служители в затворената Корпоративна търговска банка.
Sans shangement. И така – до края на света, или поне до края на България, когато и последният българин ще затвори вратата на Терминал 2 след себе си…
Б. ред.:sans shangement, – (фр.), без промяна
