Едно не може да му се отрече на Бойко Борисов – с тънка усмивка насади партньорите си от Реформаторския блок на най-невралгичните места в държавата. Последното доказателство за това е назначаването на Иван Иванов за председател на новопокръстената Комисия за енергийно и водно регулиране. Откъдето и да го погледне човек, креслото на шефа на енергийния регулатор си е като електрически стол – за последните четири години на него се изредиха девет ръководители, при все че по закон имат петгодишен мандат и на теория са напълно независими. В действителност, каквито и приказки да се изговориха, че с избирането на новия състав на комисията вече не от правителството, а от парламента, нейната независимост ще се повиши, сегашното назначение отново си е политическо.
"При положение че е обявена публична процедура и всички партии говорят за конкуренция, те би трябвало да излъчат свой кандидат. Това, което стана, напомня на предварителни договорености, а такъв тип предварителни договорености, специално за КЕВР, са доста опасни. На практика енергийният регулатор е най-важната институция в държавата, която отговаря за енергийния пазар и за оптималното развитие на енергийния сектор на национално ниво. Така че мисля, че в това отношение трябваше да има по-голяма конкуренция и прозрачност", отбеляза енергийният експерт Славчо Нейков. Като прибавим, че депутатите отрязаха гражданската квота и запазиха само за себе си и парламентарните групи "привилегията" да номинират кандидати за членове на регулатора, както и че информацията за компетентността на претендентите за комисари се появи с много голямо закъснение, е повече от ясно, че изборът пак няма да е по чисто експертен, а по партиен принцип.
Ако говорим за експерти, едва ли има по-голям в енергийното регулиране от сегашния председател на комисията Светла Тодорова. Тя има 35-годишен професионален опит в енергийния сектор и над 15 години в областта на регулирането. Тодорова вече бе член на енергийния регулатор в периода 2001-2006-а, а преди това началник на отдел в него и директор. Освен това е била консултант по проект на Европейската комисия за регулирането на електроенергийния пазар в Украйна и е добре, че поне запазва мястото си като комисар.
Не че Иван Иванов няма качества да бъде председател. Той отговаря на законовите изисквания, а и в годините като депутат – от 1997 до 2013 г., бе вносител на редица предложения в енергийните закони и може би най-активният народен представител с изказвания и питания по проблемите на българската енергетика. Неговият опит обаче е по-скоро теоретичен и тепърва ще се види дали е подготвен за сложната тематика и неизбежния натиск, с които ще се сблъска. От Иванов на практика ще зависи вземането на най-тежките решения – за цените на тока, природния газ, парното и водата. Теми, които вълнуват всички, а и както казва проф. Атанас Тасев, енергетиката е способна да събори всяко едно правителство. Това добре го знае и сегашният премиер Бойко Борисов. Във всеки случай, слагайки човек на реформаторите начело на Комисията за енергийно и водно регулиране, той винаги ще може да си измие ръцете с коалиционните си партньори, ако нещо се обърка. Въпреки че внимателно ще следи всяко едно изказване и действие на Иван Иванов.
По време на петчасовото изслушване в енергийната парламентарна комисия новият председател на КЕВР очерта като свой основен приоритет финансовото спасяване на НЕК и създаването на финансово устойчив и достатъчно диверсифициран пазар на електроенергия. В тази част, според неговата концепция, трябва да бъдат въведени три мерки – изкупуване на тока, произведен по високоефективен начин, завършване на преговорите с американските централи в комплекса "Марица-изток" и натоварването им със 100% производство, както и осигуряването на възможност за износ на електроенергия за Турция. По думите на Иванов е необходимо също така да се ограничи изкупуването на тока от възобновяеми източници чрез налагане на часови лимити. Преговорите с "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" обаче зациклиха, което ще доведе до сътресения при прилагането на тези намерения. Производителите на зелена енергия също едва ли ще са особено доволни от поредните рестрикции срещу тях. Което отсега поставя голяма въпросителна над стремежа за максимално задържане на ръста на цената на тока за бита от 1 юли.
Ще видим докъде ще стигнат и опитите за създаване на диверсифициран пазар. Според Иванов на първо място трябва да се разработят правила за търговия на електроенергия, които да поставят на равни начала участниците на пазара на балансираща енергия, защото тези от 2014-а го изкривявали. Успоредно с това да се пусне енергийната борса и да се засилят мерките за енергийна ефективност. Но каквито и добри намерения да има новият председател, КЕВР ще продължава да е зависима от политиците дори и поради чисто финансови причини. Днес регулаторът събира такси от лицензи, които минават през държавния бюджет, и част от тези пари се връщат при него за издръжка.Колко точно – определя Министерският съвет. Конкретно Иван Иванов смята, че е необходимо институцията да извоюва своята финансова независимост и да провежда политиката си изцяло с приходи от такси за издаване на лицензи и от налагани глоби за нарушения. Само по този начин тя щяла да си върне и авторитета.
*Сред идеите на Иван Иванов за промяна в работата на комисията са въвеждане на нова структура на регулаторния орган и създаване на дирекция, която ще се занимава с интегрирането на българския енергиен пазар в бъдещия Европейски енергиен съюз.
*Иванов посочи, че България е единствената страна, в която няма лицензионен режим за ВиК операторите. Според него трябва да бъде променена пределната цена на водата, която в момента е 4% от месечния доход на домакинствата, а по настояване на Световната банка този процент не бива да е повече от 2.5.
*Проблемите в сектора "Топлофикация" са неефективността на централите, лошото обслужване, пропуски в управлението, както и монополното положение спрямо клиентите. Необходимо е да се направят промени в общите условия на топлофикациите и в Закона за защита на потребителите.
*При природния газ има спънки с развитието на мрежите – преносна и разпределителна. Липсват стимули за газификация на населението заради сравнително високата цена на природния газ, сравнително ниската цена на електроенергията и високите начални разходи за присъединяване към газоразпределителната мрежа. Този проблем предстои да бъде решен постепенно, като се изградят бъдещите интерконектори със съседните страни и има истинска диверсификация на доставките на газ.
