Попадате на кубинския черен валутен пазар веднага след като минете през митническия контрол на летището в Хавана. Чиновници в униформи упътват чужденците до тоалетните и там обменяте 100 щ. долара срещу 90 CUC (при 87 в обменните бюра). CUC – кубинското конвертируемо песо с прякор "Чавито", е валутата, с която от 1994-а насам човек може да купи почти всичко важно в Куба. На местното население не се плащат заплати в такива пари. Заплатите са в национално песо с лика на Че Гевара и стойността му е едва 1/25 от тази на CUC. Вече 21 години доларизираната валута е ключът към по-добър живот на острова, както и отличителен белег между имащите и нямащите. Всичко обаче е напът да се промени, защото в Куба се подготвя ликвидирането на CUC. Това ще се случи по план от пет стъпки, обявен през октомври 2014-а от президента Раул Кастро. Правителството вече е издало уведомления и графики за валутно конвертиране и е въвело нови банкноти с по-голям номинал за замяна на националното песо. През идната година CUC ще бъде извадено от обращение ("ден нула" според кубинските икономисти). След това идват стъпки четири и пет – редовното кубинско песо ще стане конвертируемо и ще бъде пуснато да "плава" срещу пет валути – китайски юан, евро, щатски долар и други две, които ще бъдат избрани по-късно.
След като бившият Съветски Съюз спря субсидиите за Хавана (през 1991-а), реалната икономика на Куба изпадна в депресия, а на черния пазар един долар се обменяше дори срещу 125 песо. Което налага въвеждането на CUC. То е фиксирано в съотношение 1:1 с щатската валута и комисионите за обмен, достигащи 20%, донасят на кубинското правителство милиарди долари годишно. Със CUC може да се пазарува само в специални "доларови магазини" (подобни на едновремешния "Кореком" в България). Редовите кубинци обаче получават заплатите си в обикновено песо и те са средно 20 щ. долара на месец. Въпреки че прагът на бедност в страната е около 50 долара на месец.
В Хавана вече са осъзнали, че системата на две валути е станала икономически и политически неприемлива. За да я заобиколят, кубинците крадат държани ресурси, работят на черния пазар и та дори препродават манго в противоположните краища на страната, за да се възползват от разликата в цените. Хората от "песо икономиката" са напълно зависими от правителството, което контролира 85% от общото стопанство. В Куба има и над 250 хил. предприемачи.
Икономическите реформи в страната започнаха на 9 септември 2010-а и предвиждаха увеличение на броя на самоосигуряващите се, премахване на ограниченията върху малкия бизнес да наема работна ръка и защита на чуждестранните инвеститори от експроприация на собствеността им. А бразилското правителство построи ново пристанище за контейнери в Мариел – доста голям експортен комплекс за държава със скромен износ. Бразилският президент Дилма Русеф смята, че това е възможност да се развие производството на фармацевтични продукти.
Най-вероятният сценарий е Куба, макар и неохотно, да последва китайския модел на развитие. Валутната реформа вече е в ход. Третият етап – "Денят нула" – трябва да се случи преди следващия конгрес на Кубинската комунистическа партия на 16 април 2016-а. Страната обаче остава опасно зависима от колабиращото стопанство на Венецуела. Наследниците на покойния й президент Уго Чавес поддържат осветлението в Хавана с по 100 хил. барела петрол на ден, което е около половината от пазарната цена. А това на практика прикрива 45% от търговския дефицит на острова. Венецуела плаща също и по 5.5 млрд. щ. долара годишно за възнаграждение на почти 40 хил. кубински медици, които представляват половината от персонала във венецуелското здравеопазване.
