Неправомерна държавна помощ за банки в Ювропа притеснява Европейската комисия. Тя вече е започнала да събира доказателства, на чиято основа ще прецени дали да започне разследване срещу кредитни институции в Гърция, Португалия, Испания и Италия. То ще е за незаконна подкрепа на кредитори, увеличили капитала си с активи, в които другите части на еврозоната се оценяват като по-нискокачествени. Според запознати с казуса в момента се водят "разговори" между страните членки на еврозоната и отговорниците за защита на конкуренцията в Брюксел.
На прицел са т. нар. активи с отложено данъчно облагане, които в четирите южноевропейски държави се приемат за част от базовия банков капитал, но всъщност те не попадат във "висококачествената" категория на Европейската централна банка. Една всеобхватна проверка на Брюксел за законосъобразността на начина, по който правителствата гарантират тези активи, може да подложи на тежко изпитание банковите системи на южноевропейските държави, които все още се борят да се възстановят от кризата в еврозоната. Евентуалното оттегляне на държавната подкрепа за тях със сигурност ще изпразни драматично някои банкови капиталови буфери и може да провокира нов шок за европейските кредитни институции.
Най-голямата грижа на европейските регулатори е Гърция, където активите с отложено данъчно облагане съставляват между 30 и 40% от базовия първокласен банков капитал в най-големите местни банки. Като цяло четирите държави държат като първичен капитал в банковите си системи такива активи на стойност над 40 млрд. евро, сочи последната официална информация на ЕЦБ от октомври 2014-а. Но подобни активи не могат да се броят като истински капитал според одобрените от Базелския комитет по банков надзор (на 12 септември 2010-а) по-строги изисквания за капиталовата структура на банките, известни като "Базел III". С което очевидно не са съгласни финансистите в четирите южноевропейски държави.
Казусът попадна в полезрението на отговарящите за конкуренцията чиновници в Брюксел, натоварени да следят и да разследват договори, за които има подозрение, че са "държавна помощ". Мадрид, Лисабон, Рим и Атина ще трябва да гарантират капитала, съставен от данъчни кредити – в случай на фалит на някоя банкова група.
Събирането на информация започна, след като ЕЦБ обяви война на националните изключения от капиталовите наредби. Председателят на Единния надзорен механизъм на ЕЦБ Даниел Нуи коментира за "Файненшъл таймс" през февруари, че съществуват "прекалено много национални "особености" в дефинициите на капитала в различни страни в Европа и че трябва да се вземат мерки по въпроса".
За да се компенсира прозиращата слабост на активите с отложено данъчно облагане, ЕЦБ намекна, че може да повиши обема на капиталовите буфери (втория стълб на "Базел III", който влиза в сила на 1 януари 2016-а) на онези банки, чиято стабилност зависи прекалено от този капиталов вид. Правомощията на ЕК обаче са много по-широки, защото, ако държавните гаранции бъдат обявени за незаконни, това ще намали стойността на базовия капитал.
Еврокомисар Маргрете Вестагер, която отговаря за ресора за конкуренцията в Европейския съюз, вече обяви, че тя и екипът й изобщо не поставят под съмнение необходимостта от официално разследване на данъчните кредити. Според Никола Верон от института "Брюгел" ключова роля за намесата на Брюксел с евентуални правни действия ще изиграе отговорът на въпроса "дали данъчната изгода от активите с отложено данъчно облагане е специфична за банковата система, или тя е достатъчно разпространена и в други сектори, така че би могла да се приеме за генерална данъчна мярка". Ако преобладаващият дял от облагите от нея отива в кредитните институции, то този тип активи могат да се класифицират като държавна помощ. Запознато с казуса лице съобщава, че Европейският банков орган също е започнал проверка дали активите с отложено данъчно облагане не създават неравностойни условия за дейност в Европа.
Засега правителствата на Гърция, Испания, Португалия и Италия отказват коментар по темата.
Бел. ред. – Активите с отложено данъчно облагане, известни и като отсрочени данъчни активи, са иновативен инструмент, който много банки включват в базовия си първокласен капитал – практика, която, според изискванията на "Базел ІІІ", трябва да бъде прекратена до началото на 2018-а. Те представляват увеличение или намаление на данъците, които трябва да се платят или да се върнат в следващи години в резултат на "временни разлики" и чиста оперативна печалба, или загуба, или продължение на данъчния кредит, съществуващ към датата на отчета. Такива са например провизиране на загуби от заеми и лизинг, признаване на такси по заеми, нетни нереализирани печалби и загуби от налични за продажба дългови ценни книжа, други разходи по изплащане на различни помощи след пенсиониране, като вноски по застраховки живот, за здравеопазване и по споразумения за отложени във времето компенсации.
