"Когато Корпоративна търговска банка (КТБ) беше поставена под специален надзор по искане на изпълнителните ѝ директори, никой не си мислеше, че ще се стигне до отнемането на лиценза на банката". Това призна управителят на Българската народна банка Иван Искров пред депутати във временната парламентарна комисия, която се занимава с уточняване на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на институциите около финансовата институция.
Гуверньорът припомни, че многократно е казвал, че Централната банка ще направи всичко възможно КТБ да отвори врати на 21 юли.
"За да знаем как да процедираме, веднага след поставянето на квестори, беше изискан бърз анализ на активите и пасивите на КТБ поради съществените съмнения по отношение качеството на активите. За наша голяма изненада одиторите в рамките на десет дни установиха, че не могат да кажат какво е качеството на активи в размер на 3.5 млрд. лева", поясни Искров.
По думите му БНБ не се възползвала от правото си да увеличи капитала на КТБ, заради липса на политическа воля. Причината е неяснотата относно качеството на активи за над 3.5 млрд. лева, допълни Искров. Той заяви, че никой от тях не искал да поеме риска "да пълни каца без дъно", тъй като не е било ясно какво има в банката.
Според гуверньора лидерите на политическите партии у нас не са се съгласили КТБ да бъде разделена на "добра" и "лоша" банка, каквито примери има в Португалия, което довело до решение на Управителния съвет на БНБ да бъде отнет лиценза на КТБ.
"Централната банка имаше план за действие, институция по институция и разчети колко пари трябва да се вземат от Фонда за гарантиране на влоговете, колкото от Министерство на финансите и колко от БНБ", каза Искров.
"Бяхме готови с интеграционни планове, но не се постигна политическа воля да се гласуват съответните поправки", заяви управителят на БНБ.
Той допълни, че няма Централна банка в света, която да се справи сама с подобен казус, без решението на Народното събрание и правителството.
