Дори и сред експертите няма единно мнение дали България трябва да се присъедини към Европейския банков съюз. Това стана ясно от конференцията за управление на риска, организирана от "Кофас" – една от водещите фирми в света в тази област. Тя бе проведена на 23 април в софийския хотел "Шератон" и привлече интереса на много фирми и участници на финансовия пазар у нас. Бяха коментирани проблемите в енергетиката, предизвикателствата пред финансовите надзорни органи и ситуацията в отделните сектори на икономиката. Темата "Финансовият надзор – рамка или възможност" бе открита от Мартин Раухеналд, партньор "Финансови услуги" в "Оливер Уайман" – световна консултантска компания в областта на финансовите услуги, която е работила с ЕЦБ през последната година в областта на оценката на банковите активи и създаването на стрес тестовете за оценка на устойчивостта на банките на финансови кризи. Той се опита да даде един по-широк обхват на дискусията, като постави в центъра й проблема с необслужваните кредити. Тези заеми тежат изключително много на балансите на банките и блокират кредитната им дейност, като така затормозяват и развитието на цялата икономика.
"За мен причината за необслужваните кредити е комбинация на
четири основни фактора
Първият е, че кризата продължи доста дълго, което оказва сериозно негативно влияние върху платежоспособността на длъжниците на банките.
Вторият е, че в много държави законите не създават условия за бързо и ефективно решаване на проблема.
Третият е, че немалко банки прилагат мерки за прикриването на истинския размер на необслужваните заеми и затова постоянно ги разсрочват, за да поддържат тезата, че те са редовни.
Също така проблем е средата, в която работят фирмите, занимаващи се с изкупуване на лоши кредити, а те са един от инструментите тези заеми да бъдат преструктурирани. Много е важно дали в една страна съществуват подходящи бизнес условия и правна рамка, които да улесняват дейността на тези фирми. За съжаление България не получава най-добрите оценки в това отношение", констатира представителят на "Оливер Уайман".
Главният икономист на "УниКредит Булбанк" Кристофор Павлов взе повод от изказването на Раухеналд, като заяви, че банките едва ли трябва да показват всичките си проблеми, без да са в състояние веднага да провизират просрочените кредити. Той припомни ситуацията от осемдесетте години на миналия век, когато много банки по света са били поставени в трудно положение заради кризата с дълговете на държавите от Латинска Америка. "Тогава нито едно правителство не тръгна да обявява тези банки в несъстоятелност или да харчи огромни публични средства за спасяването им. Вместо това се използваха счетоводни схеми, позволяващи на банките да покажат, че тези вземания не са проблемни. И тази представа се поддържа достатъчно дълго, че да позволи на въпросните банки от печалбите да покрият загубите от латиноамерикански държавни ценни книжа от другите си операции. За щастие малко правителства тръгват по пътя веднага да показват и изчистват загубите на банковия сектор. Иначе щяхме всяко десетилетие да влизаме в огромни банкови кризи с разрушителен ефект за публичните финанси и за цялата икономика", каза Павлов.
Щеше да е хубаво Павлов да остане в тази тема, а не да се прави на следовател, прокурор и съдия едновременно, като коментира кои практики в Корпоративна банка били престъпни. По този въпрос дори и магистратите все още не са се произнесли.
Членът на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете Бисер Манолов и икономистът и бивш заместник-финансов министър Любомир Дацов върнаха дискусията в областта на Европейския банков съюз и в рамките на това дали България трябва да побърза да се присъедини към него. Те обърнаха внимание на факта, че самата рамка на целия този съюз и на единния банков надзор не са напълно ясни, а политиката на тотално рефинансиране, която води ЕЦБ, въобще не е еднозначна. "В момента има някакво съживяване в икономиката на ЕС, но не поради тази политика на ЕЦБ, а поради намаляването на курса на еврото спрямо долара. В исторически план имаме категорични доказателства, че програмата за количествени облекчения на Европейската централна банка не води до икономически ръст. Давам за справка Япония. Там водят тази политика на количествени облекчения от 1994-а и какъв е икономическият им ръст през този период – 0.3-0.8% годишно. Едва сега изплуват над 1 процент. Тази ликвидност, която се излива от ЕЦБ, не достига до корпоративния сектор. Европейските банки в момента са в перфектното менгеме. Те са свръхрегулирани, от една страна, и в същото време върху тях все повече се прехвърлят разходите, свързани с нови проблеми в сектора. Наскоро в австрийската преса се появи съобщение, че Австрия е първата страна, която ще свали държавната гаранция върху влоговете. Тази гаранция ще бъде поета от частен фонд, създаден от банките", каза Манолов.
Според Любомир Дацов проблемът и с банките и въобще с финансирането в Европа идва оттам, че преди десет години тя загуби мястото си и значението си на световен политически фактор. Той смята, че ЕС все повече затъва в дискусии за пътя, по който да поеме. "В страните от ЕС се правят много малко реформи. Всички сме съгласни, че кризата в банковия сектор е следствие от кризата в публичните финанси в Европа, но точно приетите регулации за тези публични финанси претърпяха пълен провал. Ако се пренесем в България, темата за т. нар. банков съюз е една много интересна тема от теоретична гледна точка, но абсолютно неефективна от гледна точка на практическо приложение у нас като пренасяне на европейски практики за намаляване на риска в банковата система", коментира Дацов.
Жан-Мари Деманж, ръководител на регионалната икономическа служба на Франция в България, обясни, че в България са се проявили три проблема. Първият е неефективността на БНБ, която не е подкрепила Корпоративна банка, така както е направила в друг подобен случай. Вторият е слабостта на банковия надзор, който не е установил навреме проблемите в КТБ. А третият е свързан със съдебната система, която не гарантира в достатъчна степен правата на кредиторите и не защитава бизнеса.
Деманж заяви, че правителството бързо трябва да предприеме мерки за влизане в единния банков съюз и в Европейския банков надзор, което ще позволи прилагането на европейските практики при оценка на активите и ще намали рисковете за финансовия сектор. Като политическо становище тезата на Деманж звучи доста добре. Но от чисто практическа гледна точка едва ли Европейският банков надзор щеше да попречи на това, което се случи в КТБ. Просто защото той прави анализите си въз основа на проверките на националните банкови надзори. Евронадзорът няма практика да праща инспекционни проверки на място в банките и не планира да създава такава. Що се отнася до правилата за оценка на риска и за капиталовата адекватност, всички държави в ЕС работят в една рамка и тя е определена от Регламент 575 на Европейската комисия. Ако трябва да сме точни, те са много по-либерални от правилата на българския банков надзор преди въвеждането на регламента, но това Деманж няма как да знае. Ако се върнем на темата за присъединяването на страната ни към Европейския банков съюз и единния европейски надзор, това като стратегическа цел безспорно е добре. Но също така е добре да се знае, че без в страната да има заделени средства за покриване на капиталов недостиг и ако в ЕС не бъде създаден специален в фонд с такава цел, който да е достъпен за банки в държави извън еврозоната, присъединяването на България към всякакви общоевропейски финансови структури е доста рисково.
