РДР

За да приключим темата със съдебната реформа ще ви помоля да коментирате два аспекта на цялостното преструктуриране на правораздавателната и правоохранителна система у нас. Много път са ни критикували от Европейсккия съюз за безотчетността и безконтролността на Главния прокурор. Над него само Господ Бог. Нужни ли са промени в конституцията, за да има контрол върху работата на Главния прокурор?

– Моето професионално мнение е че без конституционна промяна може да бъде въведена фигурата на заместник-главния прокурор който по румнския пример да има правомощия да разследва дори и началника си. Чувал съм обаче и мнения, че дори и тази мярка се нуждае от изменения в Конституцията. Без съмнение царският път за установяване на отчетност и контрол на прокуратурата е промяна в Конституцията, за каквато обаче в това Народно събрание явно няма политическа воля. Но ще направим опит дори и в този парламент да направим такива промени. Те са необходими за да се установи в обществото едно спокойствие и да се създаде нормална среда за бизнес, която да изключва криминални елементи под прокурорски чадър, така случаи на натиск на прокуратурата върху бизнеса.

 

Втората линия по която ми се иска да разсъждаваме е ангажимента на държавата да опазва имуществото и интересите на гражданите. До каква степен тя се справя с този свой ангажимент?

– Държавата не защитава в достатъчна степен най-малко две неща който са изключително важни. Първото е правото на собственост и второто е изпълнението на договорите. Без тази защита е невъзможно да говорим за добра бизнес среда, нито за бърз икономически растеж. Не можем да очакваме някакви сериозни чуждестранни инвестиции, както и българските инвеститори да излязат на пазара.

 

След като правоохранителните органи не са в състояние да защитят правото на собственост на гражданите, не е ли редно законът да даде на самите хора повече права за самозащита? Да облекчи режима за притежаване на оръжие и за неизбежна самоотбрана например.

– Не симпатизирам на подобна политика. Смятам, че държавата трябва да си свърши работата. Тя не бива да констатира своята безпомощност, а да я преодолее. У нас се харчи достатъчно за сигурност. А плачевният резултат е породен от институционална безпомощност, тъй като в тези най-чувствителни сфери администрацията работи зле, а на моменти въобще не работи. Да не говорим че има една по-висока степен на заплаха на правото на собственост и това е системния правен хаос. Говоря например многото неясни граници на недвижимите имоти и постоянното отстъпление от добрата база за развитие на кадастъра у нас. От петнадесетте години в които имаме закон за кадастъра и имотния регистър само през две или три години държавата е инвестирала първоначално предвидените средства за изграждане на този кадастър. Тези пари винаги са първата жертва на икономиите в бюджета. Това засяга над 2 млн. граждани които имат недвижимо имущество. А сигурността на поземлената собственост два огромен стимул на хората за инвестиции.

 

Този проблем не може ли да се оправи с пари?

– Може и парите не са много. Става дума за суми между 10 млн. и 30 млн. лв.  годишно. Не казвам, че тези пари не са значителни, но инвестирането им в кадастъра ще донесе огромни ползи за държавата.

 

Да поговорим за едни други пари. За тези които са свързани с Корпоративна банка.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще помогнат ли необозначените полицейски автомобили, които МВР планира да купи, за по-добрия контрол на агресивните шофьори?

Подкаст