Шефката на банковия надзор в Европейския съюз Даниел Нуи няма намерение да губи никакво време в празни приказки. По-малко от шест месеца след като официално заработи оглавяваният от нея Единен банков надзорен механизъм (SSM) към Европейската централна банка, компетентната французойка вече се е захванала да рови в мръсните тайни на банките.
Новият банков пазител ще започне първото си разследване в някои от най-големите банки в Европейския съюз. Това стана ясно от думите на самата Нуи, която представи първия годишен доклад за дейността на ръководения от нея механизъм във вторник (31 март). Пред депутатите от Европейския парламент Нуи обяви, че ще стартира разследвания за нарушаване на правото на ЕС в три "значими" банки, без да уточнява кои са те.
През последните четири месеца към надзорния механизъм са постъпили сигнали за общо 11 нарушения, се посочва още в доклада. От тях осем са свързани с предполагаемо нарушаване на национално законодателство, а не правилата на ЕЦБ.
И въпреки че откакто е създаден механизмът, все още не е санкционирал нито една банка, Нуи многократно обяви намерението си, че ще бъде строг пазител на банките в ЕС. Регулаторният орган разполага с правомощия да налага глоби на финансовите институции за извършени нарушения или да поиска кредиторите да поддържат по-високи нива на капитал, за да се защитят от загуби в случай на банкова криза. Глобите могат да достигнат до 10 на сто от годишния оборот на банките.
Първият доклад за дейността на SSM, откакто той пое надзорните задължения от националните регулатори през ноември миналата година, загатва, че намеренията на новия орган са напълно сериозни. Механизмът разполага с широки правомощия, които се фокусират не само върху това колко финансово здрави са европейските кредитори, но също така и има думата и по въпроси като управлението на риска и избора на членовете на управителните съвети.
Пред евродепутатите Нуи се зарече, че ЕЦБ ще "държи под око агресивните стратегии за търсене на по-висока доходност", а целта й е да определи банките, които са небрежни към кредитните стандарти. Тя отправи предупреждение към кредиторите на Стария континент, че централната банка наблюдава отблизо засегнатите от кризата страни, тъй като те са "по-податливи на корпоративни фалити". Шефката на банковия надзор все пак обеща, че ще се стреми да бъде справедлива в решенията си.
Приоритет в работата на Даниел Нуи през следващите 12 месеца ще бъде хармонизирането на правилата в еврозоната, като фокусът ще бъде върху несъответствията, които позволяват на банките да определят размера на капитала си по различни начини. Това може да принуди някои от най-големите банки във валутния блок да предприемат мерки за увеличение на капитала.
В хода на проверката ще бъдат разгледани вътрешните модели на банките и как те определят рисково-претеглените активи, се казва още в доклада. А това е изключително важно, защото тези активи се използват за изчисляване на капиталовите съотношения на банките. Регулаторите по света подозират, че банките могат да изиграят системата с помощта на собствени подходи за измерване на риска. Точно затова с тази работата е натоварен Базелският комитет за банков надзор, чиито експерти ще се опитат да изгладят различията. Според анализатори, ако бъде променена обосновката за това как се изчисляват рисково-претеглените активи, това би могло да има значително влияние върху европейския банков сектор.
По време на изслушването си в Европарламента Нуи омаловажи степента на кризата с паричните потоци, които продължават да изтичат от гръцките банки, и заяви, че кредиторите в страната са в много по-добра платежоспособност, отколкото в предишни години.
"Според мен те никога не са били така добре подготвени, за да преминат през този политическа епизод", каза тя.
От 4 ноември 2014 г. ЕЦБ пое отговорностите по надзора над банковия сектор в еврозоната. Тя упражнява пряк надзор над 123 банкови групи (обхващащи около 1200 кредитни институции), които имат дял от близо 85% в общите активи на банките в еврозоната.
Около 3500 по-малки институции са обект на непряк надзор посредством националните компетентни органи. Създаването на тази интегрирана система за банков надзор беше мащабна задача, чието начало беше официално поставено на 3 ноември 2013 г. с влизането в сила на Регламента за Единния надзорен механизъм (ЕНМ). Първото издание на годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност обхваща този исторически период от 4 ноември 2013 до 31 декември 2014 година.