"Абе, колеги, не виждате ли, че тези от БНБ ни се подиграват. Управителят на БНБ нямал правомощия. Главният директор на управление "Банков надзор" не знаел какво става в Корпоративна банка, защото не отговарял за надзорната дейност, а само за регулациите. Все едно е шеф на секция "Водоплаващи птици"! Държат се арогантно с нас. Какво правим? Дайте да повикаме хората, които са се занимавали с инспекциите на Корпоративна банка и да чуем те какво ще кажат. Иначе нищо няма да стане." Такива реплики се носеха във вторник из парламента след приключването на второто заседание на Временната анкетна комисия за изясняване на фактите и обстоятелствата около действията на държавни органи и институции, които е следвало да противодействат на източването на Корпоративна банка в периода 2009-2014-а. На заседанието й бяха поканени управителят на БНБ Иван Искров, подуправителите Димитър Костов и Калин Христов, временно изпълняващият длъжността ръководител на управление "Банков надзор" Нели Кордовска, квесторите на КТБ Станислав Лютов и Елена Костадинчев и представители на одиторските компании "Делойт Одит", "Ърнст енд Янг" и "АФА". Те изготвиха доклада с констатациите за необходимостта от огромни провизии – 4.2 млрд. лв., които Корпоративна банка следва да задели.
Вместо да хвърли яснота върху причините за случилото се в КТБ от 20 юни 2014-а до края на годината, заседанието на комисията се превърна в истински фарс. Депутатите явно не можеха или не искаха да зададат правилните въпроси. А представителите на БНБ се възползваха от това и ги пуснаха по пързалката, обяснявайки им, че нямало как да знаят какво е реалното състояние на Корпоративна банка, преди да я поставят под специален надзор.
Депутатът от "Реформаторския блок" Радан Кънев предвиди, че ще се разиграе подобна трагикомедия, която отне три часа. Когато научи, че все пак комисията няма да получи докладите на трите одиторски фирми, защото те били банкова и следствена тайна, Кънев заяви: "Ако приемем, че одитните доклади са недостъпни за нас, тогава трябва да предложим сроковете, в които работи комисията, да започнат да текат, след като прокуратурата си свърши или не си свърши работата. Защото иначе в момента ние харчим бюджетни пари за някаква белетристика, с която всички са запознати в една или друга степен. И освен да се упражняваме в ораторско майсторство и да се радваме на присъствието на камерите и да ги използваме, друга работа няма да свършим." И точно това стана, поне на заседанието във вторник.
Управителят на БНБ Иван Искров обясни, че ръководството на БНБ е искало тази временна комисия да бъде създадена още при учредяването на сегашното Народно събрание. Той обаче направи опит да обезсмисли дейността й напълно, като предложи (а някои депутати му се вързаха) въпросната комисия да разгледа
дейността на Корпоративна банка още от 2000-а
"Както знаете, тя бе изцяло държавна банка, доколкото бе собственост на държавната БУЛБАНК. И през 2000-а бе продадена на десет офшорни компании без ясна собственост под одобрителния поглед на тогавашните отговорни лица – министъра на финансите, вицепремиера, шефа на банков надзор, които на всичко отгоре са били и членове на Банковата консолидационна компания, която бе мажоритарен собственик на БУЛБАНК", подхвърли Искров.
Има ли смисъл от такова ровене далеч назад в годините? По онова време днешната проблемна банка бе с активи от едва 22 млн. лв., които я поставяха на последно място в групата на финансовите джуджета, работещи на нашия пазар. Докато в периода, който сега обследва Временната парламентарна комисия, Корпоративна банка вече бе в първата десетка на кредитните институции в България.
Експерти, които наблюдават събитията в банковия сектор от дълги години, впоследствие коментираха, че с това свое предложение Иван Искров се е опитал да отклони вниманието от себе си и да го насочи към някои от основните си критици. Да напомним още, че през 2000 г. бързата продажба на дъщерните дружества на държавната БУЛБАНК бе част от стратегията за нейната приватизация. Освен това и тогава фалираха банки, но бяха такива, че не разтърсваха из основи финансовата стабилност на държавата. През същото това време повечето кредитни институции бяха собственост на офшорни фирми и тогавашното ръководство на БНБ наложи законови промени, за да прекрати тази акционерна мода.
В изказването си пред депутатите в комисията управителят на Централната банка описа как според него изглеждат
функциите и отговорностите на нейния УС
по отношение на банковия надзор. Както напомни той, те са описани в приетия през 1997-а Закон за БНБ. "Пруденциалният надзор за благоразумна дейност се изразява в текущи анализи, базирани на надзорните отчети, за изготвянето на които носят отговорност мениджърите на съответната търговска банка. Другото е извършване на инспекции на място, които се правят от инспекторите на управление "Банков надзор". При установяване на някакви нарушения или отклонение се издават заповеди за коригиращи надзорни действия и се пращат писма с препоръки и указания.
Банковият надзор изготвя доклади и констатации по линия на специалния надзор, който е обособен в отделна дирекция със специални функции, която се занимава с мерките срещу изпиране на пари. Всичко това е отговорност на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", или на упълномощено от него лице. Трябва да се има предвид, че надзорните доклади от последните няколко години и цялата надзорна документация, свързана с КТБ, са предоставени на Софийската градска прокуратура и на следствените органи и сами разбирате, че не бихме могли да коментираме факти и обстоятелства, свързани със следствените органи и прокуратурата", обясняваше спокойно Искров. Той наблегна на твърдението си, че по отношение на КТБ правомощията на УС на БНБ влизат в действие след поставянето на КТБ под специален надзор, а именно след 20 юни 2014-а. "Това са назначаване на квестори, приемане на отчетите от квесторите, издаване на задължителни предписания, когато се е налагало. УС има отношение при даване на лиценз и отнемане на лиценз, какъвто бе случаят с КТБ през ноември 2014-а. Единственият надзорен документ, който гледа УС на БНБ, е докладът за състоянието на банковата система. В него се поставя фокус върху състоянието на сектора като цяло, а индивидуалната информация за отделни банки е застъпена ограничено. За единадесетте години, през които аз съм управител на Централната банка, Корпоративна банка никога не е била посочвана в тези доклади като банка с някакъв проблем", каза Искров.
За периода след 20 юни
когато Корпоративна банка бе поставена под специален надзор, управителят на БНБ увери, че той и колегите му са направили всичко възможно банката да отвори след 21 юли. "Опитахме се да намерим заедно с политическите сили работещо решение по европейски образец. На заседанието при президента за жалост политическите сили не постигнаха консенсус по нашите предложения и бяхме принудени да продължим да прилагаме действащия закон – оценка на активите, осчетоводяване на съответните оценки, изчисляване на капиталовата адекватност за надзорни цели. След като се получи отрицателен резултат – отнемане на лиценза на КТБ", обясни Искров. Тези негови думи впоследствие бяха потвърдени от депутата от ДПС Йордан Цонев. Сякаш някой е очаквал нещо различно от Цонев, който доволно потрива ръце след политически договорения фалит на банката.
"Тук се твърди, че нищо не сме направили, а това не е вярно – изтъква Цонев. – Но се чудя защо представителите на БНБ не го обясняват. Аз тогава ще кажа кое как беше. Питате дали е обсъждана ликвидна подкрепа за КТБ. Обсъждаше се. Само че данните, които получихме, показаха, че банката не отговаря на европейските условия за такава подкрепа. Тогава БНБ разработи два законопроекта, които аз се ангажирах да внеса в Народното събрание. Първият бе за промени в Закона за кредитните институции, които целяха да се предотврати това, което впоследствие се случи. Вторият бе за преструктуриране на активите на КТБ, като добрите – в единия вариант, трябваше да отидат в Българска банка за развитие, а в другия – в Търговска банка "Виктория". Вторият законопроект целеше да решим проблема така, както го правят в Западна Европа. Така както го направиха в Португалия с "Еспирито Санкто", където банката бе одържавена и още съществува. Само че нямаше политическа воля тези проекти да бъдат приети", заяви Цонев.
Обясненията на Искров обаче за функциите и същността на надзора и ролята УС на БНБ в контрола върху банките предизвикаха
острото недоволство на депутатите
В атаката се включи Румен Гечев.
"Не сме съгласни с тази позиция, че единствено отговорност носи подуправителят, отговарящ за управление "Банков надзор", каза Гечев. В Закона за БНБ пише: "Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане на стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите." Освен това подуправителят се предлага от управителя на БНБ и тъй като той си го предлага, той и носи отговорност за действията му, заяви депутатът от БСП и продължи: "А в глава Трета, чл.16 на същия закон пише: "Управителният съвет определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност." Следователно начинът, по който функционира банковият надзор, се определя от правилата, които приема управителният съвет. Гечев директно обвини надзора и УС на БНБ, че са проспали проблемите в КТБ. Няма нужда от никакви специални доклади, за да се видят очевидни неща – например, че в 138 кредитни линии са разпределени основната част от тези 7 млрд. лв. – активи на банката. Във вашия доклад пише, че в 20 експозиции са разпределени милиард и половина лева. Всеки човек, учил икономика – като види на екрана на компютъра си, че 7 млрд. лв. са разпределени в 138 кредита и че 20 са на взаимносвързани лица, които въртят милиард и половина – какво повече ви трябва? Във вашия доклад пише, че акционерите са си раздали кредити, сумата на които е два пъти по-голяма от акционерния капитал. Какво друго да стане, за да се намесите?", повиши градуса на емоциите Гечев. А депутатът от ГЕРБ Снежана Дукова доналя масло в огъня със съмнението си, че със своите изказвания управителят на БНБ се опитва да избяга от отговорност.
Иван Искров веднага
мина на висока октава
"Много хора бъркат регулатор с надзорник. Прав сте, г-н Гечев, че регулатор е управителният съвет. Той приема наредбите. Но дотам. Как работи банков надзор? Включително и наръчниците, по които той работи, се приемат и подписват от подуправителя, отговарящ за банковия надзор. УС на БНБ не е този, който определя работния процес в управление "Банков надзор". Говорите да погледнем компютъра. В кой компютър да ги видим тези 138 кредита, за които говорите? Ако говорим за тези кредити, трябва да разделим информацията, която сме имали до 20 юни и след тази дата. Тогава назначените от нас квестори наеха три фирми, които установиха нещо и шокираха целия управителен съвет. Ако говорим за тези кредити, ние можехме да ги гледаме на компютъра след 20 юни и сме ги видели, и сме довели случая до вашето знание", явно ядосан каза Искров. После се обърна към Снежана Дукова: "За мен оставка се подава от гузност или от страх. Не изпитвам нито едното, нито другото. Изпитвам обаче уважение към НС, което ме е избрало. Затова съм казвал и преди, и сега повтарям: управителят на БНБ Иван Искров е готов да си подаде оставката, стига то да има готовност за нея. Само тогава ще я подам, а не защото ме е страх или съм гузен. На север от България се води война, на юг от нея има тотална криза, която може да доведе до криза в целия ЕС. Не смятайте, че съм толкова безотговорен да подам оставка ей така и да създам условия за хаос. Да не мислите, че ми е приятно да съм боксова круша? Ами направете ми подарък – имам рожден ден на 26-и, стартирайте процедура", провокира депутатите Искров.
На въпросите на Искрен Веселинов от Партиотичния фронт защо като главен директор на управление "Банков надзор" Нели Кордовска не е забелязала рисковете в Корпоративна банка, тя заяви, че до 18 юни 2014-а не е отговаряла за надзорните инспекции, а се занимавала само с изготвянето и актуализирането на нормативните актове, засягащи надзора.
Думите й окончателно убедиха членовете на комисията, че това заседание е просто преливане от пуста в празно. И е направо безсмислено. Всъщност смисълът в това безсмислие е, че комисията ще има още много подобни заседания, през които въобще няма да стане ясно как се е стигнало до случая КТБ, кой носи отговорност за това и каква. И в крайна сметка ще излезе, че нито БНБ, нито политиците имат вина за цялата тази каша. Което очевидно е крайната цел.
