Всички декларации на политиците, че ще направят и невъзможното, за да извадят на показ процесите и сделките, довели до фалита на Корпоративна търговска банка, се оказаха пълна лъжа. То не бяха декларации на премиера Бойко Борисов, то не бяха изявления на лидерите на парламентарните партии. Писаха се и се приемаха специални законови промени, които задължиха временните синдици да се отчитат с доклади за работата си в КТБ. Общественото пространство е залято с всевъзможни становища, доклади и позиции на политици, финансисти, прависти и експерти. Дори БНБ се бие в гърдите, че дава максимална публичност за работата си във връзка с приключилата вече квестура на Корпоративна банка. Това, което обаче всичките говорещи по темата разбират под прозрачност, е общественото пространство да бъде напълнено с техните виждания по темата. А истинската прозрачност е нещо съвсем друго.
Истинската прозрачност е на обществото да бъдат предоставени всички базови документи по случая с КТБ и въз основа на тях всеки сам да реши кой и до каква степен носи вина за случилото се с банката. Всичко останало е манипулация. И точно на такава манипулация обществото е подложено от лятото на миналата година досега.
Първо бяха засекретени докладите на трите одиторски фирми. БНБ го направи, позовавайки се на банковата тайна. А прокуратурата продължи тази линия на поведение, позовавайки се на следствената тайна. Нищо че тези доклади, които както самите им автори казват, не са одиторски, а консултантски, не могат да бъдат ползвани за следствени и други подобни действия. И като се почна от одиторските доклади, практиката стана заразителна. В квесторските доклади са изчистени имена на фирми и сделки заради това, че били банкова и търговска тайна.
Заседанията на временната комисия, създадена по случая КТБ, останаха също закрити пак заради банковата и следствената тайна. И за да няма каквато и да е възможност обществото да чуе от първа ръка важни подробности за същността на осъществявания банков надзор в КТБ и за ролята на БНБ в целия този случай, освен бившия вече подуправител Цветан Гунев прокуратурата привлече като обвиняеми и неговия предшественик Румен Симеонов, както и служители от инспекторските екипи на "Банков надзор", проверявали КТБ. Сега и те ще са принудени, заради следствената тайна, да разказват какво се е случвало в КТБ при закрити врата. А обществото ще чака от депутатите и от съда, ако пожелаят, разбира се, да научи какво са говорили съответните експерти. Стана ясно, че депутатите от временната комисия за КТБ се намират в проходилката на познанията по темата "банков надзор". Някои от тях ще си останат в тези проходилки дори и след приключването на работата на въпросната комисия. Но пък физиономиите им ще пълнят медийното пространство и те с "вещина" ще излагат компетентните си мнения за "грабежа на десетилетието".
Върхът на лъжата за прозрачността бе делото за несъстоятелността на КТБ в Софийския градски съд на 15 април. Акционерите на банката поискаха то да е при открити врата заради големия обществен интерес, но съдът се укри от обществото, като не допусна медии в залата. Всъщност делото трая по-кратко от това за вземането на мярка за неотклонение срещу съдия Румяна Ченалова. Каква ирония!
Прозрачността в работата на синдиците също е мнима. От седмичните им отчети (досега има три такива) не може да се види нищо конкретно. Били подадени искове за развалянето на еди колко си сделки и друга подобна чисто статистическа информация. Но най-важните данни за имената на фирмите и на гражданите, участвали в прихващанията, за правната същност на споровете с нередовни длъжници, за сумите, събрани по сметки на банката, за разходите по нейната издръжка – няма такава информация. А в отчетите именно тя е съществената. За каква прозрачност и опазване на активите тогава говорим?
Така, след година-две, ще се окаже, че димната завеса, която сега обгръща Корпоративна банка, е пусната, за да прикрие разграбването й, което предстои. Защото в банката в момента има едни 500-700 млн. лева. А колко са месечните й разходи за издръжка? Два – два и половина милиона лева? И какво ще стане през следващите дванадесет или четиринадесет месеца, през които съществени постъпления не се очакват, защото синдиците ще са заети с уточняване на списъците на приетите вземания? Наличните суми ще намалеят (т. е. масата на несъстоятелността) с 25-30 млн. лв., похарчени за издръжка на персонал. Така прозрачно ще се опазва общественият интерес.
Накрая обществото ще научи удобната истина на онези, които са си я поръчали заедно със сценария за срива на банката.
