Празни приказки за пред Брюксел – това е краткото определение за съдържанието на българските "усилия" в правосъдието. Поредната порция от пустословна бомбастика беше сервирана в четвъртък (16 април) – в Деня на конституцията и на юриста. Специалното "блюдо" беше поднесено в чест на заместник-председателя на Европейската комисия Юрки Катайнен, а той посети страната ни, за да представи многомилиардния инвестиционен план "Юнкер". И участието ни в него, подобно на приема ни в Шенген, беше обвързано с напредъка на страната ни в правосъдната реформа.
Катайнен обвърза директно борбата ни с корупцията с привличането на инвестиции, определяйки я като ключова. Европейската комисия била готова да инвестира в българския частен сектор посредством своя инвестиционен фонд. Но трябвало да осигурим добър климат за инвестициите. А това ставало, като се борим с корупцията. Еврокомисарят бил доволен от това, че в България се обръща необходимото внимание на това и се предприемали необходимите мерки, но от доволството му до идването на парите разликата е… само една истинска съдебна реформа.
Нищо подобно, разбира се, управниците ни нямат намерение да правят. Този извод остава от казаното от Борисов, от правосъдния министър Христо Иванов и вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова след срещата им с Катайнен. А бе пояснено, че предложеното от тях е съгласувано с тримата големи в съдебната система – председателите на двете върховни съдилища Лозан Панов и Георги Колев, и с главния прокурор Сотир Цацаров. Станахме свидетели на притопляне на стари манджи, които за нищо не стават. Но пък са сложени в актуализираната чиния на последната стратегия за съдебна реформа.
Според Борисов тя се състои най-вече в това конституцията да бъде променена така, че мандатът на сегашния Висш съдебен съвет (ВСС) да бъде прекратен предсрочно и да бъде избран нов. Всички други правели реформи, само съветът се опъвал. Кои са реформите в другите сектори обаче не е ясно – просто защото не ги виждаме. Навсякъде вилнее шуробаджанащината и се вихрят зависимостите, както е и в съдебната власт. Но да се върнем на реформата в нея.
Същината й се състои в нещо, на което румънците само ще ни се смеят. Следващият ВСС трябва да е с две колегии, което незнайно как ще подобри правораздаването и ще активизира борбата с корупцията. Според Христо Иванов съветът трябвало да бъде реформиран така, че следващият му състав да получи по-високо доверие. Правосъдният министър признава, че "тази реформа не изчерпва съдебната реформа – нека няма такива спекулации". Но продължава да твърди, че щяла да гарантира "структурната независимост на съда от политическо влияние и от прокуратурата, каквито случаи е имало през годините". И че така прокуратурата щяла да стане ефективна.
Да си представим какъв ще е ефектът от новия ВСС. Най-общо казано, в него всичко е наполовина, резултатите от дейността му едва ли ще са и четвъртина. Съставът на съвета ще бъде разделен на две колегии, но само по отношение на кадруването и дисциплинарната отговорност. Бюджетните и организационните въпроси пак ще се решават единно. В съдийската колегия ще има шестима съдии и петима представители на парламентарната квота, срещу която се изприказваха реки от приказки. В прокурорската квота пък те ще са шестима, прокурорите – четирима, плюс един следовател.
И какво от това? Ами нищо – призна правосъдният министър. Според Иванов "ключовото е да гарантираме, че кариерата на всеки прокурор и следовател ще бъде гарантирана от колегията, която ще бъде посветена". Забележете – ключовото в съдебната реформа у нас е това, което винаги е било ключово в нея – на всеки магистрат добре да му върви кариерата. Вероятно тази на съдиите ще върви малко по-добре от тази на прокурорите, като се има предвид съотношението им с парламентарните представители. Но абсолютно всички възможности за сдушване, лобиране и договаряне между отделните "кланове" остават. Дори ако мандатът на съвета бъде намален на три или четири години, каквато идея има. А това, че тримата големи няма да участват в работата на отделните колегии, с нищо не променя нещата.
Най-големият проблем – качеството на правораздаването, дори не е забелязан. А той не може да бъде решен, без висшият орган на съдебната власт да бъде снабден с правомощия за дисциплинарен контрол въз основа на постановени конкретни съдебни актове.
Големият компромис е и оставането на прокуратурата в съдебната система. След заявените още преди месеци от хората на Цацаров опасения, че частичното разделяне на ВСС е първа стъпка към изваждането на разследващите от нея, изглежда, се е стигнало до всеобщо съгласие това да не се случи. Със или без Велико народно? Никой вече не го коментира. Дори Реформаторският блок, който влезе във властта с това послание. Напротив, Христо Иванов подчертава, че ще се прави само това, което може да бъде утвърдено само от обикновен парламент.
Не е ясно и ще бъде ли възприет жестът на Цацаров – той поиска статутът му да бъде върнат до положението отпреди 2006 г., когато главният прокурор не можеше да разпорежда действия по конкретно разследване, а имаше само надзорни и методически функции. Не че и тогава държавното обвинение работеше по-добре. Просто зависимостите и подчинението се проявяваха и действаха без формално законово основание.
Сега се свири на нова струна. "Когато започна този дебат, проф. Борис Велчев попита какво пречи на ВСС да контролира главния прокурор. Този въпрос съдържа в себе си констатацията, че досега това не се е случвало. За първи път създаваме структурната предпоставка да започне публичен дебат как се регулира работата на прокуратурата. Тази структура трябва да подкрепя усилията за реформа на прокуратурата надолу", казва Христо Иванов. От думите му обаче не стана ясно какво е новото, освен че работата на двете колегии на ВСС щяла да бъде излъчвана в интернет. Иначе дебатът може да си продължава безкрай.
Кьорфишек е и възможността прокурорската колегия във ВСС да получи конституционно право да предлага за наказание главния прокурор. Това и сега може да бъде правено, но никой не се хваща. Козметично е "завишен" и парламентарният контрол върху шефа на държавното обвинение, който ще е длъжен да отговаря веднъж годишно на депутатски въпроси. И това може да го прави и сега. Но никой не го кани в парламента с такава цел, а годишните писмени доклади на прокуратурата биват приемани безкритично от дремещи народни представители.
Въобще цялата работа намирисва на голяма сделка, в която държавното обвинение отстъпва малко, за да запази почти всичко. А изглежда никой не иска и да го лиши от нещо голямо. За изваждане на прокуратурата от съдебната власт или за намаляване на мандата на главния прокурор изобщо не става дума, увери правосъдният министър. Издайническа е апологията му на новото разследващо звено, което по румънски модел да е независимо, но се оказа под шапката на прокуратурата. Според Христо Иванов целта била не "да бъде отделено едно парче от прокуратурата и да бъде направена друга такава, а прокуратурата да бъде реформирана". Тепърва предстояла е такава дискусия – за засилване на ролята на съдебния инспекторат.
Отново се преекспонира и въпросът с начина на гласуване във ВСС. Сегашният му състав наистина прекали с гафовете и с упорството си да запази електронния вот. И предложението гласуването да е явно е напълно резонно. Но е твърде съмнително дали това ще "дисциплинира" членовете му така, че да не изпълняват лобистки поръчки. Практиката в последните години сочи еднозначно, че картите се редят далеч преди избора, което не пречи да се стига до абсурдни прегласувания, понеже някой нещо се объркал или недоразбрал.
В тази ситуация премиерът Борисов увери, че всички политически партии имали интерес да бъде направена съдебната реформа. И в свой стил обяви, че "задължил колегите да отидат и да се срещнат един с друг още в първия им работен ден". Определеният от него срок за консултации е двуседмичен, след което "влизаме и започваме работа в парламента по промяната на конституцията". Това трябвало да стане "тези месеци до лятната ваканция и тогава докладът ни ще бъде много по-добър". Дай, Боже, ама надали…
